Връзки за достъпност

Извънредни новини

Чакалня по време на криза. С евро или без, никой, освен България не може да подобри правосъдието


„Ние влизаме в чакалнята, а политиците –

направо в спалнята на еврото.“

Коментар на Красен Станчев

от 10 юли 2020 г.

На 10 юли бе оповестено, че „по искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки на Еврозоната от Европейския съюз, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха по взаимно съгласие да включат българския лев в механизма за обменни курсове (ERM II)“. В това решение е участвала Европейската Комисия (ЕК) на ЕС и по негов повод са проведени консултации, се казва още в комюникето.

Пътят към „Чакалнята“

Премиерът има действително основание да сподели, че „всички най-големи ни дадоха висока оценка“. Отчитайки критериите от Маастрихт, заслугите за този успех се разпределят във времето по този начин:

  • След 2009 -2010 г. управлението на ГЕРБ и партньори удържа фискалната дисциплина, подобри събираемостта на данъците, запази самостоятелността на БНБ (макар ЕК да не е на това мнение) и удържа правителствените разходи, включително неразумно или нечестно разпределяните, в управляеми граници. Валутният съвет издържа рецесията на 2009 г. и разграбването на КТБ през 2014 г. от нейните политически бенефициенти. Тогава действията на прокуратурата ускориха тегленето на депозити от КТБ и нападението към нея започна да се пренася към други банки. Процесът бе спрян с навременните мерки, предприети от тогавашното правителство и БНБ.

  • След 1997 г. управлението на публичните финанси се подобрява. Неефективността му преди това беше внушителна: през 1994 - 1997 г. 18-20% от БВП на година се разпределят през извънбюджетни сметки, държавният бюджет се приема „когато се наложи“, без обсъждане и публикуване на подборния му вариант. Данъците през 1996 г. (заради инфлацията) се променят със заповеди на министъра на финансите.

  • Според докладите на ИПИ за периода 1998-2017 г. „провалите“ (т.е. неразумното харчене) в управлението на парите на данъкоплатците са равни на 77.6 млрд. лв, по 3.9 млрд средно на година, приблизително 3.5% от БВП за 2019 г. Макар и неефективно, това е шест пъти по-добро управление в сравнение с периода преди 1997 т.

  • Най-лошо е управлението в предизборни години, особено 2005 и 2008-2009, но и през 2013 г. След 2010 г. броят на провалите намалява средно наполовина.

  • Сумата им също намалява - 1.5 млрд лв на година след 2015 г. Като дял от БВП „провалите“ след 2015 г. са само 1.3% от БВП за 2019 г. (Данни за 2018 и 2019 г. засега няма.)

  • България изпълнява критериите от Маастрихт поради въвеждането на валутния съвет, формално от 1 юли 1997 г. (въпреки съжалението на тогавашния премиер), прилагането на нормални правила на публичност и времеви процедури по съставянето, приемането и отчитането на годишни бюджети (след 1998-1999 г.), подобреното бюджетно планиране (след 2000 г., с положителни реформи и след това), приемането и прилагането на правила на достъп до обществена информация (2000 г.); постепенното намаляване и намаляване на сложността на данъците (след 1997 г.) и въвеждането на равен данък (2007 и 2008 г.) и неговото удържане (особено след 2013 г.) и въвеждането на ограничения на правителствените разходи (размер спрямо БВП, дефицит и държавен дълг) със закона за публичните финанси (приет февруари 2013 г., приложен през 2014 г.).

Символично е, че приемането на България в „чакалнята“ на еврозоната се случи именно на 10 юли. На тази дата преди 30 години започна преориентацията България от Изток на Запад. Синият цвят на флага на Европейската Икономическа общност, утвърден през 1985 г., беше една от причините за избора на цвят на СДС.

Изглежда очевидно, че приемането на България в „Чакалнята“ е признание на всичко изброено по-горе. Постижението е, че нередностите и несъвършенствата са поставени в определените от Маастрихските критерии рамки.

България и Хърватия

Както стана дума през февруари, Хърватия и България депозираха искане за присъединяване към „чакалнята“. Полша, Румъния, Унгария, Швеция и Чехия (а и Дания) все още предпочитат да чакат отвън.

На 10 юли ЕЦБ прие за Хърватия същото решение като за България - присъединяване и към ERM II, и към Банковия съюз. Покрити са изискванията в шест ключови стопански сектора. За България: банков и финансов надзор, подходящо макроикономическо рамкиране, превенция на прането на пари, подобрено управление на фалитите и на държавните предприятия. За Хърватия първите четири съвпадат. Другите са подобряване събирането и публичността на статистика и намаляване на финансовата и квази-данъчната тежест върху икономиката.

За България изрично е посочено, че разменният курс към еврото няма да се променя „като едностранен ангажимент“.

Според тазгодишния Доклад за конвергенцията на ЕК Хърватия е единствената страна членка извън Еврозоната, която напълно е хармонизирала законодателството си за централната банка със съответните разпоредби на Договора за функциониране на ЕС. За БНБ се смята, че размяната на мнения и планове с правителството е канал на влияние и подкопава независимостта на централната банка.

В момента България е единствената страна в ЕС, при която бюджетният дефицит в рамките на Маастрихските критерии стои много добре по размер на правителствения дълг спрямо БВП, лихвените плащания са относително ниски (спрямо БВП). Хърватия е с бюджетен дефицит 7.1% и дълг 88.6% от БВП. По равнище на доходите спрямо средните в ЕС и двете страни са с показатели около тези на страните, които преди тях се присъединиха към Еврозоната.

„Спалнята“ на еврото

За България е формулирано обнадеждаващо на пръв поглед изискване: „да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност (…), предвид значението им за стабилността и целостта на финансовата система.“ То съвпада с общественото настроение на протестите през 2013-2014 г., независимите разследвания на казуса КТБ и сегашното политическо недоволство.

Ако пак погледнем назад към конституционната уредба, въпросът е кои реформи трябва (според ЕЦБ и Икономическия и финансов съвет) да бъдат продължени: тези от март 2006 г. (задачите на прокуратурата), от септември 2006 г. (въвеждането на импийчмънт за върховните магистрати и главния прокурор – изначално приравнени като статут), или тези от декември 2015 г., т.е. избора на 44% от членовете на ВСС от политици? Или пък Конституционният съд трябва да отмени тълкуването си, което приравнява мястото на прокуратурата към формата на държавно управление.

Нито ЕЦБ, нито дори ЕС могат да принудят властите да предприемат нещо в областта на върховенството на закона и корупцията. Традицията е да се омаловажават независимите разследвания на корупцията, авторите им да се възприемат като „врагове на народа“ и чуждестранни агенти. Периодично срещу тях, включително в момента, се правят опити за законодателство, което да ограничи независимостта им.

Валдис Домбровскис (заместник-председател на Европейската комисия с отговорност в красиво назования ресор "Икономика в интерес на хората") вече два пъти заяви, че при встъпването в еврозоната ще се проверява само дали България изпълнява Маастрихските критерии.

Някои мои приятели имат надежди, че Комисията (по настояването на Холандия и Австрия) през следващите шест години на разпределение бюджетни трансфери ще прилага принципа „пари срещу реформи“. Но и този лост на въздействие е със съмнителна ефективност.

Има оценки, че стъпването в „чакалнята“ и членството в Еврозоната са равни по значение на членството на България в НАТО и ЕС и че то ще има положителни последици за благосъстоянието на гражданите и икономиката на България.

Това не може да стане автоматично. Често се приема, че управлението на еврозоната и банковия съюз е по-добро от стопанската и парична политика на България. Но дори това да е така, няма как някой отвън да принуди българските управляващи да подобрят върховенството на закона, да запуши дупките на неефективност в разпределението на бюджетни средства, нито дори да запази достигнатото по пътя към „чакалнята“.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG