Нов пакет от спешна финансова помощ в размер на 3.3 млрд. евро подготвят лидерите на Европейския съюз (ЕС) за страните от Западните Балкани, за да се справят с последствията от пандемията от COVID-19. Това стана ясно по време на двучасова видеоконференция в сряда вечерта, организирана на фона на постоянните опити на Русия и Китай да увеличат влиянието си в региона.
"Западните Балкани принадлежат на ЕС и за нас в това няма съмнение", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен след срещата на върха, посветена на бъдещето на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
По време на разговорите обаче не беше обсъдено евентуалното членство на шестте държави в ЕС, а те се съсредоточиха върху социално-икономическото въздействие на коронавирусната пандемия, взела до този момент около 140 000 жертви на Стария континент.
Фон дер Лайен подчерта, че Брюксел има "специална отговорност в подпомагането на своите партньори в региона", особено "по отношение на въздействието на коронавируса". В тази връзка европейските лидери записаха в последната си декларация, че блокът "отново потвърждава недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани".
Като потвърждение на ангажимента на ЕС към шестта балкански държави се подготвя и "стабилен икономически и инвестиционен план", включващ спешното финансиране от 3.3 млрд. евро за региона. По думите на Фон дер Лайен въпросният нов пакет ще бъде представен по-късно през годината и ще се фокусира върху транспортната и енергийната инфраструктура, както и в борбата с климатичните промени, която е основен приоритет за ЕК.
"Фактът, че тази подкрепа надхвърля това, което всеки друг партньор е предоставил на региона, заслужава обществено признание"
"Фактът, че тази подкрепа и сътрудничество надхвърля това, което всеки друг партньор е предоставил на региона, заслужава обществено признание. ЕС също така признава ценната подкрепа, която Западните Балкани оказват по време на пандемията на техните непосредствени съседи и на Евросъюза", се казва в декларацията на европейските лидери, приета по време на видеоконференцията.
Призивът към страните от Западните Балкани публично да оценят подкрепата, която им оказва Брюксел, става факт в момент, когато Русия и Китай широко огласиха свои пратки с предпазни средства и други помощи, доставени в региона от началото на пандемията. По-бавните действия на ЕС в тази посока провокираха и критики за липса на солидарност от сръбския президент Александър Вучич, който неведнъж изтъкна руския и китайския принос към страната му.
Сърбия и Северна Македония са с най-голям напредък в усилията си за присъединяване към ЕС, като Скопие вече получи зелена светлина за начало на преговорите за членство. В същата ситуация е и Албания, докато Косово и Босна и Херцеговина все още се опитват да спечелят статут на кандидат.
По този повод премиерът Бойко Борисов коментира след срещата: "Mного път имат да извървят. Радостната новина е, че им дадохме път." Той не пропусна да отбележи предизборната ситуация в Северна Македония, провокирала "недопустими за нас изказания".
"И при нас по време на предизборна кампания съм чувал за Турция какво ли не. Ние работим по европейски тертип – по документи. И след 27 държави, Европейската комисия, Европейският парламент, Европейският съвет са се подписали (в декларацията от срещата) и именно в него е посочен Договорът за добросъседство и България, ние сме си свършили дипломатическата работа", добави Борисов по повод ангажимента на Скопие към договореностите със София от 2018 г.
По думите му "ако някой се отклони от този документ, България може да го блокира". "Затова им казах – зависи от вас, ние нашата работа сме я свършили. Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъдат приети в ЕС. То не е по желание – като не ти харесва, никой не те кани. Ако искат. Какво повече да направим – да излезем и да кажем, че сме македонци? Братски съвет им давам да не си поставят неизпълними условия. Да използват тази писта, тя един път им каца на рамото."
