Антони Гауди. Светата фамилия на архитектурата

Антони Гауди е голям чешит. Когато завършва Висшето техническо училище по архитектура, председателят на комисията за дипломните проекти заявява: „Господа, пред нас стои или истински гений, или истински луд”.

Истината е, че през по-голямата част от живота на Гауди неговите съграждани от Барселона оценяват сградите му като дело на побъркан. Една дама иска от прочутия архитект къща с голям салон, където синът ѝ да свири на роял. Гауди строи страхотна къща, но с толкова тесни врати, че никакъв роял не може да мине през тях. "Какво ще правим сега?" – тюхка се дамата. "Синът ви да започне да свири на цигулка!" – отвръща маестрото.

Наистина, не е лесно за един обикновен, нормален човек, срещу парите си да получи не очакваната солидна къща, а опредметеното развинтено въображение на някакъв си архитект, пък бил той истински гений. И да бъде принуден да живее в него. Сега е обратно – мнозина искат да живеят в някоя прочута къща на Гауди, но въображението им не е достатъчно развинтено, за да си представят цената за това.

Трудно е да се опише с думи феерията от форми и причудливи хрумвания, които Антони Гауди залага в архитектурните си творения. Но не бива да се забравя, че колкото и случайни, струпани хаотично или дори невъзможни да изглеждат елементите от неговото строителство, те се подчиняват на строги математически изчисления, геометрични принципи и архитектурни правила.

Само дето им е добавено нещо наистина безкрайно – въображението на твореца.

Къщите са си къщи, но най-големият и представителен проект на Антони Гауди си остава „Sagrada Familia”. Тази катедрала е синтез между изкуство, наука и духовност, който превръща твореца в изключителен архитект, а неговата базилика - в превъзходен пример на религиозното изкуство.

През 1883 Гауди получава поръчка от Конгрегацията на вярващите в Св. Йосиф и да построи катедрала, посветена на Исус Христос и неговото земно семейство. Той пряко ръководи работата по катедралата до смъртта си през 1926, но през Гражданската война в Испания плановете са изгорени. През 1940 са поне донякъде възстановени и оттогава „Светото семейство” постоянно се достроява. Идеята е да бъде завършена през 2032. Или може би малко по-късно. Или може би наистина никога.

„Способността на Гауди да придаде художествена форма на вярата и науката е зашеметяващо преживяване” – казва кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура и добавя: "Предизвиканото от него виене на свят първо е физическо: впечатлението, което създава, е че сме застанали наистина пред нещо, което противоречи на законите на природата, нещо абсолютно монументално, но в същото време е някак висящо във въздуха. По този начин се вливат в едно психологическото впечатление, духовният световъртеж и възнесението към тайнството, отвеждащо към трансцендетното”.

На 7 юни 1926 обикновен градски трамвай в Барселона убива Антони Гауди, един от най-необикновените архитекти и визионери на Европа и света.

В онзи момент той е като скитник - надзирава строителството на Sagrada Família, брадясал е, облечен е в стари, мръсни работни дрехи и, тръгнал за цигари, има само дребни стотинки в джоба. Никой минувач не разпознава великия архитект и никой файтонджия не иска да го превози до болницата. Един все пак проявява милост, но го кара в болница за бедни, където не могат да му помогнат. Приятелите на Гауди все пак го намират и там, но той отказва да го преместят с думите, че истинското му място всъщност е сред бедните.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.