В неделя испанците за четвърти път в рамките на последните четири години ще се явят пред урните, за да гласуват с надеждата най-накрая в страната да се сформира кабинет, който да доведе до края на управленческата криза. Последните избори се проведоха в края на април, преди само седем месеца. Големите партии вече отхвърлиха няколко варианта за коалиране, но множеството нерешени въпроси и надигащото се недоволство в обществото може да ги принуди да стигнат до компромисно решение.
Как се стигна до това?
По времето на кризата в Еврозоната в началото на десетилетието в Испания управляваха еднопартийни кабинети, които излъчваха относителна стабилност. Серията корупционни скандали, които разтресоха политиката и обществото обаче дадоха тласък на промяната. В последствие основно значение придоби темата с борбата за отделяне на няколко области в страната, а най-отчетлив пример за това бе Каталуния.
Политическият конфликт между правителството в Мадрид и сепаратистите в североизточния регион, предвождани от Карлес Пучдемон, доведе до тежка конституционна криза. Това от своя страна допринесе за загубата на позициите на дясно-центристкото правителство на Народната партия на Мариано Рохой, който падна от власт след вот на недоверие.
След него дойде кабинетът на досегашният министър-председател социалист Педро Санчес, който обаче така и не успя да формира мнозинство след провеждането на два парламентарни вота. През юли премиерът, който е лидер на социалистите, не успя да се договори с друга лява партия в испанския парламент – Подемос. Санчес отказа на лидера на Подемос Пабло Иглесиас място в бъдещия си кабинет.
Продължаване по стария път
Според редица анализатори най-вероятният сценарий, по който ще се развият нещата след изборите, е продължаване по пътя в последните месеци – кабинет на малцинството, воден от социалистите. Социологическите проучвания предвиждат хората на Санчес да спечелят няколко места по-малко от 123, които завоюваха на изборите през април. Те са значително по-малко от необходимите за мнозинство в 350-членния парламент на Испания.
Възможно е социалистите да потърсят съюзници сред останалите партии в парламента, без да ги включват в състава на правителството. Логичен партньор в тази посока биха били Подемос, но отношенията между двете партии са обтегнати заради отхвърлянето на Пабло Иглесиас.
В последните седмици се зароди идеята за необичаен вариант, при който социалисите да бъдат подкрепени от консервативната Народна партия. Възможната подкрепа би се изразила в това дясноцентристите, предвождани от наследника на Рохой – Пабло Касадо, да се въздържат при евентуално гласуване за правителството на Санчес. Този вариант обаче би бил възможен само при положение, че не се намери друг вариант, с който да се избегнат нови избори.
Подобна подкрепа социалистите могат да намерят и от другата дясноцентристка партия „Суидаданос“, които очакват значително по-лоши резултати в сравнение с тези от преди шест месеца.
Или голяма изненада?
Останалите сценарии за испанското управление изглеждат по-малко вероятни, но не и напълно невъзможни.
Заради масираните протести в Каталуния, както и заради решението на правителството на Санчес да ексхумира останките на диктатора Франсиско Франко, социологическите изследвания показват мобилизация при дясноцентристите и особено при крайно десните партии. Анализатори подчертават, че близо 1/3 от населението все още няма твърдо решение кого да подкрепи, което може да доведе до неочаквани обрати. Въпреки това, подобен вариант е след по-малко вероятните.
Част от испанците живеят с надеждата социалистите да тръгнат и към компромисния вариант на коалиционно правителство. Въпреки нееднократните заявления на Санчес и представители на неговата партия, че те искат да управляват сами, те все пак могат да размислят, изправени пред опасността от голямо обществено недоволство, до което би се стигнало при поредни избори.
Идеалният за Санчес вариант, който към момента изглежда почти невъзможен, е в неделя той да успее да се добере до необходимите места в парламента, които да му позволят да управлява еднолично. Това обаче би било голяма изненада на фона на все по-растящото разделение в испанското общество.
