Връзки за достъпност

Извънредни новини

Джон-Марк Фило, който доказа, че и кралиците са превеждали класици


Джон-Марк Фило

Кралиците не само са чели класици, но дори и са ги превеждали. И при това с грешки.

Джон-Марк Фило, литературен историк от университета в Източна Англия, доказа чрез дедуктивния метод, използван от детективите, авторството на кралица Елизабет Първа (1553-1603) върху малко познат превод на римския историк Публий Корнелий Тацит от края на XVI век.

Използвайки логиката, Фило успя да свърже няколко факта в теория, според която средновековните владетели са получавали със собствени усилия уменията си да управляват. Като при това използва три факта, които са вече известни, и то от столетия. Той обаче успява да ги навърже логически, също като белгийския детектив Еркюл Поаро – чрез внимателно вглеждане.

„Мястото, където най-често можете да ме намерите, са библиотеките и архивите, изучавайки ръкописи и писма в опит да дешифрирам ранните модерни маргиналии“, казва Фило, който не обича публичността и страни от социалните мрежи.

Още в 30-те си години той няма нито Фейсбук, нито Инстраграм и може да бъде намерен само от в Туитър, където е публикувал едва няколко съобщения, свързани с престоя му в библиотечните архиви.

Преводът на Тацит в 42 страници събира прах на лавиците в библиотеката на двореца „Ламбет“ в Лондон от триста години, каталогизиран изрядно като направен от неизвестен автор.

И докато разчита ръкописи, Фило – докторант по литературна история на Ренесанса, решава да обърне гледната точка и вместо да се съсредоточи върху вече известното, да погледне това, което неговите предшественици пренебрегват – хартията, върху която е направен преводът.

Тя е много популярна в последното десетилетие на XVI век сред секретарите в Тюдорския двор, установява той. След това доказва, че листовете с лекота са могли да бъдат намерени в двореца на кралицата. Измежду редовете избеляло мастило, той съзира три водни знака - разярен лъв и инициалите G.B и кръстосан арбалет. Същите се намират върху листовете, върху които Елизабет I е водила личната си кореспонденция и е превеждала.

Младият учен е вече сигурен, че е на верен път, но решаващо е третото му логическо заключение – почеркът. Преводът е копиран калиграфски от един от секретарите на кралицата, но с корекции и допълнения, в които той вижда явна прилика с почерка на кралицата.

„Поправките в превода са идентични с разхвърляния, почти неразчитаем почерк на кралицата от късния ѝ период“, каза д-р Фило пред Би Би Си.

"Колкото по-високо сте в социалната йерархия на тюдорова Англия, толкова по-разкривен може да е почеркът ви. За кралицата разчитането е проблем на някой друг“, смята преподавателят, който подготвя в момента постдокторската си дисертация.

Тъй като трудът на Тацит, първата книга от „Анали“ разсъждава върху ползите от монархичното управление, Фило предполага, че Елизабет Първа вероятно е изучавала римския автор, за да получи насоки за своето управление. Откъсът от историята на Римската империя проследява смъртта на Август, възхода на император Тиберий, както и концентрирането на властта в ръцете на един човек.

Според Фило Тацит "винаги е бил смятан за „вреден“ историк и е бил възроден едва при Чарлз I като антимонархичен", което повдига въпроси защо той би представлявал интерес за Елизабет. Дали тя наистина е искала да се поучи от него как да управлява или пък, за да избегне грешки.

Той не изключва преводите от латински да са били хоби на Нейно величество, за която се знае, че е обичала класическата история. Кралицата е знаела латински, френски и италиански и е разбирала гръцки и испански.

Кралският превод съдържа и пасаж за Агрипина - майката на император Нерон. Елизабет превежда Тацит, акцентирайки върху смелостта на римлянката и Фило смята, че именно тя е послужила за вдъхновение на британската кралица за прочутата ѝ реч пред армията ѝ в Тилбъри през 1588 г. преди решителното сражение с испанската армада. Победата превръща Англия в първа морска сила.

Откритието на Фило го изпрати на водещите страници на британските вестници, тъй като от поне век никой не е успявал да докаже кралски произход на ръкопис. Още повече дело на Елизабет Първа, менторка на английското ренесансово изкуство, на Шекспир и Филип Марлоу.

Самият Джон-Марк посреща поздравления за публикуваното му днес в списание Review of English Studies откритие в Рим. Там той работи по проект на Харвардския университет, който си поставя за цел да изследва как хората през Ренесанса са възприемали работите на старогръцките и римски класици и как техните творби са оформяли дебата по въпроси като мястото на жените, за ролята на изкуството и за политиката.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел след влизането на България в ЕС през 2007 г. Работила е за bTV, BIT, dnes.bg и за други издания по теми, свързани с работата на Европейския съюз. Намира логика в сложните процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG