С видеоконферентна връзка представители на Министерството на здравеопазването, Районните здравни инспекции (РЗИ), директори на болници и медицински университети в страната обсъждат дали да въведат нови противоепидемични мерки в България и какви да бъдат те. Това обясниха от Министерството на здравеопазването пред Свободна Европа в петък.
Поводът за виртуалната среща е препоръка, дадена от главния санитарен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред Нова телевизия. В интервю той заяви, че според него трябва да се помисли за ограничаването на публиката по стадионите и евентуално затваряне на нощните заведения, за да се предотврати разпространението на COVID-19.
В последните две седмици здравните власти отчитат силно повишаване на регистрираните новозаболели. Новите случаи на коронавирус в България за последното денонощие са 1595 при 9038 направени PCR теста. Общо от началото на епидемията с коронавирус са 34 930 души, от които 16 033 са активни в момента.
“Мерките се налагат, защото заболеваемостта върви твърде стремглаво нагоре. Има натрупан опит и в Европа, и в света, който сочи, че действия като ограничаване на публиката на спортни събития и затваряне на питейни заведения, дават добър резултат в ораничаване на заразата”, коментира пред Свободна Европа д-р Ангел Кунчев.
"За да не стане като в Израел"
По думите му най-разумно би било хранителните заведения да работят при режима, който спазват и сега, а всички останали да бъдат затворени. “В заведенията, които работят след 22 часа, контактите са най-гъсти”, каза епидемиологът. Той даде за пример държави като Франция, Испания и Германия. “Вижте как работят там заведенията, а публика по стадионите изобщо не допуснаха”, каза той.
По думите му няма как да бъдат събрани 12 000 души на стадион и някой да очаква да се спазват мерки. “Логично е, че няма да се спазват, нали така? Защо тогава го допускаме", коментира той.
Кунчев посочи като пример случващото се в Израел. “В Израел регистрираха по няколко хиляди болни на ден. За да ограничат вируса, затвориха изцяло държавата за 3 седмици. След тези 3 седмици пълно затваряне болните са по 300-400 дневно”, допълни главният здравен инспектор. Според него, за да не се стигне до подобен сценарий, трябва да се въведат нови ограничения.
“За да не стане България като Израел, трябва да се помисли какво да се направи, какви нови мерки да се въведат. Те са много по-малки на фона на тоталното затваряне, но ще бъдат крачка в правилната посока на фона на случващото се у нас”, допълни лекарят.
Обмисляните варианти
От Министерството на здравеопазването увериха, че предложенията на Кунчев ще бъдат дискутирани на срещата във ведомството в петък.
По неофициална информация се обмислят различни сценарии. Един от тях е да бъдат затворени заведенията в червените зони на страната. Засега червени зони са София-град, Благоевград, Габрово, Сливен, Търговище и Шумен. Друг обмислян вариант е областните управители и кметове самостоятелно да вземат тези решения.
Засега единствената официално предприета стъпка в тази посока е, че посещенията в нощни заведения се допускат при заетост на местата не повече от един човек на 2 кв./м.
Предложенията на заведенията
Засега от Асоциацията на заведенията в България се противопоставят на призивите за затваряне на баровете и нощните клубове. Председателят на организацията Ричард Алибегов дори предложи в петък алтернативни противоепидемични мерки, чрез които да се избегне този краен вариант.
„Обсъждаме в нощните клубове да се влиза и стига с маска до масите. Мислим и за намаляване на децибелите на музиката, за да не се налага хората да викат и да отделят повече слюнка. Готови сме на компромиси, за да няма пълно затваряне“, коментира той пред Нова телевизия.
Алибегов беше човекът, който в началото на лятото обяви, че в телефонен разговор с премиера Бойко Борисов е получил уверение, че заповед на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев баровете и нощните клубове да останат затворени до края на юни, ще бъде променена. Впоследствие им беше разрешено да отворят още в средата на месеца.
Сега Алибегов продължава да бъде на мнение, че няма смисъл от пълно затваряне на питейните заведения, тъй като ситуацията в Европа според него показва, че тази мярка не е ефективна: „Въпреки, че баровете в Европа не работят, броят на заразените продължава да расте. Абсолютно нищо не се е променило".
Със или без публика на стадионите
Друга основна тема покрай увеличената заболеваемост от COVID-19 в България и цяла Европа е дали отново да бъде ограничено масовото посещаване на спортни събития, най-вече – футболните мачове. България беше сред първите страни на Стария континент, която разреши връщането на публика по стадионите, макар и с намален капацитет на съоръженията до една трета.
Според действащите в момента изисквания привържениците на трибуните трябва да спазват лична дистанция от поне метър и половина (през две седалки – б.а.), задължително да носят предпазни маски, които клубът домакин осигурява и да спазват местата, посочени на персонализираните им билети. Освен това е забранено вдигането на хореография, която включва предаването на знамена, плакати или други предмети от човек на човек.
Регионалната здравна инспекция (РЗИ) е органът, който следи футболните клубове за спазването на тези мерки и при нарушения ги санкционира. Досега бяха глобени повечето отбори, чиито мачове се радват на традиционно по-голяма посещаемост, като „ЦСКА – София“, „Левски“ и пловдивските „Локомотив“ и „Ботев“.
Телевизионните кадри от първия мач на „ЦСКА – София“ в турнира „Лига Европа“, например, показаха, че секторът за агитката на домакините от София зад едната врата беше пълен с привърженици, много от които не носеха маски. Те развяваха и десетки знамена като част от хореографията за мача.
От РЗИ все още не са обявили дали се установили нарушения на противоепидемичните изисквания по време на този мач, както и на домакинството на другия български участник в турнира – „Лудогорец“. Двете срещи се проведоха една след друга в София и Разград в четвъртък вечерта.
"ММС прави всичко по силите си"
Свободна Европа изпрати няколко въпроса в тази връзка до пресцентъра на Министерството на младежта и спорта (ММС), откъдето признаха, че по време на мача между „ЦСКА – София“ и румънския клуб „Клуж“ са допуснати нарушения.
„За съжаление зрителите не спазиха разпределението по сектори, което бе видимо. Като например се допусна преместване на хора от Сектор „Б“ към Сектори „В“ и „Г“. Спазването на местата е отговорност на организатора. Екипът на стадиона беше направил необходимото зрителите да имат яснота кои места могат да заемат и каква да бъде дистанцията между тях“, отговориха от ММС с уточнението, че на мача между „Лудогорец“ и белгийския отбор „Антверп“ не са забелязали подобни нарушения.
Попитани какво е принципното становище на министерството по въпроса дали българските стадиони отново трябва да бъдат напълно затворени, от пресцентъра заявиха: „ММС прави всичко по силите си да бъдат спазвани противоепидемичните мерки, определени от органите, създадени за това. Министерството не е нито организатор на спортни събития в България, нито пък има контролна функция за спазване на разписаните мерки. Принципното ни становище е, че ще се съобразим с всичко, което предложат Националният оперативен щаб и Министерството на здравеопазването. На наши събития се спазват абсолютно всички мерки.“
От ММС припомниха, че спазването на всички противоепидемични мерки по време на мачове от вътрешния футболен шампионат е отговорност на отборите домакини. Според спортното министерство „в голяма степен зрителите подхождат отговорно и спазват необходимата дистанция, за да бъде осигурена нормална среда за провеждане на срещите в условията на пандемия от коронавирус“.
