Връзки за достъпност

Извънредни новини

Изоставени в превода. Как европейските преводачи останаха без работа и без подкрепа


Христина Шопова е един от българските преводачи на свободна практика, които работят за европейските институции

Тя е майка на три деца и не е работила от средата на март. Оцелява ден за ден като милиони европейци. Но историята на Христина Шопова е различна, защото тя е преводач в европейските институции и няма право да получи помощ по нито една от стотиците програми за подпомагане на засегнатите от кризата с коронавируса в Европа.

Причината е в това, че евроинституциите са със статут на международна организация, която се подчинява на различни правила от тези, които управляват фирмите и служителите в отделните държави членки.

Шопова е регистрирана като самонаета в България, но плаща данъци към европейския бюджет и вноски към пенсионния фонд към Европейската комисия. Така тя не отговаря на условията за подпомагане нито в България, нито в коя да е друга европейска държава.

В нейното положение са над 3200 устни преводачи на свободна практика, ангажирани в 27-те членки на ЕС, които работят за европейските институции и помагат на министри, депутати и чиновници, а също и на европейските граждани да работят заедно, превеждайки им на 24-те официални езици. Сред тях са 50 българи, наети на граждански договори. По официални данни преводачите на повече от половината срещи, заседания и конференции, провеждани в европейските институции, са нещатни.

В.И.* също е устен преводач. Освен за институциите, превежда и в България. За миналата година данъкът върху доходите ѝ в България е осем лева, защото основният ѝ клиент са институциите, които отчисляват данъците ѝ към европейския бюджет. Затова не може да кандидатства за помощи или кредити в България. Вдовица е и живее от спестявания от средата на март.

Станислава Стоева също е устен преводач към евроинституциите, но живее в Брюксел, за да е наблизо, когато се разпределят договорите за работа. Тя превежда от английски, немски и френски. Сама жена, която издържа студентка в Австрия и син абитуриент в Белгия. Работила е 1 ден през април и 2 дни през май. Тази сутрин излезе от името на българските преводачи на площада пред Европейската комисия в рамките на протест, в който 24 души излязоха да изразят възмущение, по един за всеки офиален език в ЕС.

Станислава Стоева протестира от името на българските преводачи пред Европейската комисия. 24 души излязоха в сряда в Брюксел, представяйки 24-те официални езика в ЕС
Станислава Стоева протестира от името на българските преводачи пред Европейската комисия. 24 души излязоха в сряда в Брюксел, представяйки 24-те официални езика в ЕС

Последният работен ден на Христина Шопова е на 13 март, когато трябва да превежда по време на пленарната сесия на Европейския парламент. Заради започващата епидемия от коронавирус заседанията са преместени от Страсбург в Брюксел, а по-късно част от тях са отменени.

“Всичко ни се струваше шега. Чувахме, че в България хората се запасяват и с колеги обсъждахме какво трябва да купим. Когато тръгнахме да се прибираме, се учудихме, че летището във Франкфурт беше абсолютно празно. Така започна всичко”, разказва Шопова пред Свободна Европа.

Вече у дома петчленното ѝ семейство остава затворено. “Планирахме разходите си и преценихме, че ще можем да издържим три месеца”, казва Шопова, която е майка на три деца на възраст между 11 години и 18 месеца. Заради неизвестността около продължителността на карантината и връщането си на работа, съпругът ѝ се наема извън София.

“Замина след Великден и се видяхме отново миналата седмица. През това време аз останах сама с децата, две от които учат дистанционно”, разказва младата жена.

По принцип съпругът ѝ гледа децата, за да може тя да работи. Повечето от преводачите на свободна практика към евроинституциите вземат краткосрочни договори - по няколко дни в месеца. “Трябва да сме изключително гъвкави и ако ни се обадят в четвъртък, да можем да летим в неделя до Брюксел или Страсбург, за да сме на работа в понеделник сутрин”, разказва Шопова. Понякога ангажименти се възлагат от днес за утре или дори за същия ден. Затова е трудно да балансират с работа на други места, а и близките им са зависими от нередовния им график.

Със започването на кризата от COVID-19 повечето работни срещи в евроинституциите са отменени или се провеждат по видеоконферентна връзка с ограничен брой езици или само на работните английски или френски. Всички краткосрочни договори са анулирани и никой не знае кога имейлите от Брюксел ще тръгнат отново. Границите са затворени, а пътуванията невъзможни.

От ограничаването на възможностите за превод страда работата на институциите и особено на Европейския парламент, където 705-те евродепутати обикновено имат възможност да работят на родния си език. Институцията е затрупана от жалби на евродепутати. След месец и половина парламентът успя да осигури превод на всички официални езици за пленарните сесии, но работата на комисиите е ограничена заради различната степен на владеене на петте работни езика от отделните депутати. Повечето от тях са принудени да използват френски или английски, което не им позволява да се изразяват или да участват пълноценно в дискусиите.

Институциите се справят, доколкото могат, с щатните си преводачи и живеещите в Брюксел, сред които предлагащите български език са малцина. Работещите на граждански договори изглеждат забравени. До тази седмица, когато им беше съобщено, че ще получат предложение за авансово заплащане на хонорар, който да отработят до края на годината.

“Обясниха ни, че могат да ни платят еднократно, а когато работата се поднови, ще си изработим парите”, обяснява Христина Шопова.

Става дума за около 1300 евро, с които да се покрият загубени понякога напълно доходи за пет месеца. Искането за предоставяне на временна финансова помощ е отхвърлено с обяснението, че няма правна възможност, като вместо него се предлагат “договори с отложен срок на изпълнение”.

“Огорчени сме, защото ние сме ужасно гъвкави, за да бъдем на разположние, винаги, когато има нужда от нас, а от отсрещната страна не виждаме същото”, казва Шопова.

”Питам се какво става с европейските ценности и с декларациите “че никой няма да бъде изоставен” и че “солидарността е в самото сърце на Европа”, добавя тя, без да крие разочарованието си от липсата на диалогичност от страна на администрацията.

“Изведнъж ние, които сме част от работата на институциите, сме оставени да оцеляваме ден за ден”, казва Христина Шопова. Обещанията са, че “ситуацията ще бъде преразгледана през септември”, което означава, че част от хората, ще останат без доходи почти половин година.

Българските преводачи имат подкрепа от български евродепутати и еврокомисарката Мария Габриел. Техни колеги ангажират парламентаристи от други държави. Идеята е да съберат политическа подкрепа за законово уреждане на проблема с отпускане на финансова помощ за хората, които не могат да работят заради ограниченията.

“Дори те да продължат още 1-2 години, ние сме нужни и след кризата и е добре да ни имат на разположение”, убедена е Христина Шопова.

Недоволството сред преводачите расте и някои от тях до обмислят дали да не отхвърлят предложените им аванси, след като никой няма идея кога наистина биха могли да започнат да работят отново.

По официални данни европейските институции разполагат с 800 устни преводачи на трудови договори и 3200 на свободна практика, 1200 от които работят редовно към Европейската комисия, Съвета на ЕС, Европейския парламент, Съда на ЕС и още няколко европейски органа.

* Имената са променени по желание на преводача

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

"Профилактика няма". Страничните ефекти на COVID-19
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:59 0:00
XS
SM
MD
LG