- Над 70% от децата съобщават, че не се чувстват комфортно да ползват тоалетните в училище, и се налага „да стискат“ до вкъщи.
- Масово в училищата няма топла вода, сапун и тоалетна хартия.
- Все още има училищни сгради без инсталация за топла вода или достъп до канализация.
- В някои области над 80% от училищата са с външни тоалетни.
Изводите са от мащабно проучване на Националния център по опазване на общественото здраве (предишното име на Националния център по обществено здраве и анализи), публикувано през 2010 г. Информацията е стара, и за изминалите 10 години много неща може да са се променили към по-добро.
Дали?
„Нямаме информация докъде е стигнало изпълнението на препоръките от този доклад“, обяснява доц. Красимира Костадинова, началник отдел „Детско и младежко здраве“ в НЦОЗА. По думите ѝ препоръчаният петгодишен мониторинг така и не е получил финансиране, за да се проследи дали проблемите с хигиенните помещения в училищата се решават, колко бързо и колко качествено се прави това, и дали в резултат децата се притесняват по-малко от тоалетните и мият ръцете си по-често.
Ремонти има. Резултати – невинаги
Родители споделят, че макар в много учебни сгради да е имало ремонти в последните години, основни проблеми си остават и след това. Ирина Цветкова дава пример със столично училище.
„В основното (старо) крило тоалетните са с клекала, което е шок за малките ученици. В новопостроеното крило на всеки етаж има само по една мъжка и една женска тоалетна с нормална тоалетна чиния, което прави почти невъзможен достъпа за повечето деца по време на междучасие. Често е мръсна.“
Сходни впечатления споделят и други родители. Макар и непредставителни, наблюденията им показват, че достъпът до рутинна хигиена остава предизвикателство в достатъчно чести случаи.
Какво (не) знаят институциите за хигиената в училище
Колко точно са чести тези случаи и какви са причините за тях е трудно да се каже и докаже. Към 4 септември в МОН е постъпила информация от 1993 училища от над 2300 работещи в страната. В 387 няма топла вода. В част от тях текат ремонти, които трябва да решат проблема, в други обаче достъпът до топла вода е невъзможен поради липса на инфраструктура.
От Министерството на здравеопазването – другата институция, която има отношение към темата – не дадоха информация относно броя на училищата с извършени ремонти на хигиенните помещения от 2010 г. насам, броя на училищата с външни тоалетни и броя на училищата без инсталация за топла вода.
Според отговора на ведомството на въпроси на Свободна Европа, „основните изисквания към училищата, включително и санитарните възли, са регламентирани в Наредба № РД-02-20-3 от 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради с обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата“. Въпросната наредба предвижда в училищните сгради да има по „една клозетна клетка на паралелка“, както и „една мивка на 60 ученици“.
Доколко това изискване е изпълнено и достатъчна ли е една мивка на 60 ученици не става ясно.
По-детайлен стандарт за функционалните параметри и поддръжката на санитарни помещения в училищата се очаква да бъде разписан в две нови наредби на МЗ, чието публикуване предстои - наредба за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие и наредба за здравните изисквания към училищата.
Към момента хигиената в училище се контролира от съответните Регионални здравни инспекции. В отговора си до Свободна Европа от здравното ведомство отчитат, че ремонтите на ВиК инсталации и санитарни помещения са сред най-честите предписания на РЗИ при проверките им в училищата. Конкретни числа обаче не са посочени.
Сапунът и тоалетната хартия – от вкъщи
Липсващата или остаряла инфраструктура е проблем, който няма как да бъде решен за седмица, ако 10 години не са стигнали за това. Редовното почистване и зареждане със сапун и тоалетна хартия обаче са по-достъпно решение, за което се предполага, че са предвидени средства в училищните бюджети.
„Сапун и кърпи за ръце купуваме родителите, моите деца също винаги си носят, слагам и тоалетна хартия в шкафчетата им“, разказва Шанел Хаджолова. Сходен опит от друго столично школо споделя и Изабел Басмаджиян, като добавя, че ръководството на училището обяснява състоянието на хигиенните помещения с поведението на децата.
„Наистина малките понякога умишлено издърпват тоалетната хартия и запушват писоари и тоалетни. Но се справяме“, казва Йордан Леводрашки, заместник-директор на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“. Според него хигиенните консумативи не са непреодолим разход за училището – тоалетната хартия за 1680 ученика излиза 3200 лв. на учебна година, около 400 лв. за същия период е сапуна. По-голямо перо е сметката за топла вода - около 250 лв. месечно. По предварителни сметки тази година ще има допълнителен разход за дезинфектанти и антибактериален сапун за поне 300-400 лв. Не получихме категорично потвърждение от МОН, че училищата ще бъдат компенсирани за този допълнителен разход или за евентуални ремонти, свързани с подобряване на хигиената.
Редовното миене на ръцете с топла вода и сапун е банално, вековно средство за борба с болестите. Неслучайно е водеща сред мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Описана е както в различни препоръки и предписания на Световната здравна организация и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, така и в националните документи на българските институции, включително официалните инструкции, които МОН и МЗ разработиха за училищата във връзка с особеностите на учебната 2020/2021 година.
Готовността ни да прилагаме ефективно тази много стара и много проста мярка в рамките на учебната година обаче има риск да се окаже като много други добри намерения – само на хартия.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
