Връзки за достъпност

Извънредни новини

Сметки на зелено. Как ЕС ще контролира парите за възстановяването на Европа


Европейският комисар за кохезията и реформите Елиза Ферейра смята, че гласът на гражданите трябва да бъде чут, когато се определят проектите за възстановяването на Европа

Европа ще се нуждае от два пъти повече пари, ако иска да си възвърне позициите в световната икономика и политика. Това показват изчисленията, които Европейската комисия слага днес на масата пред 27 президенти и премиери. Те ще се срещнат отново виртуално, за да дебатират плановете за спасяването свличащата се в рецесия втора по големина световна икономика - европейската.

Комисията предлага общо 2,4 трилиона евро да се използват за инвестиране през следващите 7 г. Към бюджета от 1,1 трилиона евро, се добавят инструмент за възстановяване от €750 млрд с различни програми, кредитна линия за временна заетост от €100 млрд.и 540 млрд. евро спешна помощ от настоящия бюджет на ЕС.

“Това е най-амбициозният като размер и обхват план за възстановяване, какъвто Европа досега не е виждала”, заяви европейският комисар за сближаването и реформите в навечерието на срещата на върха на ЕС. Очаква се на нея лидерите да дадат първа оценка на замисъла на Еврокомисията, който вече получи политическо “да” от Европейския парламент, но се нуждае от единодушие между страните членки, за да стане реалност.

Идеята е планът да за спасяването на Европа да се задейства от Нова година, като част от парите започнат да се плащат още през есента, за да се покрият най-належащите нужди - особено за фирмите, които се нуждаят от ликвидност, за да не фалират, и за подкрепа на останалите без работа.

Както е обичайно за ЕС планът е плашещо сложен с многобройни финансови инструменти и инициативи, обхващащи различни сфери от икономиката, науката, социални политики, дипломацията, здравеопазването, екологията, земеделието и високите технологии.

За какво ще се дават пари?

Намерението Еврокомисията е кризата да се използва за бърза модернизация на европейската икономика в посока на зелената и цифрова трансформация, като едновременно се подкрепят по-изостаналите и по-бедни страни да настигнат по-напредналите.

Кохезията е ДНК-то на предложението на Европейската комисия, казва Ферейра

”Кохезията е ДНК-то на предложението на Европейската комисия”, казва Ферейра. По-бедните държави ще имат повече работа за постигане на целите на европейското възстановяване и Комисията се опитва да ги интегрира, привличайки ги с това, на което те силно държат - еврофондовете. По-голямата част от спасителните програми ще минават през европейския бюджет. Така ще се разпределят и част от 500-те млрд.евро безвъзмездна помощ от фонда за възстановяване и 250-те млрд. кредити.

Колко ще получи България?

Точната сума, която ще получи България е неизвестна, тъй като Европейската комисия още не е обявила разпределението по държави на 50-те млрд. евро, които ще добави през структурни фондове за сближаване (React EU) и 15-те млрд. повече за селските райони. Те ще станат известни през есента, след като Евростат обработи данните за спад на БВП и увеличението на безработицата в резултат на здравната криза. Двата показателя са определящи за изчислението на средствата по формулата за разпределение на парите, предложена от Еврокомисията. Причината е че Брюксел иска да определи нуждите, основавайки се на реални данни, а не на прогнози за ефекта от кризата върху националните икономики, обясни еврокомисар Ферейра.

Освен това самото предложение за помощта все още е само “сметка на зелено”, тъй като трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от страните членки.

Въпреки това българското правителство вече е направило разпределение на очакваните пари, като разчита да получи €692 млн. в допълнение към заложените за България в бюджета на ЕС структурни фондове и още €376 млн. за селските райони.

Това, което е вече известно са грантовете, които ще бъдат на разположение на България по Механизма за възстановяване и устойчивост - най-голямото перо от Плана за възстановяване на Европа. От общо 310 млрд. евро, които ЕК ще заеме на световните пазари и ще раздаде безвъзмездно на страните членки между 2021 и 2024 г., България би трябвало да получи 6,131 милиарда евро. Това е 1,98% от общия размер на фонда. Същият процент получават още три държави - Словакия, Унгария и Хърватия.

Освен безвъзмездната помощ, Комисията е предложила и 250 млрд.евро заеми, чието харчене ще започне след като се изчерпят грантовете. За България от тях са предназначени 3,1 млрд. евро. Експертите не смятат, че заемите ще се ползват от голямо търсене, ако възстановяването върви според прогнозите за бърз възход, тъй като те ще натежат на бюджетните баланси.

Известен е и размерът на увеличението на българския дял за борба с климатичните промени. От Фонда за справедлив преход са предвидени 2,02 млрд. евро, от увеличението от общо 30 милиарда евро. Те ще се добавят към предложените през януари на България 458 млн. евро за 7 г. Правителството пресмята тази сума на €668 млн.

Така, по изчисления на правителството, България ще може да разчита допълнително на общо около 12,3 милиарда евро към средствата, които ѝ се полагат от европейския бюджет за 2021-2027 г. (€16,7 млрд.). Това е 73,6 процента повече в сравнение, с това, на което тя би могла да разчита от ЕС, без програмите за възстановяване след епидемията от коронавирус през следващия бюджетен цикъл.

Условия за парите

Но парите идват с допълнителни условия, като Европейската комисия ги обвързва с ежегодни планове за реформи в унисон с препоръките, които дава. За котва е избрана политиката за координация на икономическите политики в ЕС, известна като Европейски семестър. Чрез нея ежегодно Брюксел оценява проблемите в страните членки и дава препоръки как да се корегират те. В отговор столиците трябва да изготвят планове за отстраняване на недостатъците. Досега нямаше особен механизъм за санкции за неизпълнение, но сега Комисията предвижда да оценява не само плановете, но и в зависимост от съдържанието им, да отпуска или не парите за възстановяване.

България трябва да е готова с първия си списък с проекти до пролетта на 2021 г., като Европейската комисия съобщи, че вече е изпратила писма до всички страни членки с подкана да започнат работа по тях. Правителството в София ще работи по публикуваните през май 34 проблема, посочени от Еврокомисията, сред които намаляване на социалното неравенство, укрепване на здравната система, модернизиране на образованието, електронно управление, увеличаване на инвестициите, подкрепа за средните и малки предприятия и самонаетите, балансиране на бюджета, намаляване на лошите кредити на банките, съдебна реформа, енергийна ефективност, балансиране на бюджета, намаляване на различията между регионите и др.

Основно изискване за изготвяне на наложителните реформи е те да бъдат широко обсъждани на регионално, местно и национално ниво, с включване на широки групи от населението, експерти, академични среди, синдикати и бизнеса.

“Сега е времето да започне обсъждане във всяка страна, регион и населено място какво искаме да постигнем с парите и да направим по по-зелен и интелигентен начин”, заяви еврокомисарят за кохезията и реформите Елиза Ферейра във вторник.

Демократичен контрол - кой ще наблюдава харчовете?

Всяка държава ще може да включи в съществуващите европейски фондове и програми допълнителните средства за възстановяване и правителствата вече са получили инструкции за това.

В отговор на въпрос на Свободна Европа каква е стратегията на Европейската комисия за преговорите за приемането на спасителните програми, Елиза Ферейра заяви, че “Най-важното е да направим така, че гражданите да разберат за какво са парите и какво искаме да направим с тях. Парите не са цел, а необходимо условие помощта да стигне до регионите и да им помогне да наваксат и да се възстановят”.

Парите не са цел, а необходимо условие помощта да стигне до регионите и да им помогне да наваксат и да се възстановят”.

Комисията няма административен капацитет да контролира изпълнението на толкова много проекти, ето защо избраният модел е те да минават през европейския бюджет и изпълнението им бъде наблюдавано чрез съществуващите механизми - условия за кандидатстване,, одит в страните членки и проверка на разходите от Европейската комисия.

Брюксел има и два допълнителни органа, които могат да разследват и преследват евентуални злоупотреби - ОЛАФ, службата за борба с измамите, и европейският главен прокурор, който планира да започне работа през ноември. Двете европейски служби ще имат компетенции по начина на разходването на средствата, тъй като те са част от европейския бюджет. Европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши вече заяви пред агенция Ройтерс, че ще се занимава със спасителните програми, като очаква допълнителен обем от работа заради облекчените условия, предвидени за отпускането им, които предполагат и повече възможности за измами и кражби.

Европейският парламент също иска да упражнява контрол върху парите поради значимия им размер. Депутатите настояват да получат право да налагат вето на плановете за реформи на страните членки, ако те се отклоняват от общите цели, както и да имат думата при вземането на решения за управляване на спасителните програми. Комисията предвижда такива правомощия само за Съвета и за себе си, но Европарламентът е равнопоставен със страните членки за общите разходи и депутатите смятат, че трябва да имат думата и за спасителните фондове, чийто размер надхвърля този на редовия европейски бюджет. Битката за демократичния контрол върху управлението на парите за възстановяването на Европа предстои.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

"Всеки ден за нас е подарък"
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG