Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли Путин да превърне Беларус във втора Украйна


Президентите на Беларус и Русия Александър Лукашенко и Владимир Путин

"Върви си, Лукашенко!" Да протестираш с риск да загубиш работата си
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:34 0:00

Вечерта на 16 август, когато стотици хиляди хора се събраха в Беларус, призовавайки за прокуждането на нейния авторитарен лидер Александър Лукашенко, членовете на руски екип за разследване на конфликтите, публикуваха тревожно съобщение.

"Не си правете окончателни изводи (все още)", написа групата в Twitter. "Но два конвоя с необозначени камиони, същите като на руската полиция за борба с безредиците/Националната гвардия, потеглили южно от Санкт Петербург, бяха заснети на 400 км от беларуската граница."

По-късно съобщението беше оттеглено, след като стана ясно, че конвоите най-вероятно са на белоруски парашутен полк. Интернет реакцията показа широко разпространения страх, предизвикан от спомени от други регионални кризи, че Москва е готова да използва сила, за да осигури гърба на проруски лидер.

Защо Беларус не е Украйна?

На фона на спекулациите за руската военна подкрепа мнозина направиха паралели с намесата на Русия в Украйна през 2014 г., където спорен референдум проправи пътя за анексирането на Кримския полуостров, както и с военната подкрепа за проруските бунтовници в източната част на Украйна.

Но въпреки, че Москва е традиционен съюзник на Беларус, малко анализатори в Русия очакват Кремъл да повтори сценария с Украйна. С десетки хиляди души, които се присъединяват към мирните протести в Беларус и с народната подкрепа за отстраняването на Лукашенко, Русия няма много полза да му помага да потуши гражданското недоволство.

"Да инвестираме в използване на сила срещу приятелско настроено население, което не желае това, може да е твърде рисковано дори за Путин", каза за Свободна Европа Александър Баунов, старши сътрудник в Московския център Карнеги.

Протестите в Беларус, за разлика от тези в Украйна, не се подхранват от антируски настроения. Русия рискува да промени това, ако се опита да използва сила.

"Това би променило мнението на населението, което би очаквало влошаване на нещата при външна намеса, защото поне Лукашенко е местен", казва анализаторът.

Може ли Кремъл да си позволи да наблюдава безучастно?

Но Москва не може и да е само наблюдател на случващото се в Беларус. На 15 август, когато събитията излязоха извън неговия контрол, Лукашенко обяви, че ще се обади на Путин, като заяви, че протестното движение - което според него е организирано от чуждестранни правителства, е заплаха не само за Беларус, но и за Русия.

От тогава Путин и Лукашенко говориха два пъти. След втория телефонен разговор, на 16 август, Москва се позовава на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ), блок за отбрана, включваш шест държави от бившия Съветския съюз, които обещаха да се защитават взаимно в случай на чуждестранна атака.

Преведено на дипломатически език, изявлението на Кремъл обещава само „готовност за оказване на необходимото съдействие за решаване на предизвикателствата пред Беларус“ и не споменава името на белоруския президент.

Артьом Шрайбман, политически анализатор от Минск, смята, че в своите изявления Русия ясно заявява, че ще се намеси само при “чужда агресия” в рамките на ОДКБ. А липсата на препратки към Лукашенко подсказва, че Москва е наясно до каква степен популярността му е спаднала.

"За да подкрепи губеща страна, на Москва ще са ѝ нужни твърде много сили", казва Шрайбман в интервю за руския независим телевизионен канал "Дожд". "Това би включвало огромна окупационна армия, която ще трябва да води партизански войни. Не мисля, че това е нещо, за което Кремъл е готов."

Повечето анализатори се съгласяват, че официалните изявления на Кремъл не са конкретни обещания за военна помощ в подкрепа на Лукашенко.

Какви са алтернативите?

"Те просто признаха, че има някои неприятности и че Русия е наясно с това, което се случва и че се ангажира с диалог", каза в телефонно интервю руската политоложка Екатерина Шулман. "Това е много хубаво, но може да се приложи към всеки политически режим и със сигурност към всеки президент на Беларус."

Изправена пред неприятния избор да гарантира с военна намеса оставането на Лукашенко като президент на фона на продължаващите протести - Москва изглежда си оставя място за различни решения, включително за заместването му от подкрепян от опозицията кандидат.

С нарастването на вероятността за смяна на върха в Беларус, Москва вероятно ще започне диалог със Запада за бъдещето на страната, за да си осигури участие заедно с ЕС в контрола върху политическия преход и да си гарантира, че основните ѝ интереси ще бъдат защитени.

"Мисля, че Русия ще се почувства упълномощена да бъде един от медиаторите, ако не основният. Но не мисля, че това е насочено толкова лично към Лукашенко", казва Шулман по повод очакванията за започване на международни разговори за Беларус.

В крайна сметка вероятно прагматизмът ще надделее, както в коридорите на Кремъл, така и в международните институции. Но за Путин, който за 20-те си години на власт е задушил много протестни движения и неведнъж се е нахвърлял срещу прозападни революции, кадрите от Беларус са анатема.

Лукашенко засега се държи и Москва следи отблизо, за да види как ще се справи той в решаващите дни, преди да си направи изводи.

"Не е вярно, че Русия подкрепя всеки автократ, който се нуждае от гръб. Това, което Русия не би искала да види е свалянето от протести на съществуваща власт. Това би създало лоша картина."

Facebook форум

Най-ново видео

Първият български шрифт за хора с дислексия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:59 0:00
XS
SM
MD
LG