Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво все пак става в икономиката


„Икономистите са хора, които утре ще обясняват защо онова, което са предрекли вчера, не се е случило днес.“

В средата на октомври с колегите Димитър Чобанов, Евгени Райков и Красимир Лаков предвидихме „спад на брутния вътрешен продукт (БВП) към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет“. Тогава подобно бе и изчислението на спада от БНБ, Уникредит Булбанк и други, макар и при различни методики и модели. Последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) за България предвижда 4% спад.

За ориентация може да се приеме, че 1% от БВП е приблизително 1.2 млрд. лева.

В началото на декември Националният статистически институт (НСИ) отчете за третото тримесечие на миналата година спад от 5.2% на БВП в сравнение със съответното тримесечие на 2019 година и ръст от 4.3% спрямо второто тримесечие на 2020 година.

В същото време на 1 януари тази година Министерството на финансите публикува отчет с предварителни оценки за изпълнението на бюджет 2020. От него се вижда, че дефицитът ще се окаже почти точно 3.6 млрд. лева или 3% от прогнозния БВП. Изглежда, че след месец-два статистическата служба на ЕС ще установи, че България е единствената страна в съюза, която за миналата година е спазила този критерий за фискална стабилност.

Къде е проблемът

Поведението на данъците и на данъкоплатците са един от първите и относително надеждни индикатори за онова, което в действителност правят хората и предприятията. Макар нищо от онова, което правят, да не е мотивирано точно от плащането на данъци. Обикновено нещо друго движи поведението на хората.

Този резултат е постигнат при наистина залпови разходи в „12 без 5“ в края на годината – от почти 8 млрд. лева за декември. По-точно, ако през първите единадесет месеца правителството е харчило по 116.6 млн. лева на астрономически ден (4.85 млн. на час), през декември сумата на ден е 2.2 пъти по-голяма и е приблизително равна на 6.4% от прогнозния БВП.

Проблемът не е в това, че се изразходват такива големи суми за толкова кратко време. А че това става наистина в момент, когато вниманието към точно тези действия на правителството е по разбираеми причини притъпено.

Другият проблем е, че не е съвсем ясно какво се случва в икономиката и с плащането на данъци.

Данъкоплатците

Обратно на многобройните оплаквания, данъкоплатците в България са доста съвестни.

Чуждестранните фирми у нас са единствените в ЕС, които си плащат данъците, изисквани по закон. Това бе доказано преди две години за групата на Зелените в Европейския парламент от колегата Петр Янски, от Карловия университет. (Той е специалист по анализ на неплащането на данъци и е привърженик на данъчната хармонизация в ЕС.)

След 1997 година българските данъкоплатци финансират правителствата на страната с достатъчно средства, за да изплатят външния дълг, поддържат ниско ниво на държавен дълг към БВП (то все още е най-ниското в ЕС след това на Естония), финансират дефицитно държавно пенсионно дело, плащат губещи проекти на руски държавни компании и относително скъпи магистрали, пътища и саниране на сгради плюс това, че компенсират опортюнисти, които са си държали парите в КГБ.

Поведението през тази година не се е променило. Променили са се доходите.

В приходите от облагането на физическите лица няма съществени промени. Всъщност те са малко повече през октомври 2020 година, отколкото през октомври 2019 година. Намалява броят на данъкоплатците с доход над 1 000, но част от тях преминава в по-горна категория доход.

Броят на тези без доход, с доход около или под минималната работна заплата се увеличава (донякъде и поради нейното увеличаване). Тези хора са почти 33% от всички данъкоплатци. Най-съществен е ръстът на групата на хората без никакъв доход. Не малка част от тях са завърнали се икономически емигранти, уволнени роми и представители на малцинствата и хора с неформални договори за работа. Но най-голям вероятно е делът на онези, които работят за себе си.

Три четвърти от преходите от този данък са от данъкоплатци с месечни доходи над средния за страната. Намалява и броят - а съответно и приносът в бюджета – на хората с доход над 5 000 лева на месец. Те са малко над 2% от всички данъкоплатци, но плащат 20.5% от всички бюджетни приходи по това перо. Приносът на тези 2% от данъкоплатците по линия на подоходния данък е с 18% повече от приноса на 4 пъти по-голямата група на данъкоплатците с доход между минималната работна заплата и 1 000 лева.

Всяка промяна на данъчното законодателство би била крайно опасна

Всяка промяна на данъчното законодателство, независимо дали по посока на някакво прогресивно облагане или като семейно облагане, както предлага част от управляващото мнозинство, в момента би била крайно опасна за приходите в бюджета през следващите години.

Интересно е, че към ноември разходите на правителството са по-ниски от приходите средно с около 10% - съответно средно 82 срещу 93% от годишните разчети. С декемврийските разходи планът за година ще бъде изпълнен. Не е ясно дали приходните пера от ноември ще достигнат годишния разчет.

Изпълнението на приходите от преки данъци към края на ноември е 86%. Ръст от 14 на сто за един месец е малко вероятен. Същото е положението и с приходите в НОИ и НЗОК – и те няма да стигнат планираното равнище.

Но е почти сигурно, че бюджетните приходи от ДДС и други косвени данъци ще са близо до предполагаемите равнища.

Икономиката

Най-важен принос към относителната стабилност на икономиката, както по всичко изглежда, имат три фактора:

  • Правилна данъчна политика и поддържане на фискалната дисциплина; фискалният резерв от началото на годината позволи много голяма свобода на преразпределение, сетне запълним с нови заеми;
  • Ограничен обем на стопански неизгодни проекти на правителството, които не надминават разходи от 2-3% от БВП на година;
  • 8.3% от БВП разполагаем ресурс за граждани и фирми, оставен на разположение от кредитори по занятие, каквито са банките, както и трудно изчислими без специално изследване отложени вземания на НАП от частни фирми и граждани.

Хората не плащат на банки и кредитори, на доставчици на услуги, но внасят данъци в бюджета. Нарастват и броят и обемите на спестяванията.

За периода от края на октомври до първата седмица на декември 2020 година сключените дългосрочни трудови договори намаляват с около 20%. За времето след това едва ли нещо ще се промени, поне до пролетта.

Спрямо третото тримесечие на 2019 година, положението е следното.

  • Поради трудности в международната логистика и изместването на част от потреблението в предградията, малките населени места и провинцията, произведено в България съдържание в диетата на гражданите на страната (засега) се увеличава, според НСИ. Това обяснява и ръста на дела на селското стопанство в БВП. Индустрията също увеличава своя дял в БВП, с малко над 2 млрд. лева. Вносът намалява с около 7 млрд. лева. Нови инвестиции всъщност няма, само обемът им се запазва. Има обаче промяна в отраслите. Изглежда, че тя е насочена към по-софистицираните отрасли, но засега е трудно да се установи някаква тенденция.
  • „Колективното“ потребление (т.е. това на държани и общински учреждения) се увеличава с 1.2 млрд. лева.
  • През третото тримесечие на 2020 година спрямо същото тримесечие на 2019 година е регистрирано намаление в търговията, в ремонта на автомобили и мотоциклети, в транспорта на пощенски и куриерски услуги, както и в промишлеността на гостоприемството – средно почти 13% (а вероятно повече), и в износа – 20%.

Нещо като изводи

Картината не е с ясни контури.

В отделните отрасли има големи разлики. Те не са по критерий малки и големи фирми. По-скоро зависят от многобройни стечения на външни обстоятелства, които не подлежат на контрол.

Изглежда, че е рано за оптимизъм до края на годината, пък и след това.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

DJ академия за жени. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:38 0:00
XS
SM
MD
LG