Връзки за достъпност

Извънредни новини

Пари има, но не и за заплати. Какво става със спестяванията на университетите


Софийският университет "Св. Климент Охридски"

Преподавателите в университетите често припомнят, че заплатите им изостават в сравнение с ръста на възнагражденията в училищата. В същото време обаче спестяванията на университетите растат. Пари има, но увеличение на заплатите няма.

В началото на август университетски преподаватели поискаха оставката на правителството на Бойко Борисов. В края на септември той обяви, че кабинетът им дава пари за по-високи заплати.

Борисов каза, че в бюджета за следващата година държавата ще осигури 50 млн. лв. за по-високи възнаграждения на преподавателите. Ректорът на Софийския университет и председател на Съвета на ректорите проф. Атанас Герджиков каза, че "това е най-голямото увеличение на бюджета за висше образование поне от 30 години и е най-голямото увеличение на заплатите във висшето образование поне от 30 години".

В същото време прави впечатление, че спестяванията на университетите през последните години растат и това се вижда по сумите, които остават непохарчени в бюджетите им в края на всяка година под формата на т.нар. преходен остатък. Това става ясно от справка за преходните остатъци на висшите учебни заведения, която Свободна Европа получи от Министерството на образованието и науката (МОН).

Защо наличието на толкова много пари не води до по-високи заплати за преподавателите? Свободна Европа провери защо.

Стотици милиони остатък

През 2017 г. преподаватели от висши учебни заведения в страната поискаха санкции за ректори, които трупат средства под формата на преходни остатъци, без да ги дават за увеличение на заплатите. В отворено писмо на Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ (ВОН) към КНСБ тогава настояваха да не се заверяват финансовите отчети на такива ръководители.

Свободна Европа поиска справка от Министерството и образованието, какви пари остават всяка година в бюджетите на университетите, т.нар. преходен остатък. Данните показват, че към края на 2019 г. висшите учебни заведения имат като преходен остатък 400 млн. лв. В сравнение с 2015 г. той е нараснал с над 155 млн. лв.

Най-много акумулирани пари има в медицинските университети. Най-голям е преходният остатък на Медицинския университет в София. От 77,8 млн. лв. през 2016 г. към 2019 г. той се е увеличил двойно до 159,4 млн. лв. Най-малки са спестяванията на Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” и Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” – София – под 60 хил. лв.

Свободна Европа изпрати въпроси до висшите училища с най-голям преходен остатък колко пъти са увеличавани заплатите на преподавателите и служителите през последните пет години и какъв процент от преходния остатък е използван за това.

От Медицинския университет казаха, че увеличение на заплатите не са правили само през 2017 г. и 2018 г. Университетът е в добро финансово състояние и по тази причина “не се е налагало да се използва преходния остатък по банковите сметки”.

От Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” отказаха информация с аргумента, че могат да предоставят тези данни само и единствено на управляващия орган или на оторизирана финансова институция при поискване и строго спазване на надлежния ред.

От Софийския университет изпратиха подробна справка за заплатите на преподавателите и тяхното увеличение през последните пет години. От нея се вижда, че през 2017 г. 90 на сто от средствата от преходния остатък са използвани за увеличение на заплатите. През 2020 г. този процент е 20.

Обяснението е в това, че "в голямата си част преходният остатък се състои от целеви средства, които по закон могат да се използват само за целта, за която са предназначени - капиталови разходи, стипендии и най-вече проекти”.

Основната заплата за асистент в Софийския университет е 920 лв., а за професор – 1200 лв.

Причината за формиране на голям преходен остатък в бюджета на Софийския университет през последните две години са “няколко големи инфраструктурни проекта с бюджет от 30 милиона лева всеки, но именно в този период малка част от преходния остатък може да се използва за увеличение на заплатите, защото средствата са предназначени за закупуване на апаратура по проектите, а не за възнаграждения”, казаха от университета. Основната заплата за асистент в Софийския университет е 920 лв., а за професор – 1200 лв.

От Техническия университет в София и Югозападния университет (ЮЗУ) в Благоевград не отговориха на въпросите. Коментар за преходния остатък на ЮЗУ се появи в позиция на ректора му Борислав Юруков по повод информация в сайта “Офнюз”, че е декларирал пред антикорупционната комисия заплата от 16 хил. лв. на месец. В нея той казва, че заплатата му е 4800 лв. месечно, но също, че “Югозападният университет е едно от висшите училища с най-голям преходен остатък през годините”. В позицията се отчита като положителен фактът, че остатъкът е увеличен в края на мандата. През последните пет години ЮЗУ поддържа като спестявания между 19 млн. и 23 млн. лв., показват данните в справката на МОН.

"Не могат да се използват за увеличение"

Междувременно председателят на синдиката „Висше образование и наука“ (ВОН) към КНСБ доц. Лиляна Вълчева каза, че са проверили проблема с преходния остатък и са установили, че “става въпрос основно за целеви средства, които не могат да се използват за увеличение на заплатите” и след като са разбрали това вече не настояват за санкции на ректори.

Министърът на образованието Красимир Вълчев потвърди, че най-големи преходни остатъци се трупат при медицинските университети, но това е защото имат големи приходи - основно от таксите на чуждестранни студенти, които се обучават при тях.

Според него основният проблем е, че “системата е заложник на статуквото”. “Един учител има по 680 часа годишно, докато в университетите един професор може със 135 часа да изкара годишната си заплата”, каза Вълчев. Друг проблем е поддържането на специалности, за които държавата е спряла финансирането.

По данни на браншовия синдикат средната брутна работна заплата в държавните висши училища е 1350 лева, като най-ниската е 894 лева. Най-високото възнаграждение в системата получават преподаватели в Медицинския университет в София - 2228 лева.

През последните години премиерът Бойко Борисов многократно казва, че образованието е приоритет на кабинета. По повод решения на Министерския съвет за отпускане на пари за училища в началото на август Борисов каза, че кабинетите се оборудват "с най-доброто, за да може младите хора, децата, учениците, след това като ги обучим добре, да излязат на протест”.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG