Числата показват, че над 2 милиона българи живеят в около 40 държави по целия свят. Част от тях са солидарни с продължаващите вече 90 дни протести в България с искане за оставката на третия кабинет на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.
Първите пъти, когато те започнаха своите протести в различни краища на света в подкрепа на сънародниците си в България, протестиращите издигаха лозунги и български знамена. Викаха "Оставка". Впоследствие те постепенно промениха подхода си, добавяйки и различни инициативи като дискусии, срещи с евродепутати, онлайн протести заради мерките срещу разпространението на коронавируса в различните държави.
През септември се появи и петиция, с която българите в чужбина настояват за:
- гласуване по пощата на следващите избори за всички български граждани;
- възстановяване на поправките в Изборния кодекс от 2014 г., отнасящи се до автоматичното отваряне на секциите от предходните избори. През 2014 г. са отворени 428 секции;
- създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“ (МИР Чужбина), за да имат представителство в парламента;
- изграждане на система за електронно гласуване.
Тя е подписана от близо 2400 души, като всички те споделят написаното в писмото, адресирано до председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, Комисията по правни въпроси към Народното събрание и омбудсмана.
"30 години не се намери истински политик или държавник, който да помисли за тези два милиона жени, мъже и деца, които гордо наричат себе си българи, макар и далеч от Родината!"
"30 години не се намери истински политик или държавник, който да помисли за тези два милиона жени, мъже и деца, които гордо наричат себе си българи, макар и далеч от Родината! 30 години ние, българите, живеещи в чужбина, не можем да участваме пълноценно в парламентарни, президентски и европейски избори", пишат българите.
Въпреки че към днешна дата няма индикации, че техните апели са достигнали до управляващите, те продължават да се организират в различни точки по света с идеята, че могат да постигнат исканията си.
Какво правят
В средата на септември Мониторинговата група по демокрация, върховенство на закона и основни права (DRFMG) към Европейския парламент публикикува 29 уточняващи въпроса, отправени към българското правителство, прокуратурата и лично към главния прокурор Иван Гешев. След излизането им българите в чужбина решават да създадат общ проект от името на диаспората, като целта им е да обърнат "максимално широко внимание" на тези въпроси. На 26 септември, когато е последният Zoom-чат на организаторите, те се уговарят да направят видео.
"Създадохме онлайн документ, на който качихме въпросите. Ива Ганев от организаторите в Брюксел и Тодор Кесаровски от Осло съкратиха и преведоха въпросите, за да ги имаме на различни езици. Всеки град започна да отбелязва на документа кой въпрос ще запише. В друг документ качвахме видеата. Поставихме си краен срок - 30.09 за записи, а 02.10 да публикуваме онлайн готовото видео. Две момчета от Австралия и Нова Зеландия направиха монтажа", разказа Мариана де Мео от Виена пред Свободна Европа.
На 2 октомври в Берлин протестиращите българи в германската столица се събраха пред Бранденбургската врата. Те направиха дискусия в парка Тиргартен, за да обсъдят кои сектори от българската политика имат нужда от реформа и какви решения биха предложили те на фона на първия годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз. Лошото време осуети техните планове, но се надяват, че ще успеят да осъществят идеята на следващия протест. Това съобщи един от организаторите Даниел Янев пред Свободна Европа.
В Брюксел протестиращите българи използваха различни начини, за да насочат вниманието на евродепутатите към случващото се в България, като дори се срещаха с представители на парламентарните групи в Европарламента. Акцентът на протеста им на 4 октомври също беше докладът за върховенството на закона в частта му, посветена на България. В директна връзка с представители на инициативата "Правосъдие за всеки" са дискутирали констатациите в документа. Въпреки ветровитото време протестиращите бяха подготвили палатка, в която се излъчваха кадри от акцията на "Да, България" край имението на почетния председател на ДПС Ахмед Доган край "Росенец", обръщението на Цвета Караянчева пред съмишленици на ГЕРБ в Лом, която предизвика сериозен отзвук и думите ѝ "Ходи пеша, бе! Ходи пеша!", както и цитати от вече покойния юрист доц. Кристиан Таков.
В понеделник, 5 октомври, проф. Велислав Минеков от "Отровното трио" се срещна с протестиращите в Брюксел българи пред Европарламента. Към тях се присъединиха и евродепутите Даниел Фройнд и Томас Вайц (Зелените), Клеър Дейли (Европейска обединена левица), Радан Кънев (ЕНП), както и журналисти. Това се случи преди началото на обсъждането по темата “Принципите на правовата държава и основните права в България”.
В Канада българи, живеещи в Торонто, Отава, Монреал и Ванкувър се събраха онлайн през платформата Zoom заради ограниченията, наложени в различни част от страната във връзка с разпространението на коронавируса. Те разказват, че отново са споделили "общата тревога от крайно безотговорните действия на настоящите управляващи, от манипулативното изопачаване на всеизвестни факти и разпространението на невярна информация, както и от скандалната липсата на отчетност и прозрачност, въпреки многобройните сигнали и критики от страна различни български, европейски и международни медии и институции". Някои от участниците в събитието са подчертали отново колко е важно все повече българи да заемат конкретна гражданска позиция по отношение на случващото се в страната, както и да участват активно в директно касаещите ги политически процеси, за да може да се постигне категорична и трайна промяна.
Българи, живеещи в Австрия, Германия, Великобритания, Малта, Италия, Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Хърватия, Испания, Франция, Норвегия, Швеция, Кипър, Гърция, Нидерландия, Ирландия, Дания, Чехия, Сингапур, Япония, Белгия, Украйна, Швейцария, Люксембург, Малави, Исландия, Беларус, ОАЕ, Финландия, Унгария, Турция, Израел, Словения, Бразилия са подписали петицията, с която искат възможност за дистанционно гласуване от чужбина.
