Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент прие резолюция, с която подкрепя еднозначно протестите в България.
"Изразяваме еднозначна подкрепа за народа на България в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация", се казва в резолюцията приета с 35 гласа "за", 30 "против" и един въздържал се.
Според евродепутатите, конституционната реформа в България трябва да бъде „предмет на задълбочен и приобщаващ дебат, основан на подходящи консултации“. Комисията също изразява "загриженост относно евентуалното приемане на нов избирателен закон само седем месеца преди изборите".
Гласуването беше политически оцветено. Членовете от Европейската народна партия, в която членува ГЕРБ, отхвърлиха проекта за резолюция. Евродепутатите от групите на Социалистите и демократите, Обнови Европа, Зелените и някои от по-малките групи подкрепиха резолюцията. От българските евродепутати в гласуването участваха Елена Йончева и Петър Витанов от БСП, които подкрепиха документа, а Емил Радев от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО бяха против.
Резолюцията отбелязва "необходимостта от провеждането на сериозно, независимо и активно разследване и постигане на резултати в сферата на борбата с корупцията". Споменати са конкретно случаите със записите с глас, който прилича на този на Бойко Борисов, Апартаментгейт, къщите за гости, танкера "Бадр" и плажа на Росенец.
Мнозинството в комисията LIBE изразява съжаление с развитието на Бългаирия, "довело до значително влошаване по отношение на върховенството на закона, демокрацията и основните права". Споменават се независимостта на съдебната система, неизпълнените препоръки на Венецианската комисия за възможност за разследване на главния прокурор, влошената медийна ситуация, речта на омразата към малцинства и други.
Резолюцията ще бъде предложена за гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, който в понеделник ще проведе специално обсъждане за ситуацията в България.
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент отговаря за защитата на гражданските свободи и правата на човека, включително тези на малцинствата, изброени в Хартата на основните права на Европейския съюз.
В края на август тя проведе закрито заседание, на което трябваше да бъдат изслушани премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев. Вместо тях обаче, в заседанието на евродепутатите участваха вицепремиерът Екатeрина Захариева, тогавашният зам.-министър на правосъдието и настоящ министър Десислава Ахладова, както и заместник главният прокурор Красимира Филипова. Трите трябваше да отговарят на критични въпроси за статута на главния прокурор, конкретни висящи разследвания, свободата на медиите в България и други.
Впоследствие прокуратурата обяви в свое официално прессъобщение, че изслушването на заместничката на Гешев пред LIBE е било организирано по инициатива на българското държавно обвинение. Това предизвика остра реакция от евродепутати от т.нар. Мониторинговата група по демокрация, върховенство на закона и основни права (DRFMG) към Европарламента.
Преди две седмици от DRFMG изпратиха общо 29 официални въпроса до кабинета на Борисов и оглавяваната от Гешев прокуратура. Сред темите, от които се интересуваха евродепутатите, бяха предложените от управляващите промени в конституцията, предприети ли са действия във връзка с разследването за пране на пари в Барселона, с което беше свързано името на Борисов, както и изтеклите телефонни записи, за които се смята, че са с негово участие.
В списъка имаше и директен въпрос към Гешев за това дали е готов да коригира „фалшивата информация“, че изслушването на заместничката му е било по инициатива на българската прокуратура. Освен това държавното обвинение трябва да изясни какви са конкретните действия, предприети в борбата срещу корупцията, дали политици са били разследвани и обвинени за корупция и представители на от кои политически партии са.
Единствената официална реакция на изпратените в средата на септември въпроси засега дойде от вицепремиера Красимир Каракачанов, който ги определи като „параван“ за „натиск с всички сили и средства срещу България, като национална държава, срещу християнството у нас“.
