Кибератаки срещу Европейската агенция по лекарствата, подбор на данни, свързани с ваксините срещу COVID-19, киберкражба на значително важна информация в болници в Германия, Финландия и Чехия. По време на пандемия киберзаплахата за нашия европейски континент е реална повече от всякога.
Киберсигурността е преди всичко въпрос на сигурност. Нашето цифрово техническо оборудване осигурява безопасност във всеки аспект от живота ни. Транспортът, енергетиката, здравеопазването и публичната ни администрация зависят от критични системи, които трябва да осигуряват най-високите нива на защита на гражданите, които обслужват.
Кибератаките са удар срещу нашата сигурност, нашите интереси, суверенитет и ценности
Киберсигурността, в крайна сметка, служи за защита на нашия европейски начин на живот. Независимо дали става въпрос за шпионаж, икономически, престъпни, дестабилизиращи или военни цели, кибератаките са удар срещу нашата сигурност, нашите интереси, суверенитет и ценности.
Европа е икономическа, геополитическа, военна и основана на ценности сила. Като такава, тя представлява основна мишена за киберпиратите, чиито средства и честота на атаки нарастват. В нашия изключително свързан свят, силата ни се равнява с най-слабото ни звено.
Водеща сила в киберсигурността
Европа винаги е била водеща в киберсигурността. Това е първото място в света, където 27 държави сключват споразумение за общ подход, за регулаторна рамка за киберсигурност, известна като Директивата за мрежовите и информационните системи. И дори за генерален план за реагиране на широкомащабни кибератаки в Европа.
Европейската агенция за киберсигурност беше и първата по рода си, която представи своята компетентност и опит в област, която страда от недостиг на умения и липса на ноу-хау.
Европа спешно трябва да засили своите технологични, оперативни и политически средства за справяне с евентуална мащабна кибератака, която би засегнала едновременно няколко държави в ЕС.
Откриване, защита, възпиране
Нашите цели са ясни: откриване, защита, възпиране. Затова трябва да изградим европейски киберщит. Наша колективна отговорност е да защитим информационното пространство, в което работим, консумираме, общуваме, учим, а и нашите общества, демокрации, икономики, индустрии. Това е смисълът на новата европейска стратегия за киберсигурност, която представихме на 16 декември.
Първият ни приоритет е да осигурим на Европа необходимата инфраструктура, за да се защити.
Първият ни приоритет е да осигурим на Европа необходимата инфраструктура, за да се защити. Цялата технологична верига от данни трябва да бъде защитена, от телекомуникационните мрежи (4G, 5G и скоро 6G) до центровете за данни и изчисленията в облак, като вече се предвижда въздействието на квантовите технологии върху криптографията.
Предвид мащаба на киберриска, хората вече не са достатъчни. Изкуственият интелект играе съществена роля, за бързото откриване на така наречените „слаби сигнали“, които сигнализират за враждебни намерения. Трябва драстично да намалим средното време за откриване на класическо проникване - от 190 дни до няколко минути.
Ролята на изкуствения интелект
За целта Европа ще стартира заедно с държавите членки европейска мрежа от взаимносвързани оперативни центрове (SOC). Това е своеобразна мрежа от „кибергранични служители” за защита и предупреждаване на инфраструктурата в случай на проникване.
Нашият втори приоритет ще бъде да организираме сигурността на европейския вътрешен пазар, било то в предприятията, особено в най-изложените на риск, или чрез защитен интернет на обектите. Ето защо предлагаме да разширим и засилим задълженията на икономическите оператори около общи и хармонизирани правила, по-специално за да се гарантира сигурността на веригите за създаване на стойност. Например производството на ваксини, центрове за данни или телекомуникационни дружества.
По същия начин ще установим стандартите за киберсигурност, на които свързаните обекти трябва да отговарят, като се поставя само един принцип: киберсигурността да се готви още при проектирането.
По-добро европейско сътрудничество
Нашият трети приоритет ще бъде укрепването на оперативното сътрудничество на европейско ниво. Днес Европа е разпокъсана, разчитайки на възможностите на няколко държави членки. Нуждаем се от нова амбиция за обмен на информация, създаване на общ капацитет за управление на кризи и за изграждане основите за истинска европейска солидарност и взаимопомощ. Защото именно заедно ще бъдем по-силни. Целта не е заместване на държавите членки в техните мисии, а организиране на европейско равнище. Това ще бъде стремежът и целта на Съвместното звено за киберпространство, което искаме да инициираме в началото на следващата година.
Европа трябва да се утвърди на международната сцена, като наложи истинска кибердоктрина.
Европа трябва да се утвърди на международната сцена, като наложи истинска кибердоктрина. Онези, които атакуват жизненоважни европейски интереси, трябва да са наясно, че това вече няма да бъде възможно без последствия. За първи път през юли миналата година Европа прие санкции за кибератаки.
Но трябва да отидем по-далеч, за да не пропуснем нищо. Трябва да се подготвим да подобрим способността си да приписваме атаки и да не се колебаем да назовем отговорните. И накрая, ще трябва да си зададем, макар и деликатен, въпроса за развитието на оперативни, отбранителни и нападателни способности за киберзащита, за чието финансиране би могъл да допринесе Европейският фонд. Това е и силата на Европа.
Защитни инфраструктури, сигурен вътрешен пазар, оперативен капацитет за предвиждане на атаки и по-бързото им реагиране, ефективна дипломатическа и отбранителна доктрина. Това е нашата амбиция за европейски киберщит в услуга на европейската сигурност. Време за губене няма.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа. Заглавието е на редакцията.
** Маргаритис Схинас е заместник-председател на ЕК, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот. Тиери Бретон е комисар по въпросите на вътрешния пазар.