Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Дошлите от ъндърграунда". Какви са целите на проекта на ГЕРБ за конституция


Според Даниел Смилов намаляването на депутатите от 240 на 120 ще доведе до допълнително намаляване на представителството, както и до намаляване на капацитета на парламента
Според Даниел Смилов намаляването на депутатите от 240 на 120 ще доведе до допълнително намаляване на представителството, както и до намаляване на капацитета на парламента

Предложеният от ГЕРБ проект за нова конституция изпълнява тактически цели и няма смисъл да бъде коментиран в детайли. Целта на управляващите е да представят следващите избори като предизвикани от тях, а не като резултат от протестите срещу тях. Така звучат част от коментарите на експерти, чиито мнения потърсихме.

Свободна Европа попита правния експерт в Института за пазарна икономика Иван Брегов и политолога и специалист по сравнително конституционно право Даниел Смилов.

В проекта за промяна на основния закон те открояват няколко тенденции:

  • Зад проекта на Конституция на ГЕРБ не стоят реално желание за въвеждане на промени, а по-скоро обслужване на политически цели на управляващите.
  • Липсва решение за ограничаване на главния прокурор, а дори се предлагат допълнителни права, които той може да получи
  • Намалява представителството на гражданите в парламента при намаляване на броя на депутатите

Протестите в България продължават вече повече от 40 дни. Основните искания не се променят - оставки на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

На фона на тази ситуация в петък министър-председателят предложи свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция.

Сред идеите за промени в представения проект за нов основен закон са намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, право на прокуратурата да има законодателна инициатива, заменянето на сегашния Висш съдебен съвет от два съвета на прокурорите и съдиите и други.

Защитата

От управляващата партия защитиха идеята си, която бе определена от самия Борисов като “рестарт” на политическата система в страната.

Според министрите в кабинета Томислав Дончев и Екатерина Захариева, предложеният проект за промени пък е директен отговор на исканията и очакванията на обществото.

Във вторник сутрин пред Нова телевизия вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че е необходима промяна на “начина, по който функционира демокрацията“. Според него “укорите”са свързани с това доколко е справедлива съдебната система, как се контролира прокуратурата и как функционира политическото представителство.

Дончев не приема, че с промените и даването на законодателна инициатива на прокурорската и съдебната колегия, главният прокурор получава по-голяма власт, а президентът губи част от правомощията си.

Министъра на външните работи Екатерина Захариева вижда много грешки в новата конституция, но по нейните думи те се дължат на бързането на ГЕРБ промените да бъдат внесени.

Захариева отхвърли тезата, че опитът за въвеждане на конституционни промени е опит за забавяне на оставката на премиера.

Критиката

Иван Брегов коментира, че протестът е глас срещу статуквото, което е сътворявано от всички управляващи, но ГЕРБ са успели да се възползват от действията на предшествениците им.

“ГЕРБ успяха да оберат плодовете от посадените от други дървета – никой не е събирал мафиотски урожай едновременно от организирана престъпност, еврофондове, приватизация, обществени поръчки и с помощта на цялата държавна машина, при съдействие от двама главни прокурори, КПКОНПИ-та и т.н. Та, от конституционния проект се вижда добре маскирано още от същото – застой и институционален упадък”, казва той.

Според Брегов отнетите правомощия на президента пък са опит за размахване на бухалка пред Румен Радев, което е част от мисленето на “дошлите от ъндърграунда и низините конституционалисти”.

Според Даниел Смилов промените не заслужават влизане в детайли, защото дори по думите на министър Захариева това са по-скоро предложения и подлежат на промяна, включително и във връзка с броя на депутатите и уредбата на съдебната власт.

Действията на ГЕРБ не са сериозен опит за промяна на Конституцията, а по-скоро опит за решаване на различни тактически задачи.
Даниел Смилов

Действията на ГЕРБ, според Смилов, не са сериозен опит за промяна на Конституцията, а по-скоро опит за решаване на различни тактически задачи на най-голямата партия.

“Сред тях са как да се излезе от конфузната ситуация с протестите, как да се отиде на избори, но все пак да се каже, че те не са породени от провала на партията, а от идея за промяна на основния закон”, каза Смилов.

Озадачаващите неща като сгрешеният герб, подредбата на различните глави, изпращането на правата на гражданите като последна глава са показателни за намеренията на управляващите, коментира още той.

“Всичко това по-скоро говори затова, че този проект не е писан сериозно с влизане в детайла, а служи за изпълняване на тактически цели на ГЕРБ”.

Повече права вместо ограничения за главния прокурор

Според Иван Брегов разделянето на ВСС на две части е възможна, но не и крайно необходима мярка. Той коментира, че от много по-голямо значение е разделянето на еднаквото третиране на съдиите и прокурорите, които имат различни функции.

“Съдът е единствен призван независимо да реши правен спор, затова трябва да обезпечим неговата безпристрастност, без лостове за политическо и икономическо влияние. Съдът е гарант за защита на правата ни като български граждани, дори и срещу незаконосъобразни действия на прокуратурата. Прокуратурата е страна в процеса, поддържаща обвинението и взаимодействаща в тази си дейност с полицията и длъжна като такава да дава отчет за резултатите от дейността си”, казва той.

По неговите думи минималното изискване от страна на Венецианската комисия е назначаването, повишаването и наказването на съдиите да се решават от мнозивство от съдии, избирани от съдиите. Това обаче не е предложено от ГЕРБ. Според него в настоящото устройство на ВСС прокурорската колегия е на практика излишна, тъй като в крайна сметка решенията за държавното обвинение се вземат от главния прокурор, а той самият не е контролиран от парламента.

ГЕРБ не предлагат решение и на стария проблем с възможността за независимо разследване, отстраняване и и освобождаване на главния прокурор.
Иван Брегов

“ГЕРБ не предлагат решение на тези проблеми, напротив ще се кара постарому с добавката за законодателна инициатива на главния прокурор, а това е потенциална точка на конфликт със съда как например да се организира наказателният процес. Не може прокурорите да казват как да става това. ГЕРБ не предлагат решение и на стария проблем с възможността за независимо разследване, отстраняване и и освобождаване на главния прокурор.”

Според Смилов предложенията за съдебната власт са точно обратното от това, за което властта твърди, че ги въвежда

“Конкретно за съдебната власт е очевидно, че не се предлага нещо с цел да се ограничат правомощията на главния прокурор или да се решат проблемите, които възникнаха с избирането му. По-скоро има опит за циментиране и дори засилване на правомощията на главния прокурор, сред които и даване на непривични функции за законодателна инициатива на представителите на съдебната власт и други екзотики”, казва той.

Свиване на представителството

Според Даниел Смилов основен проблем, свързан с искането за намаляване на депутатите, е сериозното свиване на представителството, което от своя страна още повече ще намали капацитета на парламента.

“Това, което става, е, че се свива представителството. Това може да доведе до още по-голямо свиване на капацитета на парламента. Партиите, особено малки партии, представени в него, ще бъдат ограничени за изпращането на свои членове в различните комисии, защото представителството ще бъде свито”, казва той.

По неговите думи ще има и финансов ефект от намаляването на заплатите, но ще се наложи спестеното да бъде дадено за повече допълнителни експерти.

“Най-важното е, че това свиване на бройката на депутатите просто е един от изразите на антипартийния популизъм, който се вихри из Европа. Това е израз на желание едва ли не да се накажат политическите партии, но всъщност по-скоро ще се накажат гражданите, особено тези, които търсят представителство в по-малки формации“

  • 16x9 Image

    Полина Паунова

    Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа от 2019 до 2022 година. Тя е автор на седмичния подкаст "Превод в ефир" и рубриката "Говори Полина".

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG