Връзки за достъпност

Извънредни новини

Еврофинансиране, винетки и Васил Божков. Фактите, предшествали делото срещу ЛиЛана


Лиляна Деянова по време на заседанието на Апелативния специализиран съд преди седмица

Успоредно със сагата около сблъсъка на хазартния бос Васил Божков с прокуратурата и управляващите, през последните два месеца се развива друг сюжет, който на пръв поглед няма общо с бизнесмена, укриващ се в Дубай, но разследващите очевидно искат да го свържат с него.

Става въпрос за делото срещу Лиляна Деянова, позната с артистичния си псевдоним от миналото ЛиЛана. Заедно с нея обвиняеми са още съдружникът ѝ Мартин Димитров, брат ѝ Александър Деянов-Скилър, бившата ѝ дуетна партньорка Ася Йочева и колегата им Александър Ангелов. Петимата са обвинени за участие в организирана престъпна група (ОПГ), но по делото засега липсват данни кой е предполагаемият ѝ лидер.

Вместо да изясни този въпрос, според защитата на Деянова Специализираната прокуратура проявява „перверзен интерес“ към несвързани с делото фирми и лица, разпитвайки свидетели за „Декарт“ ООД, Божков и приближените му Георги Попов и Борис Бекяров, обвиняеми заедно с него. През май ЛиЛана също заяви, че първото, за което е била питана, е кога за последно е била в Дубай.

Засега разследващите не изясняват публично дали имат информация за престъпна връзка между бизнесите на Божков и Деянова. Тя самата не отрича, че познава бизнесмена, но миналата седмица заяви пред медиите, че не знае дали се е озовала зад решетките именно заради познанството им.

Засега единствената публична връзка между основните обвиняеми по делото на ЛиЛана и Васил Божков датира от 2015 г., когато Деянова и съдружникът й Димитров се появиха на представянето на приложението „Лима“, създадено за Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Изпълнител на поръчката за изработването му беше именно фирмата „Декарт“, собственост на дружествата „Вабо систъмс“ и „Видео Бет“, първото от които беше 100% притежавано от „Нове интеграл“ на Божков. Освен това „Декарт“ е регистрирана на същия адрес като „Ай Си Ти солюшънс“ на Александър Ангелов, обвиняем по делото на ЛиЛана.

Обвиненията срещу Деянова и останалите

В края на април Лиляна Деянова и останалите четирима обвиняеми бяха привлечени към наказателна отговорност като участници в престъпна група, създадена с цел да получава средства по европейски фондове чрез подаване на неверни данни, както и да укрива данъци. Тогава спецпрокуратурата обяви още, че групата е действала от януари 2016 г. до април 2020 г., а като организатор и ръководител се сочеше Димитров. Доказателства за лидерската му роля обаче не бяха представени пред спецсъда. Към момента и Деянова, и Димитров се намират в ареста.

Другото обвинение беше, че в периода между март и юни миналата година те са заплашвали с уволнение трима членове на управителния съвет на пътната агенция – отговарящият за тол системата Олег Асенов, председателят на съвета Георги Терзийски и подалият междувременно оставка Радослав Влахов. Спецпрокуратурата твърдеше, че Деянова и Димитров са искали ръководството на АПИ да сключи договор със свързаната с тях фирма „Телетол“ АД „за изграждане на тол система“.

Всъщност тази компания искаше да продава винетки и да събират тол такси, сочат официалните данни на АПИ. Така или иначе, вече няколко съдебни състава приеха, че обвинението за заплахи е несъстоятелно, защото Деянова и Димитров не са имали реална възможност да уволнят някого от пътната агенция.

Първоначално представените доказателства по другите обвинения също не се оказаха достатъчни да обосноват задържането на ЛиЛана и на 4 юни Специализираният наказателен съд я освободи под домашен арест. Аргументите му бяха, че макар да има достатъчно данни, от които може да се предположи, че тя е участвала в престъпна група, по делото липсват доказателства, че тя може да се укрие или да извърши престъпление, ако е на свобода. Наказателно-процесуалният кодекс изисква поне една от тези две предпоставки да е налична в комбинация с обосновано предположение за извършено престъпление, за да остане даден заподозрян в следствения арест.

Активизирането на спецпрокуратурата

Деянова обаче така и не се прибра вкъщи, тъй като трябваше да изчака втората инстанция да разгледа протеста на спецпрокуратурата срещу домашния ѝ арест. Преди седмица лично председателят на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев отмени определението на колегите си от първата инстанция, приемайки, че „то се състои от един лист и в него се съдържат предимно декларации, без да се обсъждат нито доказателствата по делото, нито доводите на страните“.

Основната причина да върне ЛиЛана зад решетките се оказа свързана с факта, че веднага след промяната на мярката ѝ за неотклонение седмица по-рано, разследващите ѝ бяха повдигнали ново обвинение и бяха представили още два тома с показания на свидетели. Спецпрокуратурата вече твърдеше, че като управител на IT компанията „Нованор“ ООД между януари 2017 и май 2019 г. Деянова е представила неверни данни пред Министерството на икономиката и така е получила еврофинансиране за над 1.3 млн. лв.

Описваната от разследващите схема включваше няколко дружества, за които съдия Ушев прие, че има доказателства, че реално са били контролирани от ЛиЛана. Става въпрос за „Ай Си Ти Солюшънс“ ООД с управител Александър Ангелов, „Нованор“, управлявано от Деянова и притежавано от Мартин Димитров, „Телерайз лимитед“ с управител Ася Йочева и „Скилър“ ЕООД на Александър Деянов-Скилър.

Определението на aпелативния спецсъд

От определението на втората инстанция ставаше ясно още, че през 2016 г. „Ай Си Ти Солюшънс” е получило безвъзмездна финансова помощ по европейска програма за закупуване на софтуер. Същата година „Нованор“ е сключило договор с „Ай Си Ти Солюшънс” за доставка на софтуер, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, приложени по делото. През януари 2017 г. „Нованор” също е получило безвъзмездна финансова помощ по европейска програма за закупуване на софтуер и е сключило договор за доставката му с „Телерайз лимитед“.

„Серийните номера на софтуера, доставен от „Нованор” на „Ай Си Ти Солюшънс” и на софтуера, доставен от „Телерайз лимитед“ на „Нованор”, са идентични, така както са описани в приемо-предавателните протоколи. Дружеството „Нованор” сключва още един договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като изпълнението му също е обект на проверка, при която е констатирано, че на мястото на изпълнение не се осъществява дейността, за която са отпуснати средствата, липсват и материални активи за закупуването на които дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ“, посочи още апелативният спецсъд.

Съдия Георги Ушев добави, че дружеството на Александър Деянов също е имало европроект през 2017 г., по който са установени нередности и безвъзмездната помощ не е била усвоена.

„При осъществяваните контакти на проверяващите с телефонния номер на лицето за контакт, на обажданията отговаряла обвиняемата Деянова, а не представляващият дружеството неин брат – обвиняемият Александър Деянов. От тези факти, установени по делото, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите Лиляна Деянова, Мартин Димитров, Ася Йочева и Александър Деянов са съгласували волите си за участие в ОПГ“, обобщи съдия Георги Ушев миналия четвъртък.

Решаващо за връщането на ЛиЛана в ареста обаче се оказа схващането на председателя на апелативния спецсъд, че макар тя да е с чисто съдебно минало, може да извърши престъпление, ако не е в ареста. Според мотивите му „спецификата на конкретната дейност“ при подаване на неверни данни с цел получаване на еврофинансиране позволява тя да бъде извършена и под домашен арест. С други думи съдия Ушев прие, че Деянова отново може да кандидатства с проект за финансиране от еврофондове, ако не е в ареста.

Предисторията на разследването

По време на съдебните заседания по мерките за неотклонение по делото досега обаче не е обсъждан фактът, че Софийската районна прокуратура преди време е правила проверка за нередности по тези проекти и не е открила данни за престъпления. Разследващите не са представяли и данни от одитите, правени от Брюксел.

„Имат си система за контрол, установена от ЕК, работят по нея, от време на време намират нарушения... Районната прокуратура отказва образуване поради липса на данни за престъпления, Градската прокуратура прекратява. През март тази година Апелативната прокуратура отменя постановленията за отказ. Не е ясно защо, не е ясно от кого е сезирана и по каква причина е отменила двете постановления на двете инстанции“, коментира пред „Капитал“ в началото на май Татяна Дончева, адвокат на Мартин Димитров.

В опит да си обясни развитието на случая самата ЛиЛана коментира пред медиите, че „очевидно някой го е страх“ от бизнеса, който развиват с останалите обвиняеми, но не посочи конкретно име. Разказа обаче, че непосредствено преди арестите свързаната с нея и Димитров фирма „Телетол“ е трябвало да започне да продава винетки.

„Имахме сключен договор с мобилния оператор „Виваком“ и с няколко вериги бензиностанции. На 28 април трябваше да стартираме продажбата на електронни винетки. Нямам идея кой има интерес ние да сме задържани, но интерес да не стартираме продажбата на електронни винетки има една фирма – „Интелигентни трафик системи“. Те са изпратили писма и заради това малко преди арестите бензиностанциите „Шел“ и „Лукойл“ отказаха да работят с нас, защото нашата система не била достатъчно добра и не сме имали право да работим“, заяви Деянова, цитирана от „Дневник“.

„Интелигентни трафик системи“ дълго време беше единственият продавач на винетки и тол такси, различен от държавата. В същото време пътната агенция възпрепятстваше опитите на „Телетол“ също да получи достъп до системата, твърдейки, че тя не е съвместима с техния софтуер. По тази причина компанията, свързана с Деянова и Димитров, подаде миналата година сигнали до прокуратурата и ЕК. Какво се случва с тях обаче, към момента не е известно.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG