Връзки за достъпност

Извънредни новини

Другите ли ще плащат по-високите данъци? Какво всъщност призова Кристалина Георгиева


"Никое правителство не би трябвало да съществува с цел да контролира благосъстоянието на народа или дори да допуска такъв принцип в своята политика."

Едмънд Бърк

Призивът на Кристалина Георгиева от 7 януари т.г. „Намалете неравенството, създайте възможности!“ събуди през седмицата позаспали настроения за повишаване на данъците. Причината за тях е в самото изказване, в което се говори за увеличаване на данъците за богатите. Ако се осъществят тези призиви, ефектът няма да е положителен.

Новият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) констатира, че за последните десет години „неравенството в света се е увеличило“.

През 2001 г. в мисията на МВФ и Световната банка бе включено и намаляването на бедността. За последните 20 години крайната бедност (1.9 долара на човек на ден) се съкрати около три пъти от 28.6% от световното населените през 1999 г. на 9.9% от световното население през 2019 г. (2/5 от тези хора живеят в страните на юг от Сахара.)

Ударението върху „неравенството“ се забелязва от около три-четири години. То е по-сложен и неразбираем феномен, но се харесва, защото хората са склонни да завиждат.

Точният съвет на Кристалина Георгиева е да се увеличават най-високите данъчни ставки. Този съвет има смисъл при прогресивното облагане на данъците върху дохода (лични, корпоративни и върху труда, „осигуровките“), не при пропорционални, (равните - както ги наричат на македонски) или плоски данъци, каквато е системата в България.

Това е само първият от три съвета (тук са споменати и изравняването между на половете, борбата с корупцията и електронното управление и наблюдение на данъкоплатците).

Другите два съвета са: преформулиране на социалната политика, която трябва да „стане по-активна“ и реформи в структурата на икономиката (активна политика по заетостта, повече мобилност на пазара на труда и подходяща жилищна, кредитна и инфраструктурна политики, с географска насоченост).

На тези два допълнителни момента засега почти никой не обръща внимание. Общото между трите съвета е вярата, че правителствата могат да се справят със задачата.

Що за изследвания

Аргументите на Кристалина Георгиева произтичат от възгледа, че прогресивните данъци са „ключов елемент от ефективната фискална политика“, такива били изследванията.

Когато фискалната политика се схваща според философията и мисията на МВФ, се оказва, че икономиката е подчинена на фиска. Той е основа, първоизточник и коректив на социалната политика и неравенството

Този възглед е далеч от истината. Изследванията на МВФ по темата се характеризират с три методологически несъвършенства.

1. Разгледани са периоди на разпределение чрез фиска, когато прогресивното данъчно облагане е практически всеобщо в следвоенната историята на развитите страни, но в края на разгледания времеви отрязък данъчното облагане и в тях се изравнява, оплоскостява и намалява. Т.е. алтернативата – ако неравенството се предпостави като проблем – някак естествено се оказва увеличаването на прогресивността на облагането на личните доходи.

2. Няма сравнение с периоди, когато тези страни са били бедни, с голямо неравенство, не са имали облагане на доходите или то е било пренебрежимо ниско, с временно действие и по никакъв начин не е било прогресивно (ако не се смята експроприацията на чужденци и изземването на доходи от хора, групи, към които по някакви съображения е приложен такъв подход). Няма нито една данъчна юрисдикция в света, която е имала високи данъци и правителствени разходи (като дял от БВП), когато се е развивала от ниски към високи равнища на благоденствие.

3. Първичната мисия на МВФ (от 1947 г.) е да дава гаранции за преструктуриране на държавни задължения, споделяйки риска глобално, ако задлъжнелите правителства приемат политиките по този повод. Те в общи линии са съчетание между вдигане на данъците и съкращаване на правителствените разходи. И двата компонента се смятат за задължителни. Последното изследване на фонда по въпроса е от март 2018 г.

При по-дългосрочната перспектива на анализ се вижда, че до към 1920 г. правителствата (кралете, царете, султаните и т.н.) имат много, много по-малко на брой обществени задачи (армия и флот, опазване на границите и издръжка на държавното управление и съдебната система). Задачите на съвременните правителства са повече от двадесет, особено в развитите страни.

Изобщо за изследванията на МВФ от десетина години насам е характерна вярата в благородството и ефективността на правителствата, което е много силно допускане или поне предпоставка, която се нуждае от обосноваване.

Погледнато глобално

Ако тези три недостатъка на изследванията на Фонда бъдат преодолени, ще видим две неща. Първо, че неравенството, измерено чрез бедността, намалява почти пет пъти за последните тридесет години, а за последните 110 години – приблизително девет пъти. И второ, това става по други начини и при намаляване на пределните данъчни ставки, изравняване и оплоскостяване на данъците.

Съпътстващ резултат ще бъде констатацията, че социалните политики (включително здравеопазването и опазването на околната среда) на правителствата се финансират от по-сигурните за събиране косвени данъци, като ДДС. Те обикновено се увеличават (пак предимно в развитите страни), от което намаляват възможностите за по-малоимотните домакинства в отделните страни.

Има и известен елемент на мода, струва ми се, в изказванията на Кристин Лагард и Кристалина Георгиева: през 2019 г. с Нобелова награда по икономика бяха отличени Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло, които имат точно такива възгледи.

При модата няма особено значение, че икономисти с противоположни възгледи също са носители на тази награда. Много полезно би било, например, да вземат предвид работите на Ангъс Дийтън (с награда за 2015 г.) за неравенството.

В тази мода и от МВФ не се отчита и един морален и политически нюанс в прогресивното облагане: то предполага, възпитава и поддържа представата за обществен конфликт между имащите повече и по-малко. Кристалина Георгиева впрочем сякаш има нещо такова предвид, когато казва, че с това облагане са свързани „политически трудности“, но те били „преодолими“ и си „струвало усилието“ (да се опита).

Погледнато локално

В България неравенството за последните тридесет години е най-ниско през 1996 и 1997 г., когато през февруари средната заплата е 20, а средната пенсия 5 щатски долара, а крайно бедни (по споменатия критерий на Световната банка) са поне 37% от населението.

За сведение, по този критерий в края на 2019 г. бедните в България са 1.5% от населението. (Резултатите бяха обявени от Световната банка през октомври-ноември.) Такива са и средните стойности за Европа.

Неравенството е проблем не когато е с данъчен, фискален, а с властови произход. Такъв е донякъде случаят с България.

Чисто икономически обаче, неравенството тук е онагледяване и на една закономерност, известна като Кривата на неравенството на Саймън Кузнец (Нобелов лауреат за 1971 г.). Тя гласи: „когато икономиката расте, неравенството се увеличава“. След 1997 г. икономиката на България е именно такава. 1996 и началото на 1997 г. са най-лошото време в смисъл на обедняване в цялата история на страната. След това настъпва период, който поради неразбиране често наричат „догонване“. Именно затова неравенството в България е относително високо.

Другата и може би по-съществена причина на усещането за несправедливост у нас е практиката на държавното управление да създава привилегии за своите поддръжници.

България все пак е един от случаите, които опровергават изследванията на МВФ.

Такива опровержения са и Китай (след 1980 г.), и Индия (след 1992 г.), и от няколко години Африка – въпреки, че на нея се падат повече от половината крайно бедни в света.

Друго опровержение са Швеция и скандинавските страни. Те са юрисдикции с прогресивно данъчно облагане. Но при тях корпоративните данъци са по-плоски от всички други страни с такава данъчна система. Има и други основания за равенството там – една традиция от 1847 г. и начинът на живот. За него пише например Майкъл Бут в “Почти перфектите хора”, наскоро публикувана и у нас. Накъсо: скандинавците имат навика да наблюдават канчето на ближния. (Тези страни не са изключение: когато забогатяват, данъците и правителствените разходи са ниски.)

Но основната причина е, пропорционалният данък е по-справедлив, защото всички са равни пред данъчния закон и власти, третира еднакво различните равнища на доходи и премахва привилегиите на по-високите доходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони. Каквато и да е „прогресивност“ ще доведе до положение, при което се събират по-малко приходи в бюджета. Това се вижда много ясно от опита на България.

Ако съветът на МВФ и Кристалина Георгиева случайно бъде приложен тук, причините ще бъдат следните.

  • Все повече политически партии насаждат омраза към „богатите“, а управляващите (независимо кои са те) създават обществен конфликт чрез привилегиите, които предоставят на своите приятели.
  • Нищо чудно в някакъв момент да кажат, че с пропорционални данъци ще решат проблемите, които сами създават.
  • Иначе казано, те ще се опитат да убедят публиката, че именно другите ще плащат по-високите данъци. И няма да се изненадам, ако тя им повярва.

Тук е уместно да приведа още една мъдра мисъл на Бърк: „Грешка е да се предполага, че най-гръмогласно оплакващите състоянието на обществото са най-загрижени за неговото благосъстояние."

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG