Хърватия и България могат да се присъединят към валутно-обменния механизъм ERM II, известен като “чакалнята" за еврозоната през тази година. Това заяви в интервю за френския вестник Le Monde членът на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ) Фабио Панета, цитиран от БНР.
"Хърватия и България взеха смели мерки за сближаване“, посочи Панета, който отговаря за международните и европейските отношения в ЕЦБ. "Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM II до края на годината", прогнозира той.
Първоначално България очакваше покана през юли 2019 г., като датата беше неколкократно отлагана за края на миналата година и за пролетта. Последно правителството обяви, че разчита на добри новини през юли. Миналата седмица с участието на държавната Българска банка за развитие беше увеличен капиталът на ПИБ, което беше посочено като “последното условие” преди влизането в чакалнята за еврозоната.
В интервюто за Le Monde Пенета коментира, че процесът на разширяване на еврозоната продължава да бъде стабилен, въпреки икономическата трусове в резултат на кризата с коронавируса.
Тъй като държавите, които са кандидат членки, обикновено остават в системата на ERM II най-малко две години, за да докажат, че валутите им са стабилни, "първият наличен прозорец за присъединяване на Хърватия и България към еврозоната ще бъде през 2023 година, ако всички предварителни оценки са успешни“, допълни Фабио Панета.
България и Хърватия са единствените държави от Европейския съюз, които активно се подготвят за еврото. България заяви интерес за влизане във валутно-обменния механизъм през юли 2018 г., а Хърватия - година по-късно.
В своя редовен двугодишен доклад за напредъка на държавите извън еврозоната, публикуван миналата седмица, ЕЦБ заяви, че коронавирусната криза поставя въпроси относно инфлацията и здравето на публичните финанси на двете кандидат членки.
В интервюто Фабио Панета посочи, че приемането на спасителния пакет, предложен от Европейската комисия за възстановяване на европейската икономика, трябва да стане бързо.
"Това е изключително спешно и целта трябва да бъде разгръщането на този спасителен пакет възможно най-скоро, не по-късно от началото на 2021 година. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-скъпа ще бъде намесата". предупреди той.
През миналия месец ЕС предложи пакет от 750 милиарда евро, включително 500 милиарда безвъзмездни средства и 250 млрд. евро под формата на заеми. Европейските лидери в петък ще обсъждат на виртуална среща на върха за първи път предложението и представения от Европейската комисия нов проект за дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г.
