Връзки за достъпност

Извънредни новини

Съдът на ЕС постанови: съдебните съвети трябва да са независими от политиците


Заседателната зала на Съда на ЕС в Люксембург

Съдебните съвети, отговарящи за назначаването и кариерното израстване на съдиите в страните членки на Европейския съюз (ЕС), трябва да са независими в работата си от политиците в законодателната и изпълнителната власти.

Това се казва в решение на Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург по повод три преюдициални запитвания, отправени от Колегията по трудово право и социално осигуряване на Върховния съд и на Върховния административен съд на Полша.

"Това решение е с ключово значение"

"Както СЕС набляга в решението си, тези органи имат много важна роля в процедурата по назначаване на съдиите и тя е позитивна, но само при положение, че съдебните съвети са в съответствие със стандартите на ЕС за безпристрастност на този орган. Това решение е с ключово значение, особено сега когато в някои държави членки и в други, кандидати за присъединяване, изпълнителната власт предприема опити да получи политически контрол върху съдебните съвети", отбелязва в свое становище асоциацията "Европейски магистрати за демокрация и свободи" (МЕДЕЛ).

Висшият съдебен съвет (ВСС) в България от години провокира съмнения за политическо вмешателство, особено при ключови назначения по върховете на съдебната система като главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.

След последните конституционни промени в края на 2016 г., кадровият орган на Темида бе разделен на две колегии – Съдийска и Прокурорска, като целта бе обвинителите да нямат влияние в кариерното израстване на съдиите и обратното.

Партиите в парламента в онзи момент обаче отказаха да ограничат политическата квота във ВСС. Така шестима от 14-имата членове на Съдийската колегия се излъчват от Народното събрание, шестима се избират пряко от съдиита и двама са по право – председателите на ВКС и ВАС.

Както показа и последния подобен избор – на Иван Гешев за главен прокурор, избирането на т.нар. трима големи в съдебната власт не минава без намесата и съгласието на политически фактори. Сотир Цацаров дори недвусмислено призна, че тези назначения стават в "две други сгради", различни от ВСС.

Колкото до Прокурорската колегия, главният прокурор запази възможността да влияе на решенията ѝ, тъй като шестима от членовете ѝ са от квотата на прокурорите и следователите (пряко подчинени на самия него), а петима се избират от депутатите. Подобна констатация е правил нееднократно и Комитетът на министрите към Съвета на Европа в препоръките си към България по отношение на безконтролността на главния прокурор.

Така простата сметка показва, че излъчените от съдии членове на Пленума на ВСС са едва шестима срещу общо 11-има представители на политическата класа, шестима избрани от прокурори и следователи и тримата големи. За избора на Гешев, например, гласуваха всички представители на парламента, прокуратурата и следствието, както и главният прокурор и председателят на ВАС. "Против" бяха четирима представители на съдиите и председателят на ВКС.

Според последното решение на Съда на ЕС, ако за съдебния съвет в дадена страна членка се появят достоверни данни, че не отговаря на общоевропейските изисквания за независимост, има възможност да му бъдат отнети правомощия.

"Когато решаващият орган не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, принципът за предимството на правото на ЕС следва да се тълкува като изискващ да не се прилага нормата от вътрешното право, която предоставя юрисдикцията за разглеждане и решаване на делата на този орган", подочват от МЕДЕЛ по повод решението на Съда в Люксембург.

"Независимостта на съдебната власт трябва да бъде подсигурена"

Европейските магистрати подчертават също, че небходимо "да се гарантира, че обективните условия и характеристиката на процедурата за назначаване на съдии са такива, че не позволяват възникване на разумно оправдано съмнение" за неподатливостта им на външни влияния. В този контекст от МЕДЕЛ са категорични, че "независимостта на съдебната власт спрямо законодателната и изпълнителната власти трябва да бъде подсигурена".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG