Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво се крие в актовете, с които Иван Гешев ръководи прокуратурата


Главният прокурор Иван Гешев по време на първото си изслушване пред парламентарната правна комисия през октомври миналата година

Пострадал от полицейско насилие подава жалба в прокуратурата. Тя прави проверка, но отказва да образува разследване, защото преценява, че няма данни за извършено престъпление. Мотивите за това постановление не са публични и отказът не подлежи на съдебен контрол. Затова единствената възможност потърпевшият да разбере как е протекла проверката е адвокатът му да поиска достъп до преписката от наблюдаващия обвинител.

Оказва се обаче, че ако прокуратурата откаже да предостави на пострадалия доказателствата, събрани по собствената му жалба, никой не може да я задължи да ги разкрие. Дори законът.

Това е съвсем реална история, която се е случила на Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет (БХК). Тя е член на Софийската адвокатска колегия и действащ адвокат от 2005 г. Работи в Правната програма на БХК от 2017 г. Освен със случаи на полицейско насилие, Драгиева се занимава предимно със защита на засегнати от незаконни административни актове, както и с дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

През последната година правозащитната адвокатка води успешна съдебна битка срещу прокуратурата, за да се сдобие със списък на действащите актове на главния прокурор. Това са заповедите, с които той утвърждава вътрешните правила на работа в държавното обвинение в България.

Инструкция, по-силна от закон

Повод за завеждането на това дело се оказва една инструкция, чието име не подсказва, че реалното ѝ въздействие може да се простира отвъд прокуратурата и да засегне правата на всеки гражданин. Именно тя казва на редовите обвинители кой закон да прилагат, когато адвокат им поиска достъп до преписка.

Става въпрос за Инструкция за деловодната дейност и документооборота в прокуратурата, издадена през 2016 г. от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. В нея пише, че достъпът на адвокати до прокурорски преписки става само след разрешение на водещия съответната преписка.

В инструкцията не пише в такива случаи да се прилага Законът за адвокатурата, въпреки че той дава право на адвокатите да получават подобна информация. Член 31 от този закон гласи, че те „имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната“.

Мотивите му бяха, че няма правен институт, който да ми дава право на такъв достъп.

„Аз съм имала в практиката си случай, в който прокурор ми отказва достъп до преписка, която е решена с отказ да се образува досъдебно производство. Мотивите му бяха, че няма правен институт, който да ми дава право на такъв достъп“, разказва адвокат Драгиева пред Свободна Европа. Тя обжалва пред горната прокуратура, която обаче потвърждава отказа да ѝ бъде даден достъп до преписката. „Позовах се на член 31 от Закона за адвокатурата, но прокурорите го игнорираха напълно, сякаш въобще не съм го споменала. Тоест, няма на кого да се оплачеш.“

За да илюстрира значимостта на този проблем, юристката посочва, че само през 2019 г. прокуратурата е разгледала над 200 хиляди преписки, от които 124 хиляди са завършили с отказ да бъдат образувани разследвания. „До тези преписки ние нямаме достъп, няма как да разберем колко добре си е свършил даденият прокурор работата.“

Мълчалив отказ от Иван Гешев

Затова Диана Драгиева решава да потърси вътрешните правила, от които се ръководят обвинителите, когато отговарят на такива молби от адвокати. Тя изпраща до главния прокурор Иван Гешев заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С него иска да ѝ бъдат предоставени инструкцията за деловодната дейност и пълен списък с действащите актове на ръководителя на държавното обвинение.

Гешев не отговаря на запитването – така нареченият мълчалив отказ. Драгиева обжалва в съда, който постановява, че прокуратурата трябва да предостави исканата информация.

„Получихме текста на инструкцията за деловодната дейност и един линк към сайта на прокуратурата, където обаче нямаше пълен списък с актове. Заведохме повторна жалба и съдът задължи прокуратурата да предостави такъв“, разказва адвокатката.

През миналата седмица заместничката на Гешев – Красимира Филипова, най-накрая изпраща на БХК актуален списък с актовете на главния прокурор, но в него отново липсват определени заповеди. Например тези, с които са утвърдени указания за контролната дейност в прокуратурата, за взаимодействието между органите на досъдебното производство при особено сериозни произшествия, както и за работата на обвинителите с Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

В предоставения списък не фигурират и правилата за работа на Бюрото за защита при главния прокурор, чийто функции и щат бяха разширени и от началото на мандата на Гешев служителите му започнаха да участват в специализирани операции.

"Парадоксът" с Бюрото за защита

„Предстои парламентът да разгледа законопроект за нова фигура на прокурор, който да разследва главния прокурор. Много е интересно да си представим ситуация, в която този нов прокурор започва разследване, намира свидетели, които имат нужда от защита и тя трябва да им бъде осигурена именно от Бюрото, което се ръководи пряко от главния прокурор. А ние дори не знаем по какви правила работи то – парадокс“, коментира адвокат Драгиева.

В момента БХК обмисля да заведе дело за достъп до съдържанието на всички актове на ръководителя на държавното обвинение, които нямат секретен гриф. Защото само по този начин е възможно обществото да разбере как точно главният прокурор може да засегне общовалидни граждански права чрез свои иначе вътрешни указания.

По този повод от неправителствената организация припомнят, че по време на изслушването си в Народното събрание на 15 октомври миналата година Иван Гешев сам определи методическите си указания към редовите обвинители като „нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд – общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона“.

Няма как и да се проследи качеството на извършената от главния прокурор работа.

„За разлика от тълкувателната дейност на върховните съдии обаче, повечето от методическите указания, които главният прокурор издава еднолично, остават скрити за обществото, освен ако не се намеси съдът. По този начин остава съмнение, дали издадените актове действително имат само служебен характер и не засягат по някакъв начин правата на гражданите. Няма как и да се проследи качеството на извършената от главния прокурор работа“, добавят от Българския хелзинкски комитет.

Свободна Европа отправи няколко въпроса по темата до дирекция „Публична комуникация“ при Админисрацията на главния прокурор, но до публикуването на този текст отговори не бяха получени. Попитахме каква е причината за първоначалния мълчалив отказ на Гешев по заявлението на БХК, защо в предоставения накрая списък с негови актове липсват определени указания, както и по какви съображения Законът за адвокатурата не е споменат като приложим в инструкцията за деловодната дейност.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Могилата, от която се крадат антични колесници
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:07 0:00
XS
SM
MD
LG