Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Почнахме, без да имаме хабер от broadcasting". Радио Свободна Европа на 70


Диана Иванова

Точно преди 70 години, на 4 юли, радио Свободна Европа излъчва от Ню Йорк първото си предаване на чешки език. На 11 август 1950 г. започват и предаванията на български език.

Една от големите заслуги на радиото е в алтернативния разказ на близката ни история, който и до днес си струва да бъде четен и мислен, казва Диана Иванова.

След като работи в радиото между 1994 и 2003 г., тя проучва в продължение на 6 години запазените архиви в България, Германия и САЩ и историята на българската редакция до 1989 г. Част от откритията и историите намират място в нейния документален филм ЧУЙ (2014).

"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…", спомня си в лично писмо до Джилда Карол (едно от популарните имена на радиото, авторка на музикални предавания) Стефан Груев, един от първите новинари, които работят в радиото в Ню Йорк в самото начало.

Когато Народният съд екзекутира през 1945 г. баща му, Павел Груев, началник на кабинета на цар Борис III, Стефан Груев учи право в Женевския университет. Превратът и събитията в България го превръщат за десетилетия напред в политически емигрант.

Такива са първите журналисти и редактори в “Свободна Европа” - хора, принудително оставени в емиграция, заради смяната на режима. Първоначално американският комитет “Свободна Европа” работи тясно с българския национален комитет и с Г. М. Димитров, който е лидер на българската емиграция, но по-късно тези отношения спират.

Това е и една от най-интересните и конфликтни линии в развитието на радиото – родено с помощта на политическите емигранти от Източна Европа, които отхвърлят комунизма и са пръснати по цял свят, то се опитва да търси обективност и да избягва тясната обвързаност с политическата емиграция. Това невинаги му се удава.

50-те години например, когато радиото започва работа в Ню Йорк, а след това и в Мюнхен, са време на еуфория в политическата емиграция - тя е уверена, че комунизмът ще падне всеки момент. Това продължава до бунтовете в Унгария през 1956 г., които завършват с влизането на съветските войски в страната и с над 3000 жертви.

През 50-те години българската емиграция е уверена, че комунизмът ще падне всеки момент


И досега например е разпространена тезата, че Радио Свободна Европа със своите предавания на унгарски език е играело “подстрекателска роля” в унгарската революция, давайки надежда, че Западът ще се намеси на страната на бунтовниците. Един от бившите директори на радиото и анализатор на архивите - Рос Джонсън, който внимателно прослушва намерените архивни записи от 1956 г., стига до друг извод – радиото не е подстрекавало към въстание, но “тонът” на някои от коментаторите в самите предавания и самото съществуване на такива предавания на унгарски език кара мнозина слушатели да вярват, че западните сили ще се намесят в конфликта.

Така наречените “файлове от Кобленц” са уникални записи на всички предавания между 22 октомври и 12 ноември 1956 г., открити едва в края на 90-те години в Централния германски архив в Кобленц. Унгарската национална библиотека е направила достъпно тяхното слушане от своя портал. Българските записи са открити през 2016 г. и подробният анализ предстои, но дори и бърз поглед върху тях е показателен за духа на 1956 – цари убеденост, че скоро комунизмът ще си отиде и България ще се върне в семейството на свободните държави. Ето откъс от предаване, излъчено тогава:

„Днес нашата родина се намира под един режим на чуждо потисничество и мракобесие. Гласът на свободна България ратува за възстановяването на потъпканата независимост на българската държава и на похитената свобода на българския народ. Той разобличава чуждите агенти, настанени в нашата страна, и разкрива пред вас истината около събитията, които произтичат ежедневно в свободния свят…

….не е далеч времето, когато хората свободно и открито ще могат да кажат на какъв тормоз са били подложени от комунистическата диктатура, за да променят по-раншните си вярвания и убеждения.“

Освен тази уникална колекция от 1956 г., Свободна Европа притежава още поне две безценни исторически колекции от материали, към които интересът не намалява и до ден днешен:

  • “Задочни репортажи за България” на писателя в емиграция Георги Марков, излъчени в 137 емисии на радиото между ноември 1975 и юни 1978. Марков е убит от българските служби в Лондон на 11 септември 1978 г.
  • Близо 400 интервюта на Румяна Узунова с представители на българската опозиция и българските турци през 1988-1989 г., които стават катализатор на промените през 1989 г.

“Задочни репортажи за България” са многократно преиздавани като книга и интересът към нея днес расте. Интервютата на Румяна Узунова се пазят в Централния държавен архив и част от тях се намират в Златния фонд на българското радио.

Друга безценна документална колекция са интервютата на Джилда Карол от 60-те и 70-те години, направени с големи звезди на западната музикална сцена. В своето "Музикално рандеву“ Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз.. Тя прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – да казват "здравейте" или "добър ден". Тази аудиоколекция се пази в личния архив на Джилда Карол, като тя подготвя нейното предаване в архива на радиото в института Хувър, САЩ.

Труден период в историята на Свободна Европа е публичното разкритие през 1971 г. в САЩ, че ЦРУ е финансирало радиото още от неговото създаване. Мнозина сенатори в Америка тогава настояват за спиране на излъчванията и за закриване на радиото. След дълго проучване Комитетът за външни отношения, начело с Уилям Фулбрайт, създава ново федерално тяло – Борд за международно радиоизлъчване (Board for International Broadcasting, IBB), което управлява RFE/RL, „Гласът на Америка“ и други радиостанции. Така финансирането официално продължава само чрез американския бюджет.

ДС разработва радиото под кодовото име "Латерна" и нарича журналистите „вражеска емиграция“ и „невъзвращенци“


Радио Свободна Европа представлява огромен интерес за българските тайни служби. Държавна сигурност започва да разработва радиото под кодовото име "Латерна" от самото му създаване през 1950 г. Хората, работещи в радиото, са причислени към категорията на най-опасните емигранти, наричани „вражеска емиграция“ и „невъзвращенци“, на които е забрането да пътуват до България. Не спират постоянните опити да се вербуват работещите в радиото. Правят се портрети на всички с прякори, издирват се и се подлагат на разпити техните семейства, изпращат се роднини да ги "вразумят" и да ги върнат обратно, а когато нищо от това не проработва, следва резолюция: "Ще се работи по неговото компрометиране."

Ето един пример, взет от документ на Държавна сигурност:

Докладна записка

Като се изхожда от състоянието на работата по разработката на обекта "Латерна" и указанията на ръководството на министерството за активизиране на същата, пред Управлението стоят за разрешаване в близко бъдеще следните конкретни задачи:

1. Да се подготви и осъществи опит за вербовка на трима служители от "Латерна"

2. Да се подготвят и изведат някои измежду подбраните агенти на службата със задача да се внедрят в обекта "Латерна"

3. Да се продължи и активизира маршрутирането на наша агентура, със задача изучаването на обекта и провеждане на мероприятия за дезинформация, разложение и компрометация

10 март 1969

София зам-началник отдел 4-ти

Майор:.........

През 1991 г. бившият естонски премиер Ленарт Мери номинира радиото за нобелова награда за мир. От 1995 г. по покана на чешкия президент Вацлав Хавел радиото премества главната си квартира от Мюнхен в Прага. Радиопредаванията на български език прекъсват през 2004 г., когато са закрити и секциите на Латвия, Литва, Естония, Словакия и части от югославската редакция.

От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG