Връзки за достъпност

Извънредни новини

Държавна помощ за футболисти? Не се случва само в България и не всеки приема парите


Заради кризата на състезателите в родните клубове се налага намират алтернативни начини за поддържане на форма. Футболисти на "Ботев" Враца правят крос по улиците на града

Дори футболът спря по време на COVID-19, а изглеждаше, че нищо не може да го спре. На места някои поискаха държавна подкрепа, намаляване на данъците, разсрочване или намаляване на заплатите и други. В България не е по-различно, но има и местни особености.

Както почти всички клубове в световния футбол дори шампионът и хегемон в българското първенство „Лудогорец“ се видя принуден да свие разходите си и да търси алтернативни източници на финансиране.

В началото на април от клуба обявиха „мащабна антикризисна програма“, във връзка с нарушената оперативна работа, както и временното спиране на плащания от основни спонсори.

Футболистите и треньорският и мениджърски екип намалиха заплатите си с 30 %, което от „Лудогорец“ оправдават с желанието да запазят структурата си без да намаляват заплати и да правят съкращения в администрацията, помощния персонал и детско-юношеската школа.

Вратарят на "Лудогорец" Пламен Илиев е сред тези намалили заплатата си с 30 % заради кризата с коронавируса
Вратарят на "Лудогорец" Пламен Илиев е сред тези намалили заплатата си с 30 % заради кризата с коронавируса

От отбора обявиха дори, че планират да проведат лятната си предсезонна подготовка в България, нещо, което не се е случвало от години.

Изрично беше упоменато, че клубът ще разчита на собствените си възможности без да получава допълнителна помощ от бизнесите на собствениците Кирил и Георги Домусчиеви, които са „ангажирани с преодоляването на последствията на кризата върху основните им бизнеси“.

Свиването на заплатите беше използвано като мярка и в други отбори като притиснатия заради проблемите на собствениците „Левски“, както и „Славия“,"Берое" и други.

Държавната помощ

Въпреки добрите приходи от европейските клубни турнири, чийто размер не е ясен заради кризата, както и сериозните спонсорски договори, от българския футболен шампион решиха да се възползват и от въведените в подкрепа на бизнеса мерки по програмата „60 на 40“, които предвиждат държавна помощ в размер на 60% от заплатите и осигуровките, за да бъдат запазени работните места.

От клуба кандидатстваха и им бе изплатена сумата от 110 406 лв. за 134 техни служители за месец март.

Дни по-рано от клуба бяха заявили, че няма да похарчат парите за заплати на работниците, каквото е тяхното предназначение, а ще ги дарят „за закупуване на хранителни продукти за крайно нуждаещи се жители на Лудогорието“. Още тогава от българския шампион бяха заявили, че очакват да получат тези пари, тъй като са изрядни данъкоплатци.

Изпълнителният директор на "Лудогорец" Ангел Петричев, който първоначално се съгласи да разговаряме за клуба по телефона, по-късно спря да отговаря на обажданията.

От програмата „60 на 40“ се възползваха и три други български клуба – „Дунав“ Русе, „Литекс“ Ловеч и „Ботев“ Враца, които получиха съответно около 11 000, 20 000 и 33 000 лева.

Отборът от Враца, който доскоро беше финансиран и управляван от общината в лицето на кмета на града от ГЕРБ Камен Каменов, беше първият, който кандидатства и беше одобрен по програмата. Веднага, след като стана известно, че искането е одобрено и парите от НОИ са преведени, изпълнителният директор на клуба Христо Илиев заяви, че отборът се отказва от парите. Като причина за отказа той изтъкна думите на финансовия министър Владислав Горанов, който каза, че е посъветвал някои от собствениците на отборите да не кандидатстват.

„Не сме взели още нищо от държавата, ние се отказахме от тази мярка веднага след изказването на министър Владислав Горанов. Още на 21 април преди обед се отказахме. Изтеглихме всички документи. Преди пет минути се свързах със счетоводителя на клуба. Няма никакви преведени пари по банковата сметка на "Ботев" (Враца). Ако дойдат някакви пари, ще бъдат върнати“, каза Илиев пред бТВ.

Засега в публичното пространство се появяват и информации, че повечето клубове ще съкратят бюджетите си за заплати и е възможно да освободят или продадат високоплатените чуждестранни играчи.

В същото време редица специалисти и ръководители настояха, че именно сега е моментът да се заложи по-силно на българските футболисти, които имат по-ниски финансови претенции, а в същото време са продукт на местните школи.

Възможен фалит на "Левски"

Столичният „Левски“ беше един от клубовете, в които заплатите на футболистите бяха намалени. Състезателите подписаха анекси към договорите си, с които се отказаха от 50 % от възнагражденията си.

Ситуацията в клуба беше сложна и преди обявяването на извънредното положение заради COVID-19. До това се стигна след като номиналният собственик на акциите на клуба Георги Попов и реалният собственик Васил Божков получиха редица обвинения от прокуратурата и напуснаха страната. В същото време сметките на основния спонсор на „Левски“ – свързаната с неговите собственици компания „7777“ – се оказа със запорирани сметки заради разследванията на прокуратурата.

Собствениците на "Левски" Васил Божков (в средата) и Георги Попов (в дясно) са с редица повдигнати обвинения от прокуратурата. Те напуснаха страната в края на януари
Собствениците на "Левски" Васил Божков (в средата) и Георги Попов (в дясно) са с редица повдигнати обвинения от прокуратурата. Те напуснаха страната в края на януари

През февруари и март ръководството предприе редица ходове, за да се сдобие със свежи пари. Бяха инициирани редица кампании за продажба на билети, абонаментни карти, дарения и фен артикули. Този опит за събиране на средства за подкрепа на клуба, който трябва да изплаща и дългове към Националната агенция по приходите НАП, обаче бяха осуетени от прекъсването на всички спортни мероприятия заради COVID-19.

В сряда председателят на националния клуб на привържениците на „Левски“ Степан Хиндлиян съобщи в своя публикация във фейсбук, че на среща между феновете и ръководството, която се проведе във вторник, изпълнителният директор на отбора Павел Колев е обявил, че, ако не бъде намерено решение за финансирането на клуба, то той ще трябва да бъде обявен в несъстоятелност. На тази среща, по думи на Хиндлиян, е станало ясно също и че ръководство на клуба е опитало да изтегли кредит, с който да обслужва плащанията си до края на състезателната година, но такъв е бил отказан.

Привържениците изпратиха и отворени писма до премиера Бойко Борисов и собствениците на клуба, в които призоваха за финансова подкрепа.

В сряда министърът на младежта и спорта Красен Кралев обяви, че премиерът е готов да помогне на отбора само при условие, че има смяна на собствеността.

„От днешните изявления и писма, които четох на феновете на "Левски", то не става въпрос за нов собственик. Говорим с реални факти и досега не знам да има смяна на собствеността в отбора им. Когато реално се получи, то трябва да бъде казано… Премиерът нееднократно заяви, че ще помогне на "Левски", както е помагал и на други футболни отбори, но при смяна на собствеността", каза Кралев в интервю за бТВ.

Все още няма официална информация каква точно е финансовата ситуация в „Левски“, дали собствеността на клуба ще бъде променена, както и откъде могат да бъдат намерени средства за спасяването му.

Футболна централа без футбол

След като футболните първенства в България бяха преустановени това логично остави почти без дейност и федерацията, отговорна за спорта – Българския футболен съюз. Както вече стана ясно от там, по подобие на „Лудогорец“ и останалите три футболни клуба, също се възползваха от мярката „60 на 40“, за да задържат персонала си.

В последните дни, след като европейската централа УЕФА обяви, че пари по една от програмите за финансиране „Хеттрик“ ще могат да бъдат използвани не само по одобрените направления като развитие на футбола, но всяка федерация „ще може да определи приоритетите си“.

Голяма част от българските медии интерпретираха тази новина като възможност БФС да разпределя свежа сума от около 4.3 млн. евро за подпомагане на клубовете и футбола в кризата, но от централата в „Бояна“ опровергаха това.

„Това са измислени неща. Ние няма да ги получим сега тези пари. Това е четиригодишна програма, която се базира на проекти. Не е да дойдат ей така да хвърлят четири и половина милиона евро. Няма нищо извънредно“, каза пред Свободна Европа изпълнителният директор на БФС Борислав Попов.

В сряда от БФС излязоха с официална позиция, че парите по „Хеттрик“ са за периода 2020 и 2021 г. и те са свързани с обезпечаването на участието на националните отбори в различни състезания, както и 1.5 млн. евро, които ще бъдат разпределяни „на проектен принцип, за преодоляване на пандемията от COVID-19“. От там изрично подчертават също, че средствата не са за заплати, осигуровки и други консумативни разходи.

Все пак от БФС предвиждат да поемат част от съдийските такси на отборите от Първа и Втора лига за оставащите мачове в първенствата и турнира за Купата на България.

„Обсъжда се, така е. Това обаче може да бъде решено само след събрание на Изпълнителния комитет. Такова ще има преди рестарта на първенството. Има съгласие, така че ще бъдат намалени таксите със сигурност“, каза Попов. Изпълнителният директор на БФС каза, че е „вероятно“ в някои случаи от централата да поемат и разноските около провеждането на мачове.

Как го правят по света

Докато в България въпросите около оцеляването на спортните клубове и това дали те трябва да получават правителствена помощ сякаш не е от най-популярните, то на други места в света на моменти това беше една от водещите теми.

Във Великобритания например футболни клубове в местната „Премиър лийг“ бяха остро критикувани заради решения на някои ръководства да се възползват от правителствената схема, покриваща 80 % от заплатите до 2500 паунда на работници, които временно не могат да изпълняват задълженията си.

Те кандидатстваха, за да покрият разходите си за персонала, който се занимава с поддръжката, прането, храната и др., но не и за състезателите и спортно-техническия щаб.

След остри критики от медии, фенове и местни организации "Ливърпул", "Тотнъм" и "Борнемут" се отказаха от използването на държавните пари за персонала и съобщиха, че ще търсят алтернативни варианти за осигуряването на тяхното заплащане.

Собственикът на "Ливърпул" Джон Хенри. Клубът беше критикуван за това, че кандиства за държавна подкрепа, въпреки, че седмици по-рано отчете годишна печалба от 42 млн. паунда
Собственикът на "Ливърпул" Джон Хенри. Клубът беше критикуван за това, че кандиства за държавна подкрепа, въпреки, че седмици по-рано отчете годишна печалба от 42 млн. паунда

Така клубовете от Висшата лига на Англия, които реално се възползват от парите на данъкоплатците, остават „Нюкасъл“ и „Норич“. Първият клуб в момента е и процес по смяна на собствеността като в консорциума, който се очаква да придобие отбора, участва и Публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, свързан с престолонаследника Мохамед бин Салман.

От другата страна на океана в една от най-печелившите спортни организации в света – Националната баскетболна асоциация (НБА), също се намери отбор, който да кандидатства за държавна подкрепа. Това е вторият най-скъп отбор, както и един от най-печелившите и най-успешни в историята на NBA – "Лос Анджелис Лейкърс".

От ръководството на отбора кандидатстваха по правителствената схема за подкрепа на малкия бизнес в САЩ и бяха одобрени за сумата от 4.6 млн. долара, предназначена за работещите в клуба, извън състезателите и треньорите.

По подобие на ситуацията във Великобритания, и в САЩ ръководството на спортната организация получи остри критики за решението си, включително и от финансовия министър Стив Мнучин, който обяви действията на Лейкърс за скандални.

Около този случай стана известно също, че повече от 200 компании, листвани на борсите, за кандидатствали за стотици милиони долари. В тази връзка Мнучин обяви, че ще се разследва всяко финансиране в размер над 2 млн. долара

Само няколко часа, след като стана известно, че тимът от НБА ще получи пари, от ръководството излязоха с позиция, че ще върнат парите на държавата, но въпреки това ще запазят всичките си работници.

Facebook форум

Най-ново видео

Новият играч в космическото състезание
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:14 0:00
XS
SM
MD
LG