Връзки за достъпност

Извънредни новини

Нови данъци: Как ЕС ще се разплаща за икономическото си възстановяване


Еврокомисарят за бюджета Йоханес Хан предупреди, че ако не се намерят пари за връщането на заемите, спасителният план за европейската икономика, ще трябва да бъде орязан значително

Изправена пред най-голямата икономическа криза от края на Втората световна война, Европа се реши на немислимо смела доскоро стъпка - да вземе заем от 750 милиарда евро, за да се измъкне от задаващата се рецесия.

ЕС и по-рано е вземал пари назаем - последно, за да плаща на международните кредитори на изпадналата в икономически шок Гърция, но никога в такъв размер.

За сравнение общите разходи на ЕС за седем години са около 1 трилион евро - 3/4 от сумата, която Европейската комисия иска да заеме, за да инжектира в икономиката на ЕС за четири години.

Размахът на фонда за възстановяване, наречен “Следващо поколение ЕС”, впечатли всички и някои политици започнаха наум да харчат парите, които ще се разпределят, според замисъла, от националните власти. Седмица, след като Европейската комисия обяви схемата и ентусиазмът започна да се уталожва, на преден план бавно започва да излиза въпросът на всеки длъжник - как ще се връщат парите.

Макар че е постоянен източник на средства, европейският бюджет има един сериозен недостатък - не може да прави дефицити. Само парите, които са налични, могат да се харчат, а когато те свършат, трябва да се намерят нови.

По-скъпо еврочленство - кой е на сметка?

Това може да стане от вноски от страните членки и от собствени приходи на бюджета. В момента съотношението е 80 към 20 в полза на националните отчисления. Затова и цената на спасителния заем за възстановяването на европейската икономика би трябвало да се плати в същата пропорция или поне от същите източници, което би означавало удвояване на националните отчисления към бюджета.

За нагледност - България плаща около 700 милиона евро годишно към европейския бюджет или около половин милиард евро за седемгодишния планов период, срещу което има достъп до около 11 милиарда евро финансиране чрез различните европейски фондове и програми. Ако тази сума се удвои, за да се плати за фонда за възстановяването на Европа, България отново ще е на плюс от членството, но ще е трудно сумата да се отдели, тъй като размерът на българската икономика е около 61 милиарда евро годишно.

За разлика от България, която е сред страните, които имат най-голяма полза от европейското финансиране, най-големите икономики в ЕС и сега плащат повече, отколкото получават под формата на еврофондове. Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия са т.нар. нетни контрибутори към бюджета - дават повече пари, отколкото получават в парично изражение. Те и сега са противници на увеличаването на общите европейски разходи. Макар че ползите им от участие в общия пазар на ЕС са най-големи и печелят от европроекти в по-бедните страни, тези държави са против европейският бюджет да е по-голям от сегашния 1% от европейската икономика.

Не виждам апетит в нито една държава за увеличаване на националните вноски, признава еврокомисарят за бюджета


“Не виждам апетит в нито една държава за увеличаване на националните вноски”, каза тази седмица пред членовете на земеделската комисия на Европейския парламент еврокомисарят за бюджета на ЕС Йоханес Хан.

Перспективата за това обаче е реална, ако Европа реши да упълномощи Европейската комисия да заеме 750 милиарда евро на световните пазари, за да ги инжектира в замрялата си икономика.

Комисията предлага два начина да върне парите - удвояване на бюджета на ЕС или увеличаване на собствените приходи. В момента като собствени приходи европейският бюджет събира мита, селскостопански мита и налози върху захарта и изоглюкозата, отчисления от събирания в страните членки ДДС, глоби, събрани от фирми, нарушаващи европейското законодателство (главно за конкуренцията) и данъци, приспаднати от заплатите и хонорарите на работещите в евроинституциите.

Какъв е изборът?

Когато след две седмици се съберат да обсъждат фонда за възстановяване и новото предложение за европейски бюджет до 2027 г., европейските лидери ще бъдат изправени пред два избора.

Еврокомисарят за бюджета Йоханес Хан ги дефинира така пред евродепутатите от аграрната комисия:

“Да приемат по-високи национални вноски от следващата финансова рамка (от 2028 г.), което едва ли ще се случи, или нови данъци от тази, за да има най-късно в края ѝ стабилни собствени приходи, от които да се започне плащане по заема”.

Разговорът за отчисленията към Брюксел след 10 години вероятно ще е изкушаващ за част от политиците, които нямат основания да вярват, че през 2030 г. ще бъдат начело на своите държави, но дебатът за новите данъци, който се води от поне 20, е доста по-напреднал. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, които предложиха архитектурата на фонда за икономическо възстановяване, оставиха въпроса отворен, без да закриват нито една от двете възможности.

ЕС от години обсъжда как да намали зависимостта на бюджета си от националните вноски и националните политици. През 2014 г. Европейската комисия назначи бившия италиански премиер Марио Монти начело на експертна група, която трябваше да предложи как да се увеличат собствените приходи на бюджета. В нея имаше и двама българи - тогавашният еврокомисар за бюджета Кристалина Георгиева и евродепутатът Ивайло Калфин, който беше съдокладчик на Европейския парламент за бюджета на ЕС за 2014-2020 г. След три години работа групата предложи няколко решения, сред които отпадането на отстъпките от националните вноски към бюджета на най-богатите страни и въвеждането няколко нови европейски данъка.

Тъкмо върху тези идеи стъпва сега Европейската комисия, предлагайки връщането на заема от 750 милиарда евро да се финансира чрез въвеждането на нови данъци. Комисията смята, че налозите трябва да бъдат свързани с водещите ѝ приоритети - климатичните цели, цифровия преход, както и “с повече честност”, по израза на еврокомисаря Хан.

Ето защо Комисията предложи списък от “възможни собствени приходи”.

Кои са възможните нови данъци?

Той предвижда разширяване на схемата за търговия с въглеродни емисии, чрез която замърсяващите производства заплащат за квоти, за да могат да работят. Комисията иска в схемата да бъдат включени и корабоплаването и авиацията, които сега не плащат за произведените от корабите и самолетите СО2 емисии. Брюксел изчислява, че те могат да носят допълнително по 10 милиарда евро годишно в европейския бюджет. Квотите за енергийните, химическите и др. предприятия, които и сега плащат, вероятно ще поскъпнат още, за да се увеличат постъпленията към бюджета на ЕС.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е привърженичка и на облагането на вноса в ЕС на продукция, която не е произведена по европейските екологични стандарти, например земеделска, химическа, стомана. Сметките на Комисията са, че такава такса може да добави в бюджета около 14 милиарда евро годишно. Йоханес Хан каза, че налогът би бил “ясен и честен начин за компенсиране”, който би засилил и конкуретоспособността на европейския бизнес, който трябва да се съобразява с екостандартите.

Европейските компании определено ще бъдат адресат на друг нов данък - върху големите предприятия, от който Еврокомисията се надява да събира още по 1,6 млрд. евро годишно. Данъкът също е в графата “повече честност” и предвижда компании с годишен оборот от 70 000 евро да правят отчисления към общите разходи на ЕС, тъй като са в по-изгодна позиция да се ползват от предимствата на общия европейски пазар - общи мита, липса на граници, общо законодателство, 450 милиона потребители.

Облагането на големите технологични гиганти като “Гугъл”, “Амазон”, “Епъл” и “Фейсбук” също е на дневен ред и вече се прилага в няколко европейски държави. Сред тях европейски компании няма, а според Йоханес Хан те са реализирали огромни печалби по време на корона кризата, когато европейците не можеха да пазаруват в магазините и имаха на разположение само онлайн магазините.

Хан добавя, че списъкът не е изчерпателен, но само от тези нови налози бюджетът на ЕС ще разполага с достатъчно средства да си изплати задълженията и то по-бързо от планираните засега 30 г. (2028-2058 г.).

Други идеи като облагането на произвежданите в ЕС или нерециклираните пластмасови опаковки, въвеждането на изискуема ставка от 3 %, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, начисляването на такса върху финансовите транзакции, предложени от групата “Монти”, също са на масата на европейските лидери. Но разговорите за пари винаги са най-трудните и дори еврооптимистите не очакват въпроса да се просветли преди есента.

Ако решение не бъде намерено, европейският спасителен фонд от 750 милиарда ще бъде орязан, според Йоханес Хан най-вероятно значително.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

Музика с кауза и фитнес вкъщи. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:26 0:00
XS
SM
MD
LG