Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Спомням си страха и адреналина". Младите лекари, които обърнаха играта


Д-р Калоян Чилингиров

В 8 часа вечерта навън е минус 12 градуса. Д-р Калоян Чилингиров тъкмо излиза от болница “Пирогов” след края на поредното си дежурство. Студът не го притеснява, защото през последните няколко месеца е изкарал повече време в отделението за COVID-19, отколкото навън.

В болницата, в която работи, има повече от 200 млади лекари като него, които от самото начало на пандемията доброволно се включват в борбата с коронавируса. “През изминалата година младите лекари обърнахме хода на играта”, казва той.

След рязкото увеличаване на заболеваемостта в края на октомври миналата година здравният министър Костадин Ангелов издаде заповед, според която всички лечебни заведения трябваше да разкрият допълнителни легла за болните от коронавируса.

”Разбира се, за да се отговори на тази вълна от прииждащи хора с тежки симптоми, беше необходимо да се мобилизират екипи от лекари, които да влязат и да лекуват заболяването, независимо от специалността си”, казва д-р Калоян Чилингиров.

Въпреки че специалността му е уши, нос и гърло, той също трябва бързо да се включи в новите екипи и да научи много неща в движение. Разчитал е на помощта на по-възрастните лекари, а малкото свободно време е прекарвал над учебниците, за да чете, както и в разговори по телефона с лекари.

Немислимо би било за мен да знам, че съм лекар и да стоя на скамейката.
д-р Калоян Чилингиров

“Немислимо би било за мен да знам, че съм лекар и да стоя на скамейката, чакайки да се случи чудо”, казва 28-годишният лекар.

“Предвид младата си възраст, при евентуално заразяване съм по-малко уязвим откъм усложнения, отколкото по-възрастните ми колеги. Личната ми кауза беше да помогна и да дам всичко от себе си”.

През есента само за едно денонощие млади уролози, травматолози, ендокринолози - хора, които дори не са се срещали, се изправят рамо до рамо в битката с непознат враг - коронавирусът.

Страх и адреналин

Д-р Чилингиров ясно си спомня първия ден в отделението за COVID-19. Заедно с две медицински сестри и двама санитари е трябвало да лекува 25 пациенти в тежко състояние, зависими от кислородна маска.

“Спомням си страха и адреналина още от излизането от вкъщи. Спомням си и мобилизацията и неимоверното усилие, което направихме, за да изплуваме на повърхността въпреки трудностите”.

С ограничен човешки ресурс той е трябвало да поведе екип, който да помага във всяка ситуация – приемане, диагностика, лечение, включително управляване на придружаващи болести – хипертония, аритмия, диабет – все състояния, които не са в сферата на неговата специалност.

Според него в медицината йерархичната структура е силно застъпена и младите лекари рядко имат възможността да покажат и да отвоюват своя принос и позиция в здравната система, “но имат привилегията да имат пресни теоретични познания, бърза адаптивност към ситуацията и мигновена реакция”.

Д-р Симеон Георгиев
Д-р Симеон Георгиев

Вече трети месец 29-годишният уролог д-р Симеон Георгиев също работи в отделението за лечение на пациенти с коронавирус. Всичко започнало по време на една оперативка, в която попитали кой иска да поеме следващото нощно дежурство. Сравнява първата си смяна с филма “Спешно отделение”.

“Трябваше да дежуря на четири етажа с доста болни. Идват пациенти в спешно състояние, други с различни оплаквания. Слава богу, с екипа от сестри се допълвахме много добре”, казва той. В урологията е свикнал да решава проблемите на пациентите за дни или седмица, но тук е различно.

“По принцип нашите пациенти много бързо ги лишаваме от болката и ги пускаме да си отидат вкъщи, докато тук отнема по месец. Дори имам пациент, който се лекува 40 дни”. През последните три месеца сънят за д-р Георгиев и за колегите му е лукс.

"Знаехме какво предстои"

Д-р Диана Димитрова, която ръководи спешното отделение на “Пирогов” е организирала работата на звената за COVID-19 и участието на младите лекари.

“В момента, в който излезе заповедта на министъра, че трябва да отделим 50% от легловата база за COVID-19, вече действахме, защото знаехме каво предстои. Непрекъснато се увеличаваше броят на нуждаещите се от болнично лечение”, казва тя пред Свободна Европа. По думите ѝ повечето млади лекари вече са преболедували коронавируса, а според здравните власти от началото на пандемията над 9 хиляди медицински служители в цялата страна са били заразени.

“Младите хора страшно много помагат и в нормално време, не само по време на пандемия”, казва Димитрова.

От Българския лекарски съюз съобщиха за Свободна Европа, че в страната има 32 хиляди лекари, от които 3657 са на възраст до 30 години - общо 11% от всички.

И д-р Георгиев, и д-р Чилингиров споделят, че най-трудното идва, когато изгубят пациент и трябва да съобщят на близките.

“През последните месеци ме натъжаваше безсилието пред заболяването. Пред това, че въпреки всички усилия, методи на лечение и диагностика, загубихме немалко хора. Тук войната беше асиметрична. Нямаме конкретно оръжие”, казва д-р Чилингиров. Откакто българските власти водят статистика на новите случичаи, в страната са регистрирани над 212 хиляди заразени с вируса. Починали са над 8500 души.

"Благодаря, че ме спасихте"

През последните месеци двамата лекари са научили много ценни уроци, но повечето са свързани с “вкопчването в живота” и осъзнаването на смисъла му.

“Мисля, че всички пациенти в отделението за COVID-19 осъзнават кое е най-важното - човешкият живот. Те са тук наистина сами, нямат свиждания, чуват се с близките си само по телефона, а някои дори не са в състояние да пишат”, разказва д-р Георгиев.

“Те осъзнават и кои са най-важните хора в живота им - тези, които през цялото време са с тях, въпреки че не могат да бъдат физически до тях”.

Чилингиров казва, че изпраща с усмивка всеки един пациент на изхода към дома - пациенти, които в деня на приема си са имали толкова силен задух, че не са били способни да произнесат цяло изречение.

“Да видиш същите тези хора жизнени и щастливи, че поемат пътя към дома, оздравели и почти напълно възстановени – това несъмнено предизвиква щастие и удовлетворение”.

Георгиев не може да изтрие лошите преживявания в отделението, но предпочита да помни другите. Като онзи път, в който получил картичка, на която пишело: “Благодаря ви, че ме спасихте. Още си спомням как чувах вашето “Дишай, дишай"!

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

"По установения ред". Срещата между Байдън и Путин
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:39 0:00
XS
SM
MD
LG