Връзки за достъпност

Извънредни новини

Три сюжета от извънредното положение. Как пандемията докара и конституционни главоболия


Площад "Народно събрание"

COVID-19 не е само вирусна инфекция в човешкия организъм, а и причинител на конституционни мигрени в държавата. Проблемът се прояви на два пъти - когато през март се гласуваше въвеждането на "извънредно положение" и сега, през май, когато законът за "...положението" отпада, но част от мерките ще останат. По този повод се повдигнаха три въпроса от пряко конституционно естество.

Първият е дали има нарушение на Конституцията в частта за основните права при обявяване на извънредно положение и „Закона за мерките и действията…“.

Вторият е как да се четат и тълкуват всички четири текста в Конституцията, които уреждат въпроси, свързани с извънредно положение.

Третият въпрос е каква е конституционната съобразност на проекта за промени в Закона за здравето, с който мнозинството се готви да замени извънредното положение.

Отговорът на всеки от трите въпроса би описал поне по една нередност.

По първия въпрос се обсъжда възможно противоречие на обявеното извънредно положение с „личния живот“, обявен за неприкосновен в чл. 32(1). Като примери за „личен живот“ се дават сватби, рождени дни, партита, участия в спортни събития и др. (М. Екимджиев, Медиапул, 5 май 2020).

Но „личен живот“ не може да се определи с интуитивно подразбиране на примери. Ако на една сватба има 500 души, или, както преди 1989 година, едно войнишко изпращане събере цяло село от 3000 души на едно място, да се твърди, че оставаме в сферата на личния живот е неубедително. Рожден ден може да е личен въпрос, но събитието, поради мащаба на протичането си, е социално, то е публичен факт.

Извън този количествен аргумент в обичайния личен живот значителна част от живота не е дотам лична. Ако беше, нямаше да има драматични дебати за асистираното самоубийство, абортите, бурките, гей-браковете и т. н. В тези примери, дори да имаме само едно лице, не можем да твърдим, че става дума за „личен живот“ в конституционно-правния смисъл.

Голяма част от личния ни живот не е дотам "лична"

Законодателствата в либерално-демократичния свят се различават в третирането на тези казуси, тъй като се отнасят към тях като към факти от публичен ред.

А какво прави изобщо положението за личния живот в Конституцията?Наличието му вероятно се дължи на факта, че Конституцията от 1991 се опитва да убеди гражданите, че милицията ще ги остави на мира и няма вече да нахлува нощем по спалните им. Днес се вижда, че тези страхове нямат ясен конституционен превод.

Поправка на Конституцията обаче не е нужна, за да се приеме, че границата между лично (частна/приватна сфера) и публично е гъвкава и не подлежи на предварително определяне. Една уточняваща поправка за границата "частно-публично" е рискована. Тази граница трябва да остане подвижна без дефиниции.

Вторият въпрос засяга четирикратната употреба в Конституцията на израза „военно или друго извънредно положение“. И тук не е нужно да се правят промени и допълнения. Още по-малко - да се пита Конституционният съд за тълкуване, което е по принцип вредна практика.

При цялата си еклектична непохватност конституционният език от 1991 година е коректен. Изразът четири пъти казва „или друго“. Никъде не се говори за „извънредно положение“ като такова, per se. Това „друго“ трябва винаги да е назовано и определено. Нередно е обявяването на извънредно положение на 13 март да остави отворен предиката „Х“ – тъкмо това „друго“, какво точно е то (публично-здравно).

Преди да се опишат мерките, не е ясно и за какво става дума (Р. Ненков, Свободна Европа, 13 март). Аз бих засилил това твърдение: не просто не е ясно, а е противоконституционно. Извънредното положение само по себе си няма правен статус, придобива го едва след като се определи това „друго“, какво е то, в случая „публично-здравно“, „санитарно“ и пр. (а не, примерно, военно).

Извънредното положение няма правен статус. За да го придобие, то трябва да се доопредели. Например, като се посочи, че е и „санитарно“

Тези определения стесняват обхвата на отворената метафора и я правят конституционно приемлива, каквато тя не е в законодателната употреба от 13 март. Само по себе си „извънредното положение“ е по-добре да не бъде конституционно допустим термин. Казвам „по-добре“, защото правният език е достатъчно мощен, за да даде правен статус на всяка дума – от "гражданин" до "фламинго" и от "парламент" до "кокиче" и "босилек".

„Извънредно положение“ в оголена форма, без задължителната конкретизация, трябва да остане извън правната регулация и да обозначава събитие, свързано с тежки изключения от конституционния ред, в частност неговия срив.

Третият въпрос се отнася до проекта на ГЕРБ, според който сега действащият режим на извънредно положение ще бъде заменен с актове на министъра на здравеопазването по силата на Закона за здравето. Това е нелепа и абсурдна идея. Така извънредното положение ще стане трайно състояние зад гърба на народното представителство. Решенията за него, включително ограничаване на основни права, ще се вземат на ниво Министерски съвет и негови органи.

Недопустимо е органи на изпълнителната власт да придобиват правото да ограничават основни права

Това е напълно недопустимо. Конституционно приемливо единствено е временни ограничения да се гласуват от парламента. Само той може да ограничава основни права под условието, че става дума за извънредна санитарна ситуация. Всяко решение за ограничения трябва да има определени срокове.

Мислителите в ГЕРБ са съчинили налудната теза, че няма да има „извънредно положение“ генерално, а ще има извънредно положение, разпръскано в Закона за здравето. Подобни конституционни иновации ще бъдат гръмнати от всеки конституционен съд, който не е загубил здравия си разум.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG