Връзки за достъпност

Извънредни новини

Решението за европейските минимални заплати предстои най-рано наесен


Европейската инициатива не цели въвеждането на единна минимална заплата, а на стандарти за размера ѝ, гарантиращи достойни доходи за труд

Решение за регулиране на минималната работна заплата в ЕС може да се очаква най-рано наесен, след като в сряда Европейската комисия публикува нов въпросник. Той ще събере мнения преди комисията да реши дали и как да уреди въпроса.

Председателката ѝ Урсула фон дер Лайен обяви при избирането си, че иска да гарантира “справедливи минимални работни заплати за всички работници в ЕС”. Тя обеща да предложи законодателно решение през първите 100 дни от мандата си, но след това прецени, че ще се консултира първо със страните членки и социалните партньори.

Въпросите, публикувани в сряда са адресирани към властите, работодателите и синдикатите. Това е втора серия въпроси, след като в началото на годината Брюксел организира друго запитване по темата.

След него Комисията обяви, че вече се е убедила, че въвеждането на минимална заплата в ЕС изисква да бъде уредено на европейско ниво, но че не е сигурна дали това трябва да стане чрез европейска директива, която или да установи минимални стандарти и да вмени задължения на националните власти за най-ниските трудови възнаграждения, или да бъде под формата на препоръки, без задължителна сила, съобщи говорител на Европейската комисия.

Изрично се подчертава обаче, че “Комисията няма за цел да се въведе единна европейска минимална работна заплата, нито да се хармонизират системите за определяне на минималната работна заплата.” Вместо това “мярката ще се прилага различно в зависимост от системите и традициите на държавите членки”, като властите, работодателите и синдикатите ще запазят правото си да определят размера на минималното възнаграждение и условията за получаването му.

Новото допитване, което ще продължи до средата на юли, търси отговори на въпроси за осигуряването на гаранции за “ясни и стабилни критерии за актуализирането на минималните заплати”, за участието на социалните партньори в договорянето им и за намирането на ефективен контрол върху спазването на законодателството за прилагането им.

В Брюксел гледат на минималните заплати като на средство за защита на уязвимите работници и за премахване на разликата в заплащането между мъжете и жените и инструмент за повишаване на производителността на труда и на потреблението. Те смятат, че кризата, предизвикана от коронавирусната епидемия, е задълбочила неравенството в обществата и е лишила от доходи много работници и семействата им, и затова е необходимо да се предприемат действия за гарантиране на достойно заплащане за труд.

Засега Комисията не уточнява дали възнамерява да обвърже минималната заплата с размера на средната, което беше обещание на европейските социалисти на изборите през 2019 г и откъдето настоящата председателката на Европейската комисия взаимства идеята. Урсула фон дер Лайен обеща преди избирането си на поста да представи законодателен инструмент, с който да се гарантира, че всички работници в Съюза са защитени чрез справедлива минимална работна заплата, която ще им позволи да живеят достойно, независимо от това къде работят. В момента в седем европейски държави няма минимална заплата като отношенията се регулират чрез колективни трудови договори.

През януари Комисията публикува допитване за минималното възнаграждение, на което са отговорили 23 европейски работодателски и синдикални организации. Според неин говорител те са се допитали до своите членове в отделните държави членки, така че мненията им са меродавни.

Новата консултация ще продължи 6 седмици, след което през есента се очаква Европейската комисия да обяви дали и как ще законодателства - със задължения за властите в страните членки или с препоръки. Ако бъде избран първият вариант, Комисията ще подгови проект за европейска директива, който трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от страните членки, преди да влезе в сила. На запитването, което е публикувано на интернет страницата на Еврокомисията, могат да отговарят както властите на всички нива и социалните партньори, така и граждани и представители на бизнеса и академичните среди.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

"Няма пари, но няма и бой"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:57 0:00
XS
SM
MD
LG