Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какви са ползите от ветото на Унгария и Полша


„Решаваме нещо, оставяме го да отлежава някъде и чакаме да видим какво ще стане. Ако никой не вдигне шум, защото повечето хора не разбират какво е решено, ние продължаваме стъпка по стъпка, докато няма връщане назад”.

Жан-Клод Юнкер, пред Дирк Кох, „Брюкселска република“, Шпигел, 27 декември 1999 г.

Късогледство е ветото на Унгария и Полша върху многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и възстановителния пакет заради пандемията от COVID-19, да се определя като плод на вътрешнополитически провал или само като процедура по взаимно натягане в Европейския съвет, колкото и да е внушителен на пръв поглед нейният залог. А той е 1.8 трилиона евро или 2.1 трилиона щатски долара. Словения се присъедини към ветото въпреки размера на този залог.

Изобщо публично несъгласие на повече от една страна с решения на Съюза беше много рядко явление допреди разногласията по политиката спрямо бежанците след 2015 г. Обикновено представители в Европейския съвет съгласувано оставят някой друг „да вдигне шум“, докато те минават гратис, пазейки сили за защита на позиции по някой друг повод. И очевидно вредни за икономиката на новите страни директиви, като тази за работното време, бяха коментирани преди 16 години само в кулоарите. (впрочем позицията на словенския премиер Янез Янша е изказана в писмо до други членове на съвета, което не е било предназначено за публикуване.)

Още по-недалновидно е да се тълкува присъединяването на Словения към ветото на другите две страни като единно действие на група националисти, десни популисти, както това правят някои депутати от Европейския парламент и както най-често характеризират в Уикипедия премиерите на Унгария, Полша и Словения Виктор Орбан, Матеуш Моравецки и Янез Янша. Дори ако допуснем, че тези определения са абсолютно верни.

Проблемът е нетривиален и се състои в следното:

Ако в Унгария и Полша има нарушаване на принципа на върховенството на закона (а не на човека), незачитането на тяхното вето би било нарушаване на върховенството на закона.

Както многократно беше обяснявано, решението за обвързване на прехвърлянето на пари от ЕС към страните членки с оценка на върховенството на закона не изисква единодушие. Приемането на бюджета и всички свързани с него програми на Съюза обаче го изисква.

Орбан, Моравецки и Янша

Нито един от тримата премиери не прилича на абсолвент от техникум за престолонаследници. Янша и Орбан - те са завидно добре образовани, през 1980-те години са и дисиденти. Имал съм поводи да се срещам и с двамата, имаме и много общи познати. Моравецки е сравнително млад, не е бил дисидент, но също е добре образован, преподавател по икономика и банкер. Изключено е да не разбира стопанските рискове от ветото. Бил съм съговорител през февруари т.г. с негов министър на конференция в Англия, имаме бегла кореспонденция. Познавам добре един от основните деятели на "Право и Справедливост" – партията на Моравецки.

Запознах се с Янша, когато като бивш премиер беше толкова грубо разследван, подвеждан под отговорност и охулван от Словенската прокуратура, че в такова сравнение изявите на българските главни прокурори спрямо Александър Божков, Иван Костов, Николай Ненчев и Трайчо Трайков приличат на студентско упражнение по реторика.

Въпреки всичко това, аз по никакъв начин не съм съгласен с подкопаването на независимостта на съда в Полша или Унгария. Писал съм по този повод от името на известни икономисти писма до президента Анджей Дуда. Не съм съгласен и с политиката на Четворката от Вишеград по повод имигрантите и бежанците, или пък с политиката на България по този повод. Повечето ми лични приятели в Полша и Унгария са видни опоненти на техните премиери и правителства.

Правната полза от ветото

В обвиненията спрямо тримата премиери рядко се цитира тяхното мнение. А то има своето правно основание.

Ценностите на ЕС са формулирани от класическия либерализъм на XVIII и XIX век. Изброени са в чл. 2 от Лисабонския договор: човешко достойнство; свобода на движение и зачитане на личния живот, свобода на мисълта, религията и мненията (защитени с Хартата на основните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и върховенство на закона, и права на човека (недискриминация, защита на лични данни и правото на достъп до правосъдие и информация).

Но членството в Европейската икономическа общност и Европейския съюз от 1957 г. досега запазва в областта на тези ценности широк периметър на независимост на политиката и на отговорност на хората на изборна длъжност в страните членки.

Въпреки моето несъгласие със забраната на абортите в Полша и гоненето на бежанци от Унгария, тези неща са в прерогативите на тези две страни.

В този периметър влиза всичко, в което се съревновават тези хора по време на избори в техните страни: данъчната политика, социална политика, гражданство, правосъдие и права на собственост и всички останали права. Въпреки моето убедено несъгласие с де факто забраната на абортите в Полша и гоненето на бежанци от Унгария, де юре тези неща са в прерогативите на тези две страни. Такова е мнението и на известния френски правник и председател на международния Институт за икономически и фискални изследвания Жан-Филип Делсол.

Не съм съгласен и с оценката на правосъдния министър на Полша Збигниев Зебко, че „тук – в подхода на ЕС - не става дума за върховенството на закона, а за опит за институционално и политическо поробване, коренно ограничаващо националния суверенитет". Такова поробване просто не може да се случи.

Нарушение на върховенство на закона има не само в Унгария и Полша, ни и в много други страни, включително България (изглежда те са малко в Словения), но няма правно основание за обвързването им със спиране на европейските субсидии. Действат съдилища на ЕС, където несправедливите решения на националните съдилища обикновено намират някаква санкция и дори възмездие. По повод субсидиите има специална служба и прокурор, които установяват злоупотребите и взимат съответните мерки.

Годишният доклад на тази служба за 2019 година показва най-много нередности (като процент от плащанията) в Унгария – 3.93%. След нея по стойност на нередностите е Словакия с 0.53 %. За Полша и Словения (с 0.12 и 0.15%) може да се приеме, че нередности няма. За България и Гърция нередностите са оценени на 0.33%, а за Германия – 0.38%.

Напълно неясно е защо а) се въвежда специална процедура за санкциониране след като има служба като ОЛАФ и прокурор, който вече е избран и е заявил, че започва разследвания и б) за страни с три–четири пъти повече злоупотреби и забелязани нарушения на върховенството на закона (например България и Словакия) няма финансово наказание.

В отговор на тази неяснота Янез Янша констатира с право, че се оказва, „че Европейската комисия може да започне процедура въз основа на „препоръки“ на различни „международни организации и мрежи“, от които са изброени само няколко, и да я приключи с мнозинство от Съвета на Европейския съюз, а не със решение на съда".

Комисар Вера Йоурова, също с право, напомни няколко пъти тази година, че „Европейският съюз е създаден като противоотрова за авторитарните тенденции“, каквито тя посочи и в България.

Ветото обаче обръща внимание на факта, че самият Съюз се плъзга към авторитаризъм.

Освен това то показва и неразумността на очакванията, че ЕС може дори при наличие на обвързваща процедура и наказание чрез орязване на субсидии да принуди когото и да било да уреди или възстанови върховенството на закона. Главният прокурор на ЕС няма да реши проблема с главните прокурори в България, както наивно вярваха в България.

Икономически ползи

Жан-Филип Делсол между другото посочва и че няма как страни, които имат относително нисък дял на държавните разходи и дългове в техния БВП, да са с по-лош правов ред от страни с високи дългове и данъци. Но да допуснем, че това е много абстрактно наблюдение.

Парите в наличност са друга работа. За бюджетния период, който сега изтича, Полша би трябвало да е имала възможност да използва 115 милиарда евро, Унгария – 35.5, а България – 15.95 милиарда. На човек на година това прави, със закръгляне, 435, 618 и 328 евро за съответната страна. Както е известно и естествено, с тези пари се разпореждат преди всичко правителствата, които управляват в даден момент.

Мнозина предполагат, че ще се стигне до „прагматично решение“, защото цялата работа с ветото била заради предстоящите избори в Унгария.

В самата Унгария Виктор Орбан инициира промени в конституцията, които вероятно ще бъдат приети, осигурявайки правителствен контрол върху всички публични фондове независимо от произхода на средствата – местни-държавни, от европейските данъкоплатци или от частни лица и организации.

По отношение на блокираните 1.8 трилиона евро ветото помага да се осъзнае един много съществен факт: тези пари не са безплатни.

Предвидените европейски субсидии за Полша и Унгария като дял от БВП са почти два пъти по-малко отколкото за България.

В момента те висят като предложение на Европейския съвет и Комисията. Правителствата вече общуват с избиратели и уж съвместно правят планове за „усвояването им“. За след 2021 година предвидените европейски субсидии за Полша и Унгария като дял от БВП са почти два пъти по-малко отколкото за България.

Процедурата е, че първо показва сумата за отделната страна, хората тръгват да планират и се нареждат на опашка за парите, след това се представя сметката.

Ценоразписът не е тривиален и се пише отдавна. От май 2018 година до май тази година страните членки обсъждаха и накрая приеха нова „Система за собствени ресурси на ЕС“. За да изглеждат добре в новата система, се намаляват поравно вноските в бюджета според националния доход на страните членки.

Но юни 2021 година ще представи част от новите източници на приходи: въглероден данък, нови цени на емисии и такси за използване на дигитални услуги (дигитален данък). А до юни 2024 година ще трябва да се подготвят данъците върху финансовите транзакции, нова обща основа на корпоративните данъци в ЕС и нещо подобно за минималната работна заплата.

Всяко отлагане на въпросната уж голяма сума пари може би ще възобнови обсъждането именно на този ценоразпис. Винаги е по-добре да знаеш какво печелиш, когато губиш. И обратното.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

Деца от България задават въпроси на астронавти
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:40 0:00
XS
SM
MD
LG