Връзки за достъпност

Извънредни новини

Умишлена репресия или всяване на паника? Какво се случи с обвинението срещу Асена Стоименова


Председателят на Българския фармацевтичен съюз Асена Стоименова

Възможно ли е една и съща прокуратура първо да проверява някаква нередност, а после да повдигне обвинение точно срещу този, който е предупреждавал за същата тази нередност?

Този въпрос е в основата на воденото срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова разследване, което преди месец приключи с предложение за освобождаването ѝ от наказателна отговорност и налагане на глоба. Една и съща прокуратура първо разпореди извършването на проверка заради липса на лекарства в аптечната мрежа, а след това повдигна обвинение за всяване на паника чрез фалшива информация на жената, която публично предупреди, че може да се стигне до същото - недостиг на лекарства заради коронакризата.

Успореднно с обвинението, Националната агенция по приходите (НАП) започна две проверки за 5-годишен период назад – едната е на Стоименова като физическо лице, а другата – на Българския фармацевтичен съюз. Те все още не са приключили.

В интервю за Свободна Европа Стоименова нарече цялата тази активност и бързина на институциите "умишлена репресия". Прокуратурата не отговори на въпросите на Свободна Европа.

„Заблуждаващи знаци за помощ"

Софийската районна прокуратура (СРП) твърди, че в рамките на две свои интервюта пред БНР и БНТ Асена Стоименова е предала „заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“, защото е изказала прогноза, че заради пандемията от коронавирус може да се стигне до недостиг на определени лекарства. Думите на Стоименова се базират на официални данни както от български, така и от европейски и световни институции. Въпреки това СРП ѝ повдига обвинение - за всяване на паника чрез фалшива информация, като й определя максимална парична гаранция от 20 000 лв.

В хода на разследването председателката на фармацевтичния съюз разбира, че същата прокуратура преди това е разпоредила на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да извърши проверка на причините за липсата на някои лекарства на българския пазар. Т.е. наистина има недостиг на лекарства, но изричането на този факт е "всяване на паника".

Въпреки това разследващите продължават да поддържат обвинението, дори след като то е разколебано от решението на съда изцяло да отмени мярката за неотклонение на Стоименова.

Така звучи накратко историята с разследването срещу Стоименова, образувано в началото на април по член 326 от Наказателния кодекс (НК), използван обичайно срещу хора, които подават фалшиви сигнали на спешния телефон 112. В разгара на първата вълна от пандемията от коронавирус прокуратурата започна няколко подобни дела, включително заради предупрежденията на двама пловдивски лекари, че нямат достатъчно предпазни средства за работа с пациенти с COVID-19.

Две интервюта в един ден

През март Българският фармацевтичен съюз публикува отворено писмо до премиера Бойко Борисов и ръководителя на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски по повод ограничителните мерки срещу заразата и масираните проверки за спекула в аптеките, разпоредени от прокуратурата.

„Като изразявам увереност, че тези проверки ще бъдат проведени по начин, който не възпрепятства лекарствоснабдителния процес в този труден момент, апелирам към колегите да оказват съдействие на контролните органи, така че те да не компрометират ефективността на разпоредените мерки за предотвратяване на разпространението на COVID-19“, заявява Стоименова в писмото.

На 7 април Стоименова дава две интервюта, които само ден по-късно ще се окажат причина за обвинението ѝ.

В Деня на здравния работник – 7 април, съсловната организация на фармацевтите организира онлайн пресконференция по темата, а председателката ѝ дава две интервюта пред държавните радио и телевизия, които само ден по-късно ще се окажат причина за обвинението ѝ. По време и на двете ѝ включвания в ефир водещите задават въпроси за риска от недостиг на лекарства и други медицински продукти по време на продължаващото в онзи момент извънредно положение.

„Правилно отбелязахте – има логистични проблеми. Дори за лекарства, които са на територията на страната, заявките се бавят по 2-3 дни, докато в нормални условия отнемат около 24 часа“, казва Стоименова пред БНР . Всъщото интервю тя казва още, че се очаква „недостиг на някои лекарства“ заради невъзможността на производителите да купуват основни съставки от Китай и Индия.

Няколко часа по-късно същия ден тя гостува в предаването „Още от деня“ на БНТ. В края на интервюто водещата пита Стоименова каква е ситуацията със снабдяването на аптеките.

„Имаше временен недостиг на някои лекарствени продукти, очаква се обаче недостиг на други, тъй като част от активните субстанции, които се влагат в производството на много масови лекарства, се закупуват от Китай и Индия, което към настоящия момент е невъзможно“, отговаря председателката на фармацевтичния съюз.

Моментално обвинение

„Това са две медийни интервюта, в които се изразява експертно мнение на базата на документация и твърдения, които вече съществуват в доклади на Световната здравна организация, Европейската агенция по лекарствата. Недостигът на лекарства се обсъжда и в Европейския парламент“, коментира пред Свободна Европа проф. Стоименова.

Реакцията на прокуратурата обаче е светкавична – още на следващия ден, 8 април, тя получава обаждане от служителка на столичната полиция, която я уведомява, че предстои да ѝ бъде повдигнато обвинение за всяване на паника.

„Още от самото начало се вижда, че става въпрос за необичайна бързина, защото в нормална ситуация се прави досъдебно производство, събират се достатъчно доказателства, че има престъпление и тогава се привлича обвиняемият. А на мен ми се обаждат няколко часа след това (интервютата – б.а.) да ми кажат, че ще бъда обвинена и трябва да се явя с адвокат“, казва Стоименова.

Постановлението ѝ за привличане към наказателна отговорност е издадено ден по-късно – на 9 април. Разпоредбата на член 326, алинея 1 от НК предвижда до две години затвор за фармацевтката, ако бъде призната за виновна от съда.

„Те ме обвиняват за това, че аз съм създала паника с нещо, което вече е известно. Това е все едно да създадеш паника като кажеш, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад.“

Данни за недостиг на лекарства

Стоименова не може да си обясни тезата на прокуратурата по друг начин, освен като режисирана, защото данни за недостиг на лекарства съществуват в официалната кореспонденция между различни български власти, включително самото държавно обвинение.

Около седмица преди СРП да ѝ повдигне обвинение за всяване на паника, ръководителят на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов пише две писма до вече бившия здравен министър Кирил Ананиев, с които Свободна Европа разполага. В тях Кирилов посочва определени лекарствени продукти, чийто износ трябва да бъде забранен, именно заради риск те да бъдат изчерпани на българския пазар.

„Информацията, с която ИАЛ разполага, показва, че наличностите в аптеките и дрогериите на такива лекарствени продукти, съдържащи Ethanol, не отговарят на повишеното им търсене и не са достатъчни за задоволяване на потребностите“, информира изпълнителният директор на агенцията. Той предлага да се забрани износът на още пет разновидности на друго лекарство.

На 3 април Кирилов пише ново писмо до Ананиев, в което иска да се забрани износът на още няколко лекарства, посочвайки, че „в ИАЛ постъпват ежеседмично сигнали за липса в аптечната мрежа“.

„Към настоящия момент на ИАЛ е възложено от Софийска районна прокуратура и извършването на проверка за причините за липса на българския пазар на лекарствени продукти с INN Insulin lispro във връзка с постъпили сигнали за липса в аптечната мрежа“, добавя ръководителят на агенцията във второто си писмо до Ананиев.

„Тоест, СРП е знаела, че има недостиг и то март месец. За да го има в писмо на директора на ИАЛ на 3 април, означава, че проверката им е била възложена март. Те знаят това нещо и въпреки всичко ми повдигат подобно обвинение. Това е просто потресаващо“, коментира Асена Стоименова.

"Сигнали за умишлена репресия"

Позовавайки се именно на тези две писма, бившият здравен министър Ананиев издава на 30 април заповед, с която забранява износа на всички лекарствени продукти, за които ръководството на ИАЛ му е съобщило в началото на месеца, че има недостиг на пазара. Тези документи са известни на прокуратурата.

Двете журналистки заявяват пред разследващите, че думите на фармацевтката не са провокирали у тях чувство на тревога или паника.

Стоименова казва пред Свободна Европа, че сред останалите доказателства присъстват показанията на двете интервюирали я журналистки от БНР и БНТ, които заявяват пред разследващите, че думите на фармацевтката не са провокирали у тях чувство на тревога или паника.

„Бързината, начинът на образуване, текстът, към който го прилепят, голямата гаранция (20 000 лв.) – всичко това са сигнали за умишлена репресия. Това, че те са знаели, че има проверка и има недостиг, но въпреки всичко повдигат това обвинение – това във всяка друга държава щеше да е повод за оставка на лицата, допуснали прокуратурата да действа така“, обобщава Стоименова.

Междувременно прокуратурата иска да направи криминалистическа регистрация на фармацевтката, но тя отказва. В крайна сметка съдът разпорежда това да се случи и тя е принудена да даде пръстови отпечатъци, биологичен материал и снимки за базата данни на МВР.

Свидетели са също председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров и бившият вицепремиер от служебния кабинет „Герджиков“ д-р Илко Семерджиев. Първият твърди, че ако има недостиг на лекарства, той трябва да е обявен писмено на сайта на ИАЛ. Вторият говори за обвързаност на Стоименова с „фармацевтичната мафия“ без да прилага доказателства. Тя припомня, че преди години той беше подсъдим по обвинение, че я е склонявал да назначи негов приятел за зам.-директор на ИАЛ в конфликт на интереси. Тогава именно Стоименова е начело на Изпълнителната агенция по лекарствата. Семерджиев тогава беше оправдан, но публично атакува Стоименова.

Свободна Европа отправи няколко официални въпроса до Софийската районна прокуратура, включително защо продължава да поддържа обвинението си за всяване на паника, ако самата тя е проверявала причините за недостиг на определени лекарства още през март и април. Отговори обаче не бяха изпратени. На 14 септември предстои Софийският районен съд да разгледа предложението на държавното обвинение за налагане на глоба на проф. Асена Стоименова.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG