В обръщението си за състоянието на нацията преди седмица Владимир Путин не каза нито дума за Беларус. Но съдбата и бъдещето на малката западна съседка Русия може да бъде повлияна от думите на руския президент.
В обръщението си Путин обяви планове да размести структурата на властта в Русия. Планът му е да промени конституцията по най-радикалния начин от 1993 г. насам. Много от анализаторите на действията на Кремъл интерпретираха действията на държавния глава като един от най-ясните знаци за това, че той не смята да слезе от политическата сцена в страната през 2024 г., когато настоящият му мандат изтича.
Влиянието върху Беларус
Как обаче това има отношение към Беларус? Много просто. Растящият натиск върху Минск от страна на Москва за още по-голяма интеграция, която да доведе до евентуалното създаване на обединена държава, може да бъде един от вариантите. Вариант, ползван от Путин, за да остане начело след 2024 г. Тези опити обаче предизвикаха сериозно противопоставяне от президента на Беларус Александър Лукашенко, както и протести по улиците на Минск.
Сега Путин планира да рестартира руската конституция и да обърне баланса на силите между органите на властта, което може да означава, че евентуалният съюз между Москва и Минск вече се разглежда като излишен от Кремъл. Възможно е да се смята и че той просто е по-труден, отколкото извършването на промени вътре в страната.
„Проектът на Путин означава, че вариантът за създаване на съюзна държава, през която се смяташе, че ще удължи властта си, е отхвърлен“, каза пред Свободна Европа беларуският политически анализатор Валер Карбалевич.
В такъв случай може ли беларусите, които се притесняваха, че нацията им ще бъде погълната от мощния им съсед, да си отдъхнат?
Не точно, казва Джон Лоф, научен асистент в програмата за Евразия и Русия в лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус".
„Задълбочаващата се интеграция с Беларус определено няма да бъде спряна, но изглежда, че съюзна държава няма да бъде пътят, по който Путин ще се задължи на власт“, каза Лоф пред Свободна Европа.
Докато обаче Путин има множество възможности да се задържи на власт, Беларус ще продължава да бъде ограничен откъм възможния избор на геополитически партньори, твърди още анализаторът.
„Беларус ще остане в орбитата на Русия, тъй като няма алтернатива. Засега обаче Русия е зависима от Лукашенко“, каза още Лоф.
Дългосрочен проект
Русия и Беларус обсъждат задълбочаващата се интеграция от повече от две десетилетия, а техните лидери подписаха договор за създаване на обединена държава през 1999 г. Тези действия обаче не носят голяма тежест, тъй като двете страни се провалиха в опитите да се договорят по ключови въпроси, сред които бе и единната валута.
През декември Кремъл имаше надежда двете страни да отбележат 20 години от подписването на договора за създаване на обща държава с одобряването на дузина „пътни карти“, чрез които да се набележат конкретни стъпки по пътя на интеграцията. Това обаче не се случи и правителството на авторитарния лидер Лукашенко, който се зарече да не се отказва от независимостта на Беларус, позволи улични протести срещу евентуалното обединение, които преминаха без намесата на полицията.
Събитията от декември показват, че Лукашенко, който още през 2002 г. бе предупреден от Путин, че евентуалното сливане може да го превърне в малко повече от районен губернатор, отново се насочва към излизане от договорките, реализирани при условията на Москва.
Евтината енергия отдвна е “морковът”, който Русия размахва на Беларус, за да наложи интересите си. Минск е силно зависим от Русия заради доставките на гориво и програмите за финансиране. Беларус е и основен транспортен коридор за руските доставки на гориво към Европа.
По-рано през този месец Москва прекъсна доставките на петрол за Беларус заради застоя в преговорите за интеграция.
На 21 януари Лукашенко заяви, че Беларус не може да осигури от други източници количествата петрол, които получава от Русия. Той каза също, че страната има нужда да диверсифицира източниците на петрол, така че да получава най-много 40% от необходимите количества от Москва.
„Останалите 30% ще получаваме от балтийските страни, а оставащите 30 % от Украйна“, обяви Лукашенко по време на среща на правителството.
В същия ден Беларус обяви първата си доставка на нефт от Норвегия.
Енергийна зависимост
Според Джон Лоф опитите за алтернативни източници на енергия не е реалистичен избор за Беларус.
„Москва се опитва да накара (Лукашенко-бел.ред.) да приеме по-близката интеграция, но той устоява на всякакви опити за подкопаването на независимостта на страната. В момента той търси алтернативи на руските доставки на петрол и газ, но трудно се вижда как може да постигне по-конкурентна цена. Както той, така и руснаците знаят това.“, казва Лоф.
В крайна сметка голямата вина лежи именно върху Лукашенко, тъй като той се провали в дейността да реформира икономиката на страната, която почти не се е променила от съветския период насам и е зависима от евтината руска енергия.
„Това скоро ще приключи. От 2024 г. Русия ще предоставя петрол на Беларус на цени равни на тези на за световните пазари“, казва Карбалевич.
Лукашенко прилага и другата тактика при усложняване на отношенията с Москва – изграждане на по-близки връзки със Запада.
В търсене на по-близки връзки с ЕС, който през 2016 г. вдигна по-голямата част от санкциите, наложени заради нарушенията на правата на човека в страната, през ноември Лукашенко посети Виена. Тогава това бе първата му визита в държава-членка от три години.
Наблюдава се и подобряване на отношенията със САЩ, като двете страни се договориха да посрещнат посланици след пауза от 11 години. Процесът на затопляне между Вашингтон и Минск започна след анексията на Крим от страна на Русия през 2014 г., което предизвика страхове от подобен сценарий в Беларус.
Връх на подобряването на отношенията между двете държави ще бъде визитата на държавния секретар Майк Помпео в Минск на 1 февруари. С визитата той ще се превърне в най-високопоставения американски дипломат посетил страната от повече от десетилетие.
Според Лоф все пак подобни действия не могат да стигнат твърде далеч.
„ЕС остава внимателен в работата си с Лукашенко и няма желание допълнително да влошава отношенията си с Русия. Времевата рамка, която е анализирана в Брюксел, е твърде кратка, а сценариите за ерата след Лукашенко не се обсъждат“, казва анализаторът.
