Връзки за достъпност

Извънредни новини

44 години след смъртта си Франко отново тревожи испанците


Роднини на Франко изнасят ковчега му от базиликата в "Долината на падналите"

В четвъртък, 44 години след смъртта му, останките на испанският диктатор Франсиско Франко бяха ексхумирани от националния монумент в памет на жертвите от гражданската война, след което той бе погребан отново в държавно гробище, където лежи и съпругата му Кармен Поло.

Дебатите около преместването на останките на диктатора продължават вече дълги години, но чак сега най-накрая се стигна до ефективни действия по тяхното преместване. Какво наложи дългото отлагане, какви са настроенията в обществото и има ли зад всичко по-голяма политическа картина?

Духът на миналото

Франсиско Франко Баамонде поема властта на части от Испания през 1936 г., а три години по-късно, след приключването на гражданската война в страната, се изкачва до управлението на цялата държава. Неговото владичеството приключва едва със смъртта му през 1975 г. Годините, в които той е на власт, се характеризират с преследвания на политическите противници, множество екзекуции без съд и присъда, хиляди са безследно изчезналите, изнасилването на жени е част от "оръжията" на гражданската война. За дълъг период след края на Втората световна война, в която Испания запазва неутралитет, страната изпада в изолация и остра икономическа криза, което се променя след средата на 50-те години заради стратегическата позиция и необходимостта на САЩ от съюзници срещу СССР.

Заклеймен от мнозина, но и предизвикващ благодарност заради противопоставянето на комунизма и извеждането на страната от поствоенната криза, и до днес личността на Франко предизвиква полемика в испанското общество. През 2007 г., 32 години след смъртта на диктатора, Испания прие „закон за историята“, който сам по себе си предизвика остри противопоставяния не само на политическата сцена, но и в обществото. Тогава за пръв път режимът бе определен официално като диктатура, а хилядите решения за екзекуции и хвърляния в затвора, бяха обявени за нелегитимни. Това позволи на роднини на жертвите да потърсят компенсации и да поискат официални извинения от институциите. Редица от проведените тогава проучвания показаха, че едва половината от испанците одобряват закона, който бе предложен и приет от социалистите на Хосе Луис Сапатеро. Противници имаше и от двете страни – едните смятаха, че взетите мерки не са достатъчни, а другите - че те са излишни.

Въпреки че режимът бе осъден и бе прието неговите символи да бъдат премахнати, може би най-големият такъв обаче остана извън обхвата на това решение.

След смъртта си Франко е погребан с пищна церемония на място, известно като „Долината на падналите“. То представлява националистически монументален комплекс, изграден с изричната заповед на диктатора. В указа за неговото учредяване е записано, че гробницата и базиликата са издигнати, за да „увековечат паметта на падналите“, а грандиозността му трябва да засвидетелства постигнатото в това, което Франко нарича „кръстоносен поход“.

В базиликата на комплекса, заедно с Франко е погребан и създателят на фашистката партия „Фаланга“ Хосе Антонио Примо де Ривера, а в комплекса лежат още 33 872 души, загинали по време на гражданската война. Там е и най-големият в света християнски кръст, който се издига на повече от 150 м. височина.

През юли 2018 г. отново лидер на правителство на социалистите – този път това е Педро Санчес, обяви, че ще направи всичко възможно за ексхумирането на Франко, с което отново разпали старите страсти.

Духът на настоящето

Когато преди година, скоро след изкачването си на власт, Санчес заяви намерението си за останките на Франко това предизвика остра реакция и множество протести. Недоволните от решението на социалистите пееха химна на фашистката „Фаланга“ и отправяха фашистки поздрави с вдигната напред ръка.

„Не пипайте долината“, крещяха тогава те.

От другата страна пък бе гласът на онези, които искаха мястото да спре да бъде използвано като олтар за преклонение пред личността на диктатора. Според роднините на загиналите по време на гражданската война пък е оскърбително телата на техните близки да лежат до гробницата на Франко.

Появиха се дори и много от недоволните леви, според които законът от 2007 г. не е бил достатъчно строг, а компенсациите за роднините на жертвите на режима, не са били достатъчни като обхват и размер.

Пред „Уошингтън поуст“ проф. Омар Енкарнасион, който преподава в Бард Колидж в Ню Йорк и изучава испанската политика повече от 20 години, коментира, че темата все още е „много противоречива“.

„Това не може да бъде видяно в никоя друга европейска държава. Много от консервативно настроените хора смятат, че той е спасил страната и е направил много за нея“, казва Енкарнасион.

Неговите думи са подкрепени и от едно от последните официални изследвания относно отношението към личността на Франко, проведено през 2008 г. Резултатите от него показват, че 60 процента от респондентите вярват, че диктаторът е правил „както добри така и лоши неща“ за страната си.

Ситуацията не се променя и 10 години по-късно. Изследване за нагласите спрямо решението за преместването на останките на Франко, показва, че едва 41 % от хората са съгласни с тяхното преместване, а според 54 % от анкетираните сега не е моментът това да се случи.

В крайна сметка парламентът одобри със 172 гласа „за“ предложението на кабинета, но 164 депутати, представители на дясно-центристките партии, се въздържаха, тъй като, както много от гражданите, счетоха, че към момента подобни действия не са приоритет.

Според някои обаче, моментът не е избран случайно

Духът на бъдещето

Ексхумирането на Франко в четвъртък идва две седмици преди парламентарните избори, които ще се проведат на 10 ноември. Те ще бъдат вторите подобни през годината, след като през април социалистите спечелиха, но не успяха да съставят правителство.

Преместването на останките на диктатора, стана възможно след серия от решения на Върховния съд, които дойдоха вследствие на борбата между правителството на Санчес и внуците на диктатора. От своя страна те, както и „Националната фондация "Франсиско Франко“ обявиха несъгласието си с решението и обявиха, че ще го обжалват пред Конституционния съд, както пред Европейския съд по правата на човека.

„Логичното, смислено и най-естествено нещо би било останките да не се ексхумират и това да не се превръща в политическа кампания, свързана с „героичният акт“ по преместването на мъртво тяло от неговия гроб“, заяви говорител на фондацията. Един от внуците на диктатора – Франко Мартинес-Бродю, пък заяви в интервю за Асошиейтед прес, че Испания се намира „под диктатурата на политическата коректност“.

Опозиционните партии сякаш донякъде споделят това мнение. Както левите, така и десните противници на правителството го обвиниха в опит за добиване на популярност преди изборите, но също така изказаха опасения, че действията му могат да доведат до излишно задълбочаване на разделенията в обществото.

Социологическите проучвания показват, че година след решението за останките на Франко, разликата между социалистите и втората по полярност Народна партия, неизменно расте.

Според множество анализатори опитът на левите на Санчес да повторят сценария с приемането на закона за историята от 2007 г., което тогава помогна няколко месеца по-късно да спечелят изборите, може да не е толкова сполучлив.

От това решение е възможно да се възползва Народната партия, но и най-вече крайнодясната Вокс, която до началото на 2019 г. бележеше постоянен възход.

Доколко преместването на останките на Франко ще повлияят на резултатите на предстоящите избори ще стане ясно много скоро. Едно е сигурно обаче и това е, че испанците все още не могат да решат добър или лош герой е човекът, който вече бе обявен за диктатор. Паралели могат да бъдат направени и с други държави, в които са властвали диктаторски режими, а преходните периоди към демокрация до момента не са успели да произведат еднозначна оценка за тях.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG