Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Стената в главите на хората". Как учителите да не налагат в клас личната си позиция за прехода


Първият протест на опозицията след смяната на Тодор Живков, 18 ноември 1989 г.

Малко се спори по началото на прехода. Повечето историци казват, че преходът на България към демокрация и пазарна икономика започва след 10 ноември 1989 г., когато Централният комитет на БКП освобождава Тодор Живков от поста генерален секретар на партията. Различните мнения за края на този процес обаче често предизвикват конфликти.

“Пазарът на идеи е демократичен и това е чудесно”, обяснява Луиза Славкова от “Софийска платформа", която организира среща на експерти от седем държави от Източна и Централна Европа в София, за да изготвят наръчник за учители - как да помагат на учениците в морето от мнения за събитията и процесите след падането на комунизма. “Целта е да видим как изглежда публичният разговор по темата, как той се променя от година на година и как този разговор се отразява на преподаването на история в училище. В един момент, без дори да усетим, преходът също става историчен въпрос и твърдото политизиране на темата пречи на преподаването му в час”, коментира Славкова.

Войната на мнения

Барбара Кристоф от Института за изследване на учебните съдържания "Георг Екерт" в Германия коментира пред Свободна Европа, че темата за прехода буди несигурност и противоречия и в нейната страна. Според нея липсва единство по въпроса дали процесът е бил успешен и дали вече е приключил.

“Има неясноти и по въпроса колко много хора от Източна Германия останаха безработни след началото на прехода и защо политиците не се справиха добре с притесненията на тези хора. Дали приватизацията е била справедлив процес или е имало случaи на корупция и облагодетелстване, които не са осветени впоследствие”. По думите на Барбара Кристоф най-голямото предизвикателство е “стената в главите на хората”. Тя вярва, че преподаването на история трябва да бъде метод, “с който да дадеш на учениците карта с различните гласове по даден въпрос”. Според нея “обществото трябва да свикне може би, че няма вече да има пълен консенсус за историята. Може би никога не сме го имали”.

И истинската война

Думата “преход” няма еднакво значение за различните държави. На места е мирен, а на други - кървав. За Хърватия това е периодът на разпадането на Югославия и последвалите войни. Докато за страни като България, Румъния и Хърватия преходът е довел до членство в Европейския съюз и НАТО, на други места това все още е далечна цел. В Украйна думата се използва за годините след краха на Съветския съюз.

“В Украйна вече се говори за втори преход след анексията на Крим. Ако кажеш, че преходът там е свършил, ще ти кажат, че не си патриот”, споделя Славкова. Разговаряме и с Олена Правило от Украйна, според която събитията от 90-те години присъстват “твърде бегло” в учебниците. “Проблемът е, че този период се преподава в края на годината, когато учениците се готвят за изпити. Това, което открихме, е, че има само няколко учебни часа, в които се говори за 21 век. Учениците споделят, че в училище не са научили нищо, а по-скоро се информират от медиите или след разговори с роднини”.

“Това, по което си приличаме с България, е руското влияние”, коментира Олена Правило. Тя разказва за леля си, която 30 години е живяла в Беларус, а основният й източник на новини за Украйна е било руското издание “Комсомолская правда”. “Когато видиш колко много фалшиви новини има за Украйна, разбираш, че това е едно от големите предизвикателства - да преодолееш безкритичното мислене в обществото”.

Олена Правило от Украйна
Олена Правило от Украйна

Алиция Пацевич от Центъра за гражданско образование във Варшава е съгласна с мнението, че колкото повече време минава, толкова повече изглежда, че преходът придобива все по-негативно значение в държавите в региона. “Сегашното правителство в Полша изтъква, че преходът е бил необходим, но не е добре управляван и цената, която бедните хора са платили, е твърде висока. Сега трябва да се погрижим за тези, които най-много са пострадали, казват те”. Според Пацевич това е разказът, който надделява в момента, а учителите по история предпочитат да се концентрират върху събития, които са се случили преди много години и за които има ясна визия.

“Да преподаваш прехода, означава да преподаваш нещо, което се е случило скоро. До присъединяването ни към ЕС имаше национален консенсус, а именно, че това е процес, през който трябва да преминем, дори да е болезнен. След присъединяването ни този консенсус се разруши и вече имаме противоположни мнения за трансформацията”, коментира тя.

Идеята на срещата в София е да бъде създаден наръчник, който да се използва от учителите в различните държави, “за да се види как да се говори с учениците в класните стаи”. Експертите коментират, че най-голямото предизвикателство е преподавателите, които са свидетели на процесите, да не налагат личната си позиция в клас.

Експертите по време на срещата в София
Експертите по време на срещата в София

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

"Няма пари, но няма и бой"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:57 0:00
XS
SM
MD
LG