Връзки за достъпност

Извънредни новини

Без план. До какво води липсата на устойчиви цели на властта и защо въпросът е важен


Срещата на върха на страните в ЕС е ключова за бъдещата рамка на развитието на ЕС. Устойчивите цели на ООН залегнаха в политическата платформа на новата Европейска комисия, оглявявана от Урсула фон дер Лайен и подкрепена от кабиената на Бойко Борисов

Има моменти, в които нещата просто се случват – влизаме в ERM II, пада или не пада правителството.

В последните дни водещата новина, заради която се бавят и обещаните оставки на министри в България, е срещата на лидерите на ЕС в Брюксел. Сред обсъжданите теми ключово място заема Планът за възстановяване на Европа, който е пряко обвързан със споразумението по дългосрочния бюджет на ЕС (2021-2027) и фонда за възстановяване от пандемията от Сovid-19. Планът пък е пряко обвързан с Целите на ООН за устойчиво развитие като климатична трансформация, програми за цифрово развитие, върховенство на закона и други.

На фона на тези събития не беше изненада, че всички медии само прекопираха официалното съобщение от сайта на Министерския съвет за участието на министър-председателя в Политическия форум на високо равнище по устойчиво развитие.

По време на най-важното събитие под егидата на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) на 14 юли лично Бойко Борисов представи първия доброволен национален преглед на изпълнението на целите в България. Те очертават начина за балансирано развитие на човечеството в три основни направления - икономическо, социално и екологично. Изпълнението им цели намаляване на бедността, изкореняване на глада, добро здраве, качествено образование, равенство между половете и други, и са свързани с множество индикатори.

Да се върнем обаче в България, където дори на сайта на МС няма поместени нито доклада, нито презентацията, която Бойко Борисов прочете пред екраните на няколко десетки световни лидери. На пръв поглед имаме по-належащи дела, ООН е далече, а Глобалните цели са дългосрочни и разнопосочни.

Нека прочетем новината още веднъж.

Пет години след подписването на международния документ България и Австрия са последните страни от Европейския съюз, които представят своите първи доброволни доклади за напредъка. Наравно с девет островни държави, Мозамбик, Киргистан, Нова Гвинея и Русия.

Всъщност министър-председателят говори за първи път по тази тема, а страната избра да докладва по всички 17 цели. Дейностите по изготвянето на доклада пък бяха възложени на експертен, външен за държавната администрация, екип от университетски преподаватели и представители на граждански организации.

Какво ни разкрива тази ситуация?

Липса на приоритети и стратегия

Докладването за напредъка по всичките 17 цели е единственият избор за държавите, които нямат предварително набелязани приоритети на национално ниво.

Към настоящия момент България изпълнява над 30 секторни стратегии, в които на случаен принцип има съвпадение между националните цели и глобалните индикатори.

За координиране на дейностите между отделните държавни институции и другите заинтересовани страни функционират повече от 70 консултативни и координационни съвета. Те обаче са лишени от реални правомощия и бюджет.

На този фон за пет години България не произведе национална стратегия за устойчиво развитие като самостоятелен документ, не съгласува приоритетни цели и не формира координационен механизъм, който да следи напредъка ни.

Липса на визия и споделени ценности

Описаните по-горе проблеми са ясно разпознаваеми по отношение на липсата на споделени ценности.

Това ясно си пролича и от официално зададения от ООН към властите критичен въпрос защо не успяваме да осигурим адекватна грижа за българските деца като създадем работеща рамка за защита на правата и условия за развитието им.

Повече от година пред кабинета остава висящ въпросът защо проектът на Национална стратегия за детето 2019-2030 г., разгърната в пълен синхрон с Целите на ООН, все още не е приет.

Използва се повърхностно извинение за значителна обществена съпротива срещу принципите в тази стратегия, но така и не се обърна внимание на нейните корени. Противипоставянето беше инициирано от силно консервативни и религиозни граждански групи и популистки политически партии. Властите все още нямат отговор за това как се противопоставя на фалшивите новини и манипулативни твърдения по темата.

От излъчваното на живо заседание преди дни се създаде впечатление също и за това, че министър-председателят за първи път отделя минути от времето си, за да се запознае с документа, който представяше.

Така, на фона на постоянните твърдения за лидерските качества на управляващите и тяхната безалтернативност, българските граждани не разпознават в тях лидери, които реферират към общочовешки и европейски ценности. Всичко това е ясно видимо и от протестите, които обхванаха страната в последните седмици.

Защо това е важно?

Независим наблюдател би отбелязал, че всяка държава има слаби резултати в напредъка по някои от Глобалните цели, и че светът изостава в тяхното постигане. Поради своята същност Дневен ред 2030 не е нормативен акт и, съответно, не можем да очакваме от бъдещите поколения да ни наложат санкции.

Истината е, обаче, че отдавна липсва дебат. Обсъждат се не стратегии, а планове по политически, икономически и социални кризи.

През 2015 г. Европейският съюз ясно декларира своята пълна подкрепа за изпълнение на Глобалните цели и Парижкото споразумение, чието съдържание залегна и при политическата платформа на новата Европейска комисия, която бе подкрепена от България.

В този контекст в продължаващата вече няколко дни среща на върха на ЕС, свързана с бюджета, от ключово значение са именно устойчивите цели за развитие, които всяка държава поставя.

Членките спешно трябва да изготвят национални планове за реформа и устойчивост за периода 2021—2023 г. в съответствие с индивидуални за тях препоръки. Всяка страна трябва да се обвърже и с изпълнението на общосъюзната цел - 30% от финансирането да бъде за проекти, свързани с климата. Не на последно място попада и критичният за България въпрос - да гарантира управлението и върховенството на закона, за да получи жадуваното финансиране.

Поради неразбиране или липса на частен интерес, родните висши политици системно обезценяват общочовешките ценности, принципите на правовата държава, работещите и прозрачни институции, свързани с две от Глобалните цели за развитие. Това на практика занулява възможностите за положителен изход от икономическата и социална криза и плащането на приемлива цена пред българските граждани и бизнеса.

Д-р Марина Стефанова е преподавател по корпоративна устойчивост и отговорност в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Висшето училище по застраховане и финанси, председател на Българската асоциация на КСО специалистите. През последните десет години работи по темата за устойчивото развитие на различни позиции в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН и УНИЦЕФ в България.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG