Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Писна ми да бързам". Може ли философията за бавното живеене да помогне по време на карантина


Светлозар Желев

Срокове. Задръствания. Клаксони. Тичане от една точка до друга. Големите крачки и бързите скорости изведнъж се оказаха забавени от един вирус с големина около микрон.

Светлозар Желев е автор на книгата “За бавното живеене и насладата от живота” и се е замислял над това още преди пандемията. Той предпочита да представя себе си като литературен активист. Чете всеки ден и книгите са негова професия - първо е бил книжар, после - редактор, издател и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Каква е тази философия?

Философията на бавното живеене се ражда спонтанно преди 7 години, когато заради работата си Желев трябвало да прочете 6 книги за един уикенд.

“В момента, в който затворих кориците на последната, си дадох сметка, че аз правя най-любимото ми нещо, каквото е четенето, без никакво удоволствие, просто защото трябваше да прочета тези книги за определено време”, разказва авторът пред Свободна Европа.

След края на този маратон по четене сяда и написва в блога си текста, който, подобно на манифест, дава началото на това движение:

“Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме”.

Тези думи привличат и медийния интерес. Желев започва да гостува в телевизионните студиа и да дава интервюта. “В блога ми, където беше публикуван текстът, имаше над 300 хиляди четения и споделяния”.

Поканили го да стане и рекламно лице на бира, произведена с бавно варене (slow brewed). Тогава хората често го питали как създава движение за бавно живеене и наслада от живота, при положение, че самият той работи няколко неща едновременно по повече от 15 часа на ден.

Вътрешната скорост

“Всъщност важното е да намалим вътрешната си скорост”, отговаря Желев. Сега вярва, че тази философия може да се окаже полезна в седмиците, в които заради епидемията от коронавируса хората са извадени от обичайния си ритъм и почти всичко се случва между стените на домовете им.

“Трябва да правим нещата бавно, да намираме хармонията в тях и в крайна сметка да им се наслаждаваме, защото само тогава животът има смисъл”, казва той. “Дали ние работим по 20 часа на ден някъде или сме затворени вкъщи, двете неща нямат реално противопоставяне. Ако ние вътре сме окей със себе си, случващото се около нас не е проблем”.

Желев припомня, че бързината на деня, срещите, комуникацията, социализацията "са важна част от нашата хармония, а сега ги няма". Авторът на книгата, която ще излезе на 21 април, твърди, че няма универсална рецепта за бавното живеене. Всичко е въпрос на лична скорост.

“Бавното в никакъв случай не е спиране, то не е неправене на неща. То е хармония и баланс, така че да се чувстваме добре и да се наслаждаваме на нещата, които правим”.

Още гледни точки

В книгата обаче има и други гледни точки - на хора, които Желев нарича свои “съучастници, за да може всеки сам да намери кой е неговият верен път”. Още 17 души споделят своя. Има разговори с оперната прима Александрина Пендачанска, както и текстове на писателите Георги Господинов и Капка Касабова и на журналиста Георги Тошев.

Някои от тях споделят философията. Други казват, че не могат да живеят бавно. Въпреки че няма очевидни пътни знаци, които водят до живот с идеален ритъм, Желев твърди, че всеки сам трябва да намери своите така наречени котви в ежедневието.

“Това са нещата, които са важни за нас и които ни дават това усещане за хармония. За мен това са книгите, приятелите, постоянната комуникация с тях и пътуванията. В момента две от тези неща са тежко ограничени”.

За да компенсира липсата на пътувания и срещите с приятели, Желев всеки ден публикува във Фейсбук снимки със свои близки, за да преживява историите с тях отново.

“Това е моето спасение в момента. Книгите, за голяма моя радост, са винаги с мен. За мен това са пътищата - книгите и четенето. Те са универсални. Всеки може да намери верните книги за себе си, защото литературният вкус е като всеки един друг - всеки има своя собствен”.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG