Връзки за достъпност

Извънредни новини

Отпадането на мониторинга: Митове, факти и приказка за Неволята


Бойко Борисов и Жан-Клод Юнкер

След 18 доклада и 13 години наблюдение на българското правосъдие и борба с корупцията, Европейската комисия обяви, че България е пораснала да се грижи сама за себе си. Оценката, “че извършеният от България напредък по Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен”, съвпадна с последните дни от мандата на третата Европейска комисия, която работи по механизма. Нейният председател Жан-Клод Юнкер беше единственият, който декларира публично, още през 2014 г., че той трябва да отпадне.

Изпълнявайки обещанието си към премиера Бойко Борисов да сложи край на наблюдението от Брюксел, Юнкер помогна и на Комисията, за която докладите отдавна станаха тежест. Замислен като временен инструмент, който за 2-3 години да съдейства на България и Румъния да довършат реформите, с времето Механизмът престана да е ефективен.

Историята накратко

Първоначално Механизмът беше “въоръжен” с предпазни клаузи, които предвиждаха санкции като на спиране на еврофондовете, непризнаване на заповедите за арест, присъдите на български съдилища, ограниченията в транспорта, икономиката и вътрешния пазар.

Въпреки че имаше много поводи тези клаузи да бъдат задействани, Еврокомисията все даваше аванс на властите да се поправят и така изтекоха трите години, в които санкциите можеха да се приложат. След тях докладите постепенно изгубиха своята тежест и само напомняха веднъж годишно за проблемите с модернизацията на правосъдието, утвърждаването на върховенството на правото и постигането на резултати в борбата с организираната престъпност, корупцията по върховете на държавата, по места и по границите. Особено след 2014 г., когато Юнкер се ангажира Механизмът да бъде премахнат, всички знаеха, че това е само въпрос на време.

Европейската комисия също разбираше, че механизмът не работи добре и на няколко пъти смени тактиката, опитвайки по-остри и по-завоалирани послания, поощрения и критики, учестяване на проверките и доклади на всеки шест месеца, вместо на година, отстъпки на правителството като жестове с календара, за да не се засенчи едно или друго историческо събитие като първото българско председателство.

По повод на 10-ата годишнина от въвеждането на механизма, през 2017 г. Комисията промени изцяло подхода, като вместо преглед на свършеното и несвършеното, формулира 17 препоръки към България и обяви, че когато те бъдат изпълнени, ще премахне наблюдението. Исканията бяха конкретни и постижими, по думите на първия заместник на Юнкер в Еврокомисията Франс Тимерманс, дори само за година.

Две години по-късно той заяви, че няма условия за премахването на мониторинга. Вярно, най-вече заради Румъния, но правосъдният еврокомисар Вера Йоурова добави, че работата не е свършена и че Механизмът не бива да отпадне. Само няколко месеца по-късно Еврокомисията обяви, че всички препоръки са изпълнени и помоли страните членки и евродепутатите да я освободят от писането на доклади за България.

В същото време Комисията посочва, че има още неизпълнени ангажименти, свързани с отчетността на главния прокурор, независимостта на съдебната власт и резултатността в борбата с корупцията. Затова се предлага отговорността по несвършената работа да се прехвърли към София.

Доклад от София за София

Вместо Брюксел всяка година да издава доклади за София с констатации и препоръки, Еврокомисията предлага те да се пишат от София до София.

Смяната на пощенския код се е готвила поне от началото на лятото, когато беше публикуван проект на правителствено постановление за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, който да следи за изпълнението на национален механизъм в областта на правосъдието. Тъкмо той, според предложението на Европейската комисия, трябва да наглежда съдебните реформи и борбата с корупцията занапред. Докладът за 2019 г. му посвещава една от 14-те си страници.

Съветът, който засега съществува само на хартия, ще бъде председателстван от вицепремиера по правосъдие Екатерина Захариева и от Боян Магдалинчев от Висшия съдебен съвет (ВСС). Според правителственото постановление, прието на 24 септември, в него ще влизат още председателите на двете върховни съдилища, главният прокурор, финансовият, правосъдният и вътрешният министър, председателят на антикорупционната агенция и други. Те ще следят реформите да се случват и ще пишат доклади от Министерски съвет и до ВСС.

Принципът на действие е познат от историята на барон Мюнхаузен, а в български вариант е интерпретиран в приказката за Неволята. Накратко: на трима дървари им се счупила каруцата в гората и по съвет на баща си те започнали да викат Неволята. Когато станало ясно, че никой не идва, запретнали ръкави и си я поправили сами.

Идеята на Еврокомисията е, че зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани.

Функционирането на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани

Пак те отговарят всичко да е наред и според правилата и пред ЕС, добавя Брюксел в решението си да се оттегли от Механизма за сътрудничество и проверка в България.

Тя предлага специалното взиране в България да спре, като Комисията ще следи ставащото чрез европейски процедури, прилагани към всички страни. Някои от тях и сега съществуват, други са на чернови на бюрото на следващата председателка на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Механизъм за санкции по чл. 7

В момента този сравнително нов начин за контрол на правителствата, отклоняващи се от стандартите за законност и разделение на властите, се прилага към Полша и Унгария. Той предвижда санкции, сред които и лишаване от право на участие при приемането на европейски решения по чл.7 от Лисабонския договор. Макар и да е задействан през 2017 г. срещу Полша и от 2018 г. срещу Унгария, механизмът няма особен успех, тъй като системата за налагане на санкции е толкова сложна, че не може да се приложи. Процедурата зацикли в Съвета, след като беше внесена там в навечерието на българското председателсто преди близо 2 г. Ето защо Европейската комисия реши да даде Полша на Съда на ЕС.

Съдът на ЕС
Съдът на ЕС

Съдът на ЕС е най-висшият съдебен орган в Съюза, който има две функции - да тълкува европейските разпоредби и да гарантира, че страните членки и институциите на ЕС спазват правото на Съюза. Магистратите в Люксембург вече се произнесоха в полза на Комисията, че Полша нарушава правилата за независимостта на съда и разделението на властите и е на път да получи финансови санкции, ако не изпълни съдебното решение. Тактиката се използва от Еврокомисията от самото начало и по отношение на Унгария, която също има проблеми с разделението на властите и върховенството на закона. Правомощията на европейския съд се простират върху всички държави членки и решенията му са задължителни за изпълнение.

Преди да се заведе дело, Европейската комисия има възможност да подтиква правителствата да следват правилата и чрез т. нар. наказателни процедури, които започват при неприлагане, неправилно прилагане и нарушаване на правилата във всички европейски политики. Мярката се използва широко, като Комисията води едновременно по няколко хиляди такива процедури годишно.

Европейски мониторинг

В доклада си за българското правосъдие и корупция, Европейската комисия споменава и бъдещия всеобхватен механизъм за върховенството на закона, който ще действа едновременно за всички държави членки.

Първото, което би трябвало да се каже за него е, че той не съществува. Той е само идея, която не би могла да се превърне в реалност в близко време, дори само поради факта, че законодателната процедура в европейските институции отнема около 18 месеца. Механизмът е приоритет за бъдещата председателка на Европейската комисия Фон дер Лайен, която обеща да подготви законодателното предложение в първите 100 дни след встъпването си в длъжност, което се очаква да стане през декември.

Дидие Рейндерс и Михаел Рот се смятат за бащи на европейския мониторинг. Сега Рейндерс ще бъде правосъден еврокомисар
Дидие Рейндерс и Михаел Рот се смятат за бащи на европейския мониторинг. Сега Рейндерс ще бъде правосъден еврокомисар

Механизмът е германо-белгийска идея, която цели въз основа на информация, събирана от различни източници да се следи независимостта на съдебната власт, правната защита и сигурност. Чрез общи критерии, прилагани към всички страни Европейската комисия ще оценява състоянието на върховенството на правото и ще сигнализира за отклонения. Белгия и Германия не предвиждат санкции и наказания за нарушителите. Механизмът ще работи паралелно с процедурата по чл. 7.

Полша и Унгария вече се обявиха срещу общоевропейския мониторинг като застрашаващ националния суверинитет и специфика на отделните държави. При първото публично обсъждане на темата през септември унгарският правосъден министър Джудит Варга дори заяви, че “концепцията за върховенството на правото има различно значение в различните страни членки”.

Еврофондове срещу законност

Санкции ще могат да се налагат през друго предложение, този път на Еврокомисията, за обвързването на върховенството на правото с отпускането на европейски фондове. Макар в по-напреднал етап, тази идея също не е приета, тъй като е част от проекта за многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., който все още се обсъжда. Съветът и парламентът още не могат да си изработят позиции по нея 17 месеца след появата й и преговори не се водят.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел след влизането на България в ЕС през 2007 г. Работила е за bTV, BIT, dnes.bg и за други издания по теми, свързани с работата на Европейския съюз. Намира логика в сложните процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG