Връзки за достъпност

Извънредни новини

ЕС ще намали вредните емисии с 55% до 2030 г. Какво означава това за България


Българският премиер Бойко Борисов си тръгва след края на двудневната среща на европейските лидери в Брюксел

Имат ли миньорите зелено бъдеще
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:32 0:00

Европейските лидери постигнаха съгласие да увеличат целта на съюза за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. До края на следващото десетилетие целият Европейски съюз трябва да отдава с минимум 55% по-малко парникови газове спрямо нивата през 1990 г. Голямата амбиция на Зелената сделка е постигане на въглеродна неутралност в ЕС до 2050 г.

"Европа е лидер в борбата срещу промяната в климата", написа в Туитър президентът на Европейския съвет Шарл Мишел.

Преговорите между политиците продължиха до късно в четвъртък вечер заради притесненията на държавите в Централна и Източна Европа, които продължават да произвеждат голяма част от електроенергията си чрез горене на въглища. Сред тях са Полша, Унгария, Чехия и България, които не искаха да приемат увеличаването на предишната цел от 40%.

Консенсус беше постигнат след като финалният текст на заключението уверява страните във финансова помощ и регулаторна подкрепа. ЕС обаче няма да дава публични, а също и заемни средства за фосилни горива и ядрена енергия. Това означава, че от Механизма за справедлив преход, който включва 100 милиарда евро, са изключени природният газ и ядрената енергия.

Все пак тези източници на енергия ще са допустими за държавите членки, за да намалят емисиите си постепенно и да постигнат декарбонизация до 2050 г. Всяка държава остава свободна сама да решава какъв енергиен микс да използва, за да постигне поставените цели.

Ключово за успеха на сделката беше и решението, че 55% намаление трябва да бъде постигнато от всички държави заедно, а не от всяка поотделно. Това означава, че по-голямото количество емисии от една държава членка ще се балансират от по-малкото замърсяване от по-развитите към климатична неутралност държави.

Според неправителствени организации решението на съюза няма да е достатъчно, за да се спре покачването на глобалната температура до 1,5 градуса. Световният фонд за дивата природа определи сделката на ЕС като "разочароваща" и противоречаща на науката.

Решението за тавана на вредните емисии до 2030 г. е само първата крачка от прехода към въглеродна неутралност. За да се постигне новата по-висока цел, Европейската комисия тепърва трябва да разработи регулации за всеки сектор на икономиката, както и механизми за разпределяне на финансовата помощ, която държавите ще получат.

Брюксел ще представи голям брой предложения за законодателни промени до юни следващата година, за да обнови регулаторната рамка във всеки икономически сектор на блока.

Какво означават тези 55% намаление на емисиите за България

Самото съгласие, до което достигнаха в петък европейските лидери, не е изненадващо за България. Още преди месец Министерският съвет взе решение да подкрепи в Брюксел целта за намаляване емисиите с 55%.

Важно за страната е как ще се разпределят парите от Фондовете за справедлив преход и модернизация, които тепърва предстои да се разработват. Заради това на този етап сделката не добавя много яснота за ефекта, който ще има върху енергетиката, икономиката и екологията на която и да е отделна членка на съюза.

Един от малкото ясни сигнали е, че употребата на въглища трябва да приключи до 2030 г. България произвежда средно по 45% от цялата си електроенергия чрез горене на въглища, а през зимата тази цифра достига до 60%. Според сделката това няма да може да продължи, което означава затваряне на мините, но не и на топлоелектрическите централи (ТЕЦ).

Централите биха могли да се реновират към употребата на по-чисти методи за добиване на енергия и да продължат да функционират след като премахнат въглищата. Финансова помощ ще бъде разпределена от Европейския съюз за подпомагане на този процес.

"Със специални инструменти ще се подмогнат по-затруднените държави, които за съжаление имат такова [въглищно] наследство", каза премиерът Бойко Борисов в официално изявление по време на срещата на върха. По думите му това дава възможност на държави като България да получат повече ресурси.

За природния газ и ядрената енергия също бяха постигнати компромиси, като сделката позволява тяхната употреба като "транзитни горива", но ЕС няма да дава пари за тяхното вкарване в употреба. Все още не са ясни параметрите, в които това ще се случва, но според изказвания на европейски лидери всяка държава ще може сама да избира енергийния микс, който ще използва, за да намали количеството вредни емисии.

Другите приоритети, определени от лидерите, включват електрическите превозни средства да нараснат до 80% от продажбите на нови автомобили, докато производството на такива с двигателите с вътрешно горене постепенно да бъде премахнато до 2035 г. Това важи за всички дизелови и бензинови коли.

Включена е и силна подкрепа за възобновяемата енергия, която се очаква да достигне до нива 70-75% от енергийния микс в ЕС.

Сделката включва и сериозно увеличаване на целите за реновирането на сградите до 2,5% на годишна база за всички сгради и промяна на модела за саниране, което да доведе до 80% икономия на енергия от реновираните сгради.

За да стане правно обвързваща, новата цел трябва да бъде приета и от Европейския парламент. Евродепутатите искаха 60% намаляване на емисиите до 2030 г., но според европейските медии не се очаква да се противопоставят на сделката, сключена от Съвета.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Киното "Едем", което не е затваряло врати от 122 години
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:04 0:00
XS
SM
MD
LG