Връзки за достъпност

Извънредни новини

Инспекторатът към ВСС като изпълнител на Цацаров. Какво показва проверката на съдиите, пуснали Полфрийман


Сотир Цацаров

Може ли Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да иска обяснения от граждани и неправителствени организации и да проучва отношенията им с магистрати по сигнал, в който не се посочват факти? Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) този независим орган не само няма разследващи функции, но е и длъжен да преценява дали постъпващите сигнали изобщо са допустими за разглеждане.

Не така изглежда случаят с проверката срещу тримата апелативни съдии Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, освободили на 19 септември предсрочно от затвора австралиеца Джок Полфрийман. Тя бе образувана на 24 септември по сигнал на младежката организация на ВМРО, в който се казва, че преценката им е „лишена от безпристрастност и независимост“.

В сигнала няма никакви конкретни данни или източници, подкрепящи това твърдение. Въпреки това той се оказа достатъчен за Инспектората, който започва проверка на тримата съдии по всички хипотези в закона – за конфликт на интереси, почтеност, независимост и евентуално накърняване на престижа на съдебната власт.

Казусът "Полфрийман" предизвика международен скандал, след като Австралия се усъмни в законните основания за продължаващото му задържане в България
Казусът "Полфрийман" предизвика международен скандал, след като Австралия се усъмни в законните основания за продължаващото му задържане в България

Отново на 24 септември главният прокурор Сотир Цацаров отправи безпрецедентно искане до Върховния касационен съд (ВКС) за отмяна на предсрочното освобождаване на Полфрийман и връщане на делото за ново разглеждане. Според закона тези производства не подлежат на възобновяване и ВКС няма никаква практика по подобни казуси.

Искането на главния прокурор се основаваше на тезата, че безпристрастността на съдиите Калпакчиев и Иванова е компрометирана от „публично известните“ им контакти с Българския хелзинкски комитет (БХК), който бе дал положителна характеристика по делото на Полфрийман.

Въпреки че прокуратурата не сезира съдебния инспекторат по случая, а в сигнала на ВМРО липсваше такава конкретика, проверката се насочи именно в тази посока.

Защо сигналът на ВМРО е недопустим?

За да бъде приет даден сигнал за достатъчен повод за образуване на проверка, той трябва да отговаря на няколко условия, изброени в член 175л от Закона за съдебната власт. Наред с обичайната лична информация за автора, в него трябва да са посочени „конкретни данни за твърдяното нарушение, в това число място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено“.

Законодателят дори е предвидил допълнително изискване: „позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация“.

Представляващият Националния младежки комитет на ВМРО Михаил Петров обаче се е ограничил само с това да се подпише и да посочи имената на тримата съдии, които подозира в пристрастност и поддаване на външен натиск. Как е бил упражнен той, от кого и кога – в сигнала не се посочва. Вместо това Петров заявява, че определението за освобождаване на Полфрийман е постановено „след оказан политически натиск от определени кръгове и организации, както български, така и международни“.

BULGARIA -- Supporters of Bulgaria's nationalist VMRO party take part in a demonstration outside the court building as the Supreme Court of Cassation holds an open hearing on whether it is able to reconsider an appeal court's decision to grant Australian
Сигнал на ВМРО до ИВСС

Фактът, че именно този сигнал е послужил като основание за образуване на въпросната проверка личи и от датата на получаването му в съдебния инспекторат – 24 септември. На същия ден Цацаров отправи искането си до ВКС за възобновяването на делото по освобождаването на Полфрийман, а пусналите го предсрочно апелативни съдии бяха информирани, че вече са обект на проверка. До момента те така и не са изслушани.

Какво точно проверява ИВСС?

Вместо това, испекторката и бивша следователка Стефка Мулячка изпраща на председателя на БХК Красимир Кънев 12 въпроса, свързани с отношенията му с Полфрийман и съдиите Калпакчиев и Иванова. Мулячка иска да знае защо правозащитната организация е предоставила положителна характеристика по делото за освобождаването на австралиеца. Освен това пита дали Кънев познава съдиите и получавали ли са те хонорари от БХК. Отбелязва в писмото си, че той има едноседмичен срок да отговори.

Красимир Кънев
Красимир Кънев

Председателят на хелзинкския комитет реагира своевременно, подчертавайки, че редовно предоставя становища на различни съдилища както в България, така и в чужбина. Посочва и че познава слабо Калпакчиев и Иванова, но те никога не са получавали възнаграждения от правозащитната му организация.

Инспекторатът може да изисква информация от държавни и местни институции, да прави справки в регистри и бази данни и дори да иска разкриване на застрахователна тайна и на данъчна и осигурителна информация. Законът за съдебната власт обаче не му позволява да снема обяснения от частни лица и организации. Причината е, че гражданите и неправителственият сектор са длъжни да съдействат само на разследващите органи. И това е уредено в Наказателно-процесуалния кодекс, а не в ЗСВ.

Свободна Европа отправи въпрос до пресцентъра на ИВСС на какво основание инспектор Мулячка е отправила въпроси до БХК. В отговор от институцията цитираха член 175н, алинея 2 от ЗСВ: „в хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице“. Според тълкуванието на инспектор Мулячка този текст ѝ дава право да се обръща към „всички граждани и организации, имащи информация по случая“.

Стефка Мулячка
Стефка Мулячка

Членовете на ИВСС обаче не винаги демонстрират подобно разбиране за правомощията си. През 2016 г. независимият съдебен орган отказа да направи проверка по същество на разкритието на председателя на ВКС Лозан Панов, че член на ВСС информира с телефонни съобщения премиера Бойко Борисов за случващото се в съвета.

Година по-късно инспекторатът не пожела да се занимае подробно и със случая, добил популярност като „ЦУМ-гейт“, при който издателят на в. „Сега“ Сашо Дончев обвини главния прокурор в заплаха. Тогава не се стигна до снемане на обяснения нито от замесените, нито от активиста на БСП Георги Гергов, който бе уредил срещата им.

За разлика от тези два случая, предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман предизвика възмущението на редица политици както сред управляващите, така и в опозицията. След като Цацаров внесе искането си за възобновяване на делото във ВКС, депутати от ГЕРБ дори предложиха промяна в закона, според която тези производства да подлежат на атакуване пред третата инстанция. Въпреки че така бе потвърдено, че към настоящия момент процедура за възобновяване очевидно няма, вече над месец Върховният касационен съд не се произнася по казуса. През това време Полфрийман продължава да е едновременно на свобода, но с действаща забрана за напускане на страната.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG