Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Фасадна формалност". Какво променя идеята на ГЕРБ кой да разследва главния прокурор


Идеята на депутатите от ГЕРБ за нов висш обвинител, който да разследва главния прокурор, е лишена изначално от гаранции за практическо приложение, смятат Андрей Янкулов и Иван Брегов

Предлаганата от депутатите на ГЕРБ нова фигура на обвинител, който единствен ще може да разследва главния прокурор, не балансира фактическата му недосегаемост и не отговаря изцяло на препоръките от Европа по темата.

Евентуалното приемане на този проект няма да доведе до нищо различно, защото главният прокурор ще има възможност да контролира процеса по номиниране на бъдещия обвинител с ексклузивно правомощие да го разследва.

Така коментираха пред Свободна Европа внесените миналата седмица от ГЕРБ в парламента промени на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт бившият прокурор и настоящ адвокат Андрей Янкулов и юристът от Института за пазарна икономика Иван Брегов.

Свободна Европа потърси и двама от вносителите на новите текстове – депутатите от управляващото мнозинство Десислава Атанасова и Красимир Ципов, но никой от тях не отговори на телефонните обаждания.

Какво предлагат управляващите?

Заедно с 15 свои колеги те предложиха миналия четвъртък Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избира т.нар. прокурор по разследването на главния прокурор, който да има 7-годишен мандат и статутът му да бъде подобен на тези на тримата големи в съдебната власт. Според идеята на ГЕРБ номинации за този пост ще могат да правят най-малко шестима от 11-членната Прокурорска колегия на съвета.

Независимостта на новия обвинител ще се гарантира от факта, че актовете му няма да подлежат на отмяна от горестоящи прокурори, както и от правото на повишение след изтичането на мандата му – една степен по-високо в прокуратурата от заеманата от него преди избора му на този пост.

С това предложение депутатите от най-голямата управляваща партия се стремят да отговорят на становището на Венецианската комисия към Съвета на Европа, оповестено точно преди една година. В него за пореден път се препоръчваше България да създаде законови гаранции, че главният прокурор повече няма да бъде недосегаем от евентуално наказателно преследване. Проблем, който Европейсият съд по правата на човека, Европейската комисия и Съветът на Европа вече десетилетие неуспешно настояват София да реши.

Настоящият главен прокурор Иван Гешев неведнъж е заявявал, че правомощията му не са безконтролни, а това твърдение е целенасочено изграждан политически мит. Още при встъпването си в длъжност той неглижира препоръките на Венецианската комисия в тази посока.

Какъв е "най-очевидният проблем"

Андрей Янкулов работи като обвинител в Софийската районна прокуратура и в Софийската градска прокуратура в продължение на 10 години. Бил е заместник-министър на вътрешните работи и на правосъдието. В момента е адвокат по наказателно право и старши правен експерт към Антикорупционния фонд.

Според него „най-очевидният проблем“ на предлаганата от ГЕРБ нова прокурорска фигура е невъзможността друг освен членове на Прокурорската колегия на ВСС да предлагат номинация. Янкулов посочи още, че условието предложение да се излъчва от най-малко шестима членове от 11-членната колегия, на практика означава, че те ще могат да произведат само една реална номинация.

„Тоест, избор със състезание между кандидати няма да има или ако такова има, то ще е още преди първоначалната номинация, която ще направи Прокурорската колегия. Очевидно колегията ще се обедини около една номинация, която впоследствие няма как да не премине успешно и през Пленума на ВСС“, коментира бившият обвинител, според когото финалният избор на новия висш прокурор ще бъде просто „фасадна формалност“.

В подкрепа на тезата си Янкулов припомни процедурата по избор на Иван Гешев, около чиято кандидатура се обедини цялата Прокурорска колегия. Впоследствие той събра и достатъчно подкрепа при гласуването на Пленума, за да заеме поста.

Така той няма да бъде „съдия по собственото си дело”, но ще има свободата сам да избира кой да го разследва.
Иван Брегов

Правният експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов споделя мнението на Янкулов, че изборът на новия висш обвинител само по предложение на Прокурорската колегия на ВСС „ще направи новата фигура изцяло зависима от волята на главния прокурор“. „Така той няма да бъде „съдия по собственото си дело”, но ще има свободата сам да избира кой да го разследва – какво по-голямо удобство от това.“

Брегов изрази недоумение и от факта, че вносителите на законовите промени са изключили възможността членове на Съдийската колегия да номинират кандидати за новия прокурорски пост, но в същото време им дават правото да предлагат отстраняване на титуляра му.

Какво липсва в законопроекта

Според Андрей Янкулов друг сериозен проблем в идеята на ГЕРБ е, че тя не отразява препоръките на Венецианската комисия по отношение на реформата в самия съдебен съвет. Преди години експертите от Съвета на Европа подчертаха, че членовете на ВСС, излъчени от прокуратурата, не трябва да имат „решаваща роля“ в избора на тази фигура. Внесеното от управляващите предложение обаче предвижда именно това.

Освен това Венецианската комисия отдавна предлага членовете на Прокурорската колегия, излъчвани от парламента, да нямат прокурорски опит, а да са представители на други юридически професии. Тази идея цели намаляването на влиянието на главния прокурор над членове на съвета, които са в пряка кариерна зависимост от него, но тя не присъства в предложените от ГЕРБ промени. Там липсва и друга стара препоръка на Съвета на Европа – съдиите, избирани пряко от техни колеги съдии, да са поне половината от Съдийската колегия на ВСС.

Няма как тази процедура да доведе до нещо различно от това, което сме виждали досега.
Андрей Янкулов

„Когато съставът на самия орган, който ще прави избора, изначално се формира по порочен начин, няма как тази процедура да доведе до нещо различно от това, което сме виждали досега. Първата реформа, която трябва да се направи, е всъщност тази на ВСС, а оттам нататък – всичко останало“, смята Янкулов.

„Разследващият главния прокурор следва да не бъде под пряката кариерна зависимост от главния прокурор, а това може да бъде постигнато единствено по пътя на преформатиране на Прокурорската колегия на ВСС чрез намаляване на прокурорската квота и засилване на обществената, за да бъде редуцирано влиянието на главния прокурор“, посочи от своя страна Брегов в последния седмичен бюлетин на Института за пазарна икономика.

Каква е най-голямата пречка?

По думите на Янкулов най-голямата пречка пред реализирането на ефективна процедура за разследване на главния прокурор остава липсата на реален контрол над упражняването на основните функции на държавното обвинение, което той ръководи.

По закон прокуратурата единствена преценява кого и за какво да обвини или да разследва и тази преценка не подлежи на никакъв външен контрол. Наред с това обвинителите все по-често упражняват т.нар. общ надзор за законност, разпореждайки действия на други власти, въпреки че Конституционният съд вече се е произнасял, че това противоречи на основния закон.

„Днес може да се повдигне обвинение на някого, а утре при същите факти – да не се повдигне. Днес може да обявим гръмко разследване, а други производства може и да не ги водим и да не кажем нищо за това", каза Янкулов. Според него докато това не подлежи на външен контрол, главният прокурор винаги ще е недосегаем.

Той смята, че възможният вариант е решението дали главният прокурор да бъде разследван да се взима от външен на държавното обвинение орган. Той може да е тричленен и в него да влизат представители от Конституционния съд, Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура, например.

Иван Брегов пък е на мнение, че това може да стане с конституционни промени, които управляващите „целенасочено отбягват“, но могат да бъдат инициирани от президента, ако той не заеме „неуместна изчаквателна позиция“. Според правния експерт на ИПИ „независимостта на българската прокуратура и главния прокурор отдавна е поделена между ДПС и ГЕРБ и един такъв законодателен ход идва да препотвърди взаимното доверие между двете парламентарни сили“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Колко бързо се топят ледниците
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:44 0:00
XS
SM
MD
LG