Връзки за достъпност

Извънредни новини

И тези избори ли са предизвестени? "Последният европейски диктатор" иска да остане на власт


Александър Лукашенко е неизменно начело на Беларус от 1994 г.

Макар президентските избори в Беларус в неделя да се приемат за предизвестени, този път те се очертават като различни, казват повечето наблюдатели, които следят отблизо политическия живот в последната диктаторска държава в Европа.

Причината е в активизирането на опозицията в страната и все по-откритата поддръжка на кандидатите й сред беларуския народ, което до неотдавна се приемаше за немислимо. Противниците на сегашния режим на Александър Лукашенко излязоха на многохилядни митинги, невиждана за последните десетилетия картина.

Освен несменяемия в последните 26 години президент, кандидати за поста са Святлана Циханоуска, считана за основен опонент на Лукашенко, Андрей Дмитриев, Анна Конопацкая и Сергей Черечен.

Властта обяви, че изборите ще се проведат честно и открито, но опозицията призова хората да не се явяват на предварителното гласуване, което започна във вторник. На него може да отиде всеки гласоподавател по желание, без да изчаква официалния ден за вота – неделя, 9 август. Има широки възможности за фалшификации, от които хората на Лукашенко ще се възползват, опасяват се опонентите му.

Цели 26 години на власт

Как Лукашенко се задържа 26 години на власт? Ако той спечели още един мандат, което е твърде вероятно, ще се превърне в един от най-дълго управлявалите лидери в съвременна Европа.

Когато за първи път полага клетва като президент през 1994 г., той обещава, че единствената диктатура в Беларус ще бъде "диктатурата на закона, пред който всички са равни – от ученика до президента".

Само след година новоизбраният държавен глава започва да "преправя" държавата по своите мерки. Диктатурата остава, законът – не.

Само след година новоизбраният държавен глава започва да "преправя" държавата по своите мерки. Диктатурата остава, законът – не.

Още в началото на управлението си Лукашенко инициира и провежда три референдума, придружени с многочислени нарушения и фалшификации, с които разширява максимално правомощията си.

Според референдума от 1995 г. президентът получава правото да разпуска парламента "в случаи на систематично или грубо нарушение на конституцията". Руският език получава статут на официален, а президентът се сдобива с правомощия да договаря "икономическа интеграция с Руската федерация". Тогава се появяват опасенията, че Лукашенко се стреми да стане популярен сред руснаците и един ден да оглави евентуална съюзна държава между Русия и Беларус.

Депутатите от Върховния съвет (парламента) отказват да подкрепят три от четирите въпроса за референдума. Месец преди провеждането му те обявяват гладна стачка и се затварят в пленарната зала. През нощта обаче са буквално изхвърлени от зданието на парламента и интернирани в различни части на Минск.

Още правомощия за Лукашенко

Второто народно "волеизявление" е през 1996 г. и при него има още по-силно противопоставяне между президента и парламента. Лукашенко предлага с изменение на конституцията значително да се увеличат правомощията на президента, според които той може да назначава членовете на Конституционния съд и министрите, да издава декрети, равни по сила на законите. Премахната е нормата от основния закон, според която президентът може да бъде отстранен, ако наруши конституцията.

Председателят на ЦИК Виктор Гончар отказва да утвърди резултатите от референдума заради очевидни нарушения при провеждането му.

Същия ден Лукашенко го уволнява с президентски указ, въпреки че председателят на ЦИК се назначава и освобождава от парламента. Няколко министри подават оставка в знак на несъгласие. Но референдумът е признат за редовен, а републиката от президентско-парламентарна на практика се превръща в президентска.

На третия референдум през 2004 г. президентът получава право на неограничен брой мандати. Подкрепа дават почти 88% от гласувалите.

"Ескадроните на смъртта"

След като юридически се утвърждава, Лукашенко взема мерки да се огради с предана армия. Само три месеца след като встъпва в длъжност, той създава Службата за охрана на президента. В нея влизат силоваци от формированието "Алфа" на КГБ и от Главното управление на държавната охрана във вътрешното министерство.

В края на деветдесетте години започват да изчезват известни критици на Лукашенко. Тогава се заговаря за "ескадроните на смъртта".

В края на деветдесетте години започват да изчезват известни критици на Лукашенко. Тогава се заговаря за "ескадроните на смъртта", в които вероятно влизат бойци от Специалния отряд за бързо реагиране (СОБТ), създаден през 1999 г. към вътрешните войски на МВР на Беларус.

Два месеца преди тазгодишните избори президентът подписва указ за създаване на частна охранителна компания, чиито служители имат право да носят и използват оръжие. Това е първият случай в Беларус, когато частна компания получава възможност широко да използва оръжие и да прилага сила.

Отвличанията на опоненти

През 1999-2000 година в Беларус са отвлечени и изчезват или умират загадъчно редица видни политици. Всички те са били съратници на Лукашенко, но поради разминаване в позициите стават негови опоненти.

През април 1999 г. при неясни обстоятелства умира Генадий Карпенко, който е само на 49 години. Той е приеман за потенциален конкурент на Лукашенко на изборите през 2001 г., но получава внезапен "кръвоизлив в мозъка" и умира. Преди това никога не е страдал от каквото и да било заболяване. Вдовицата и децата на политика заминават за Германия, където получават статут на политически бежанци.

След месец безследно изчезва един от най-близките сътрудници на Карпенко – бившият вътрешен министър Юрий Захаренко. Той е уволнен от министерството за "груби финансови нарушения", но по думите му е махнат, защото е отказал да изпълнява "престъпните заповеди на Лукашенко".

След половин година изчезва безследно бившият председател на ЦИК Виктор Гончар, който отказва да признае резултатите от референдума от 1996 г.

През декември 2019 г. бившият сътрудник на спецотряда на вътрешното министерство Юрий Гаравский в интервю за Дойче Веле разказва, че е участвал в убийството на опозиционни политици и опоненти на Лукашенко в края на деветдесетте години.

Преследване на журналисти и медии

Освен опоненти, Лукашенко нарежда и репресии над журналисти. През юли 2000 година по пътя към аерогарата в Минск изчезва операторът Дмитрий Завадский, който по това време работи като кореспондент на руската телевизия ОРТ.

Колата на Завадский е намерена близо до летището. През 2002 г. заради отвличането и убийството на журналиста са осъдени двама офицери от вътрешното министерство. Дадени са им десет години затвор, но те така и не признават вината си.

Между 1997-2004 г. са закрити повече от десет големи издания. През 2005 г. 15 частни национални и регионални издания са изключени от държавната разпространителска мрежа.

От декември 2018 г. в страната са забранени със закон анонимните коментари и обсъждания във форумите. Желаещите да изказват мнения са задължени да потвърждават самоличността си чрез мобилните си телефони.

В рейтинга за свободата на медиите Беларус заема 153-то място от 180 държави.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG