Връзки за достъпност

Извънредни новини

Д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов, които доброволно влязоха в изолатора на "Пирогов"


Д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов са снимани в изолатора на болница "Пирогов"

Оставали са седмици до първия случай на коронавирус в България, а лекарите вече са се подготвяли за дежурствата, когато всичко пламне. Въпросът стигнал до д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов по следния начин: "Искате ли да направите още нещо смислено?" - ги попитал началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в "Пирогов" проф. Стоян Миланов.

Отговорът дошъл без колебание. "Да, доброволци сме, имайте ни предвид, когато настъпи жегата", казали двамата лекари, които са партньори и извън болницата. Анестезиолозите сключват брак броени седмици по-рано.

Първият случай на COVID-19 в България беше установен на 8 март, a на 11 март почина първият пациент. Това беше 66-годишна жена, която постъпва в "Пирогов" в тежко състояние заедно със съпруга си, който почива три дни по-късно. До момента заразените с коронавирус в страната са повече от 250, а починалите са трима. Вече има 8 излекувани.

Въпреки че са били в готовност, д-р Таха и д-р Хабилов имат усещането, че са влезли в изолатора на "Пирогов" "изведнъж". Болницата отделя една от сградите си за лечение на пациенти с вируса и въвежда много строг режим за достъп до нея и работа на лекарите вътре.

Първият реаниматор, който влиза е д-р Хабилов, а на следващия ден се присъединява и д-р Таха.

"Сезен влезе в изолатора, за да интубира и постави на апаратна вентилация съпруга от семейната двойка, след което продължи с грижите за него. На следващия ден влязох и аз, защото нямаше как само той да прави всичко", разказва тя.

Д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов на сватбения си ден през февруари 2020
Д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов на сватбения си ден през февруари 2020

Интервюто провеждаме във видео разговор на 26-ти март, когато двамата вече са у дома. Имали са почти две денонощия почивка и изглеждат свежи и усмихнати. Отговарят заедно на въпросите като си довършват взаимно изреченията.

"Най-странен е моментът, когато влизаш в сградата и се качваш в асансьора...", започва разказа д-р Хабилов. А д-р Таха довършва мисълта: "... защото не знаеш колко време ще си там и целият ти живот е там. Там ти е работата, там се къпеш, там се храниш".

"В нашия случай и семейството ти е там", завършва той и двамата се разсмиват, но бързат да се поправят: "част от семейството ти е там".

Вътре в изолатора не става дума само за грижа за болните. Двамата реаниматори е трябвало да преобразуват етажа от обикновено отделение в такова за интензивно лечение.

"Трудно беше, но се опитвахме да спазваме презумпцията за минималния достатъчен брой хора, които да са там. Когато можем ние да свършим едно нещо, въпреки че сме вече изморени, не искахме някой да влиза вътре да ни помага", обяснява д-р Хабилов.

В началото на втория етаж от изолираната сграда са само двамата доктори и пациентите в най-тежко състояние. След това влиза и една санитарка, чиято помощ е била изключително необходима. А на долния етаж има още един, а впоследствие и втори екип от Клиниката по вътрешни болести, които се грижат за некритичните случаи. Всички следват стриктни процедури по дезинфекция и изолация и нямат контакт между етажите.

"Ние седим вътре, не излизаме, никой не влиза, освен ако не е пациент, когото трябва да поемем. Не знам дали някой може да си представи как се случват нещата – всяко едно нещо, което трябва да се вкара вътре, трябва да стане по точно определен начин с 30 или повече телефонни разговора, как да стане и кога да стане", описва ситуацията д-р Таха.

"Следвахме точно определени предварително мерки как да не се контаминира по някакъв начин с вирус средата или това, което ни вкарват, или хората отвън, които ни помагат. Така че имаше доста сериозен пропускателен режим", добавя д-р Хабилов.

Д-р Сезен Хабилов дезинфекцира изолираното интензивно отделение в "Пирогов"
Д-р Сезен Хабилов дезинфекцира изолираното интензивно отделение в "Пирогов"

Анестезиолозите обръщат внимание и на подкрепата, която са имали отвън, за да може всичко необходимо да стигне до тях. Изброяват много други лекари, медицински сестри и инженери, които са били на разположение всяка минута от 24-часовото си денонощие без почивен ден.

"А и хората, които все пак се грижеха някаква храна да стига до нас. Това също беше много мил момент, въпреки че там глад не се усещаше. Но пък в момента, в който седнеш да се храниш, разбираш колко си гладен", казва д-р Таха.

Работата описват като свръхдинамична, защото грижата за пациенти в критично състояние се променя за секунди. "Всички методи, всички мерки, всички стратегии" са прилагани за поддържането на живота на болните, казва д-р Хабилов.

"Наша отговорност е и да му осигурим комфорт на този човек. Той има нужда и от друга помощ. Този човек не може да си измие зъбите, не може да си свърши физиологичните нужди, тоалет не може да си направи", пояснява д-р Таха.

Въпреки грижите на лекарите в "Пирогов", трима от пациентите почиват от усложнения в резултат на COVID-19. Как се справят реаниматорите в такъв момент?

"Със загубите на пациенти никога не се свиква. Напротив, помнят се само те. Гадно е, тъжно е, но си длъжен да се съхраниш, за да можеш да продължиш напред и да помогнеш на следващия в нужда", казва д-р Таха.

"Когато ни пуснаха да си ходим вкъщи, трябваше да излезем с костюми". Д-р Таха и д-р Хабилов си тръгват от изолатора със собствената си кола
"Когато ни пуснаха да си ходим вкъщи, трябваше да излезем с костюми". Д-р Таха и д-р Хабилов си тръгват от изолатора със собствената си кола

През всичките 12 дни, в които двамата са вътре, те трябва да внимават и в това да предпазят самите себе си от вируса. Освен че са имали на разположение достатъчно лични предпазни средства, дезинфектанти и разтвори за почистване, двамата лекари са били и подготвени точно как да ги ползват.

"Защото това е по-важната част - да се спазва правилната последователност на обличане и събличане, стриктната дезинфекция на всеки етап и изобщо процедурата по опаковането и разопаковането не е шега работа", обясняват лекарите.

Рискът от зараза в тяхната професия е постоянен и затова те възприемат коронавируса като "просто още едно нещо, което може да ни застраши".

"Страхът е нещо нормално, което е част от инстинкта за самосъхранение на човека. Стратегията за справяне в случая е страхът и тревожността и притеснението да можеш да ги трансформираш в мобилизация. Целият този изблик на хормони в твоето тяло да можеш да го насочиш в това да си съсредоточен, прецизен, внимателен, да можеш да следиш множество обекти едновременно, за да можеш да предпазиш себе си и пациентът ти да получи най-доброто", казва д-р Сезен Хабилов.

"Като се спазват всички правила и на работа и на действие, както виждате ние сме добре, нищо ни няма. Чувстваме се добре, сега като си наваксаме съня, вече ще сме си бомба", казва д-р Таха с усмивка.

По думите й изпадането в паника също е много опасно, защото може да навреди на здравето.

"Няма нищо страшно, това не е някакъв апокалипсис. Хората трябва да са спокойни, да си спазват каквото им се казва и нещата да си минат бързо и да си се върнем към нормалния живот", казва тя.

"И да са отговорни. Спокойни, но отговорни", добавя д-р Хабилов.

"Трябва да наблегнем на това, че мерките, указанията, предписанията на здравните власти трябва да се спазват, защото иначе няма да има никакъв смисъл от това, което правим в отделенията, вътре в изолаторите ние и всички колеги, сестри и здравни работници, които са в горещата зона. Тоест това, което вършват те, няма да има никакъв ефект ако не се спазват мерките за изолация", настоява лекарят.

Д-р Сезен Хабилов отбелязва рождения си ден у дома, под карантина, със своята съпруга д-р Ая Таха
Д-р Сезен Хабилов отбелязва рождения си ден у дома, под карантина, със своята съпруга д-р Ая Таха

Двамата анестезиолози излизат от изолатора на 24-и март. Предстои им 14-дневна домашна карантина, но успяват да отпразнуват трийсетия рожден ден на д-р Хабилов, който е точно на следващия ден. Сега се концентрират основно върху това да си наваксат съня.

"Там нямаш никаква представа за времето – ден ли е, нощ ли е, колко е часът, а пък какво се случва навън въобще нямаш представа. Там имаше телевизия, интернет прокара той. Имахме достъп до информация естествено, но просто нямахме време да следим какво се случва във външния свят", разказва д-р Таха.

"Защото и малкото минути, в които беше спокойна обстановката, се опитваш да почиваш", пак й довършва изречението д-р Хабилов.

"Наистина това е доста физически и психически изтощаващо. Но докато си вътре пък не го усещаш това изтощение. Нас ни връхлетя буквално минути след като излязохме и осъзнахме вече, че не сме в нещата, трябва да се грижим единствено и само за себе си и един за друг и тогава те връхлита като свръхтежест някаква умора и психическа и физическа", допълва той.

Двамата лекари се наслаждават на почивката си в изолация, но са в готовност пак да влязат в изолатора ако ги извикат. Ако не - след 2 седмици ще се върнат на работа, за да продължат да се грижат за пациентите си на обичайното място – в централната реанимация на "Пирогов".

"Това не е някакъв апокалипсис". Лекари разказват за изолатора в "Пирогов"
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:13 0:00

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG