Връзки за достъпност

Извънредни новини

Войната за 5G. Как Източна Европа се отдръпва от Китай


Изявлението на премиера на Румъния, че страната му ще забрани участието на китайския технологичен гигант Huawei в телекомуникационните мрежи, е последният засега ход в кампанията по изтласкването на Китай от влияние в 5G мрежите в Централна и Източна Европа.

Изказването на румънския премиер Людовик Орбан на 1 ноември не беше изненада, защото Съединените щати очевидно налагат в последните месеци „китайската си стратегия“ в Европа. Редица държави декларираха, че ще ограничат участието на Китай в своите мрежи.

Сред тях е и България. В края на октомври премиерът Бойко Борисов подписа меморандум, с който България се присъедини към инициативата на Вашингтон "Чиста мрежа" срещу "агресивната намеса на зловредни играчи, като Китайската комунистическа партия“. По същото време Държавният департамент съобщи, че към инициативата се присъединяват още Северна Македония, Косово и Словакия.

Инициативата „Чиста мрежа“ беше обявена в началото на 2020 г. от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, а президентът Доналд Тръмп каза през август, че нейната цел е „да се противопостави на дългосрочните заплахи за сигурността на данните, идващи от авторитарни зловредни играчи, като Китайската комунистическа партия“.

САЩ постигат целта си да намалят влиянието на Huawei в мрежите в Европа.
Ивана Караскова

„САЩ постигат целта си да намалят влиянието на Huawei в мрежите в Европа. Тези споразумения са част от по-твърдия подход спрямо Китай, който възприемат правителствата в региона“, каза за Радио Свободна Европа , основател на Наблюдатели на Китай в Централна и Източна Европа (China Observers in Central and Eastern Europe, CHOICE), както и изследовател в Асоциацията за международна политика в Прага.

Представителите на САЩ водят кампания из цяла Европа срещу участието на Huawei. Вашингтон вече постави фирмата в черен списък заради заплаха за националната сигурност и „използване на технологията за шпиониране в полза на китайското правителство“.

Китай отрича обвинението и твърди, че американската инициатива има основно търговски подбуди. И правителството в Пекин, и представители на компанията Huawei редовно отхвърлят обвиненията, че китайско участие в изграждането на 5G мрежите е риск за сигурността.

В самите споразумения не се споменава конкретна държава, нито конкретна компания. Но тези меморандуми се приемат за насочени конкретно срещу китайските гиганти Huawei и ZTE, които изграждат 5G мрежи по света. И двете фирми имат сериозно присъствие в Централна и Източна Европа в последните няколко години.

„Този завой не е само заради дипломатическия натиск от страна на САЩ. Той също е резултат от нарастващите притеснения в самите страни от влиянието на Китай“, казва Караскова.

Как се стигна до промяната

През октомври Швеция забрани участието на Huawei и ZTE в изграждането на 5G инфраструктура. През юли Великобритания също обяви подобни мерки. Германия, Франция и Италия също са вдигнали мерника на двете китайски компании. Те не са забранили директно участието им, но са създали законови ограничения, които пречат на местните фирми да работят с китайските.

По-рано Полша, Чехия, Естония, Латвия, Литва и Словения също се съгласиха да работят заедно със САЩ за сигурност на 5G мрежите, което беше прието като сигнал за изгонване на Huawei и ZTE.

„Дебатите за 5G в Европа се развиха бързо и това донякъде се дължи на промяната в подхода на САЩ. Има съгласие, че директният натиск към страните да забранят Huawei не винаги носи резултат. Сега държавите посочват свои притеснения за сигурността и взимат свои решения, но накрая резултатът е един и същ“, казва за Радио Свободна Европа директорът на Европейската програма на Фондация „Карнеги“ за международен мир Ерик Братберг.

Промяната в Централна и Изночна Европа е видима. През 2012 година 16 държави създадоха инициатива за икономическо партньорство с Китай, наречена 16+1. През 2019 г. тя стана 17+1 с присъединяването и на Гърция. Този формат бързо беше включен като част от далеч по-мащабната инициатива на Пекин „Един пояс, един път“, която беше обявена през 2013 г. Партньорството 17+1 показва, че Китай гледа на региона като на евтин достъп до пазарите на ЕС и геополитическа стъпка на континента.

Тази инициатива се позабави, защото европейските страни започнаха да се разочароват от Китай. Нито обсъжданите големи инфраструктурни проекти в региона се случиха, нито толкова очакваните китайски инвестиции потекоха.

Притесненията относно Китай се засилиха след избухването на пандемията от COVID-19.

Притесненията относно Китай се засилиха след избухването на пандемията от COVID-19, въпросите за прикриваната информация, както и агресивната кампания на Пекин с изпращането на помощи, предимно маски. Затова този подход беше наречен „дипломация на маските“. Нарасналото напрежение между Китай и САЩ също накара много страни в региона да преосмислят своите стратегии спрямо Пекин, особено по отношение на сигурността на комуникациите.

„21 век се превръща във века на съперничество между Вашингтон и Пекин и тук има все по-малко място за сиви зони. Много държави разбират, че отношенията със САЩ са им по-важни от тези с Китай“, казва Вук Вуксанович, изследовател в Лондонското училище за икономика и политически науки, бивш сръбски дипломат.

Противник и партньор

На фона на пандемията, Европейският съюз предприе по-твърд подход към Китай, определи страната като съперник и използва остър език по отношение на Пекин заради нарушенията на човешките права в Хонконг и провинция Синдзян, където живее мюсюлманското уйгурско малцинство.

Въпреки обтегнатите отношения, икономическите връзки между Брюксел и Пекин все още са решаващи, ЕС се превръща в най-големият търговски партньор на Китай, а Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, след Съединените щати.

Докато много държави в Централна и Източна Европа ограничават ролята на китайските компании в телекомуникационните се мрежи, те все още се опитват да поддържат добри отношения с Пекин. Много европейски държави ще се надяват в близко бъдеще да има по-координирана с Вашингтон политика по отношение на Китай, което ще им позволи да преследват общите стратегически цели без да губят Пекин като партньор.

Лидерите на страните в региона внимателно наблюдаваха изборите за президент на САЩ. Въпреки че двамата кандидати имат различен стил, по отношение на Китай възгледите им са близки. Администрацията на Доналд Тръмп втвърди тона към Китай, но следваше едностранна политика, без партньорство с Европейския съюз. Джо Байдън също подкрепя твърда политика към Китай.

„Повечето страни в Европа разбират, че в САЩ има консенсус между двете партии, които гледат на Китай като на противник и това ще продължи, независимо кой спечели изборите“, казва Братберг.

Разликата е само, че екипът на очертаващия се победител Байдън даде знак за повече партньорство с Европа.

„Това, което европейците искат, е партньор във Вашингтон, който гледа на Китай като на противник, но в същото време допуска Пекин за партньор по някои важни глобални въпроси, казва Братберг.

Facebook форум

Най-ново видео

Над 200 арестувани на протеста в Минск
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:03 0:00
XS
SM
MD
LG