Бил е акробат, самбист, джудист, а днес управлява Руската федерация по хокей. Кой би помислил, че с такава биография той ще влезе в новините не през спорта, а през бизнеса с държавни поръчки? Или още по-интересно: с “двореца на Путин”.
В събота руският бизнесмен Аркадий Ротенберг заяви, че именно той е собственик на огромната сграда на брега на Черно море. Постройката беше представена във филм на опозиционера Алексей Навални и за две седмици събра над 100 милиона гледания.
Във филма се твърди, че грамадното съоръжение е строено именно за руския президент, но Путин бурно отрече това. Говорителят на Кремъл също отричаше – на два пъти каза, че Путин няма нищо общо с “двореца”, а към него се присъединиха депутати, известни творци, висши чиновници и проправителствени медии.
В такива опровержения минаха две седмици, без да броим и масовите протести в Русия, в които хората скандираха: “Путин е крадец!”. И чак в края на тези две седмици беше открит собственик на двореца. Аз съм, каза Ротенберг.
Социалните мрежи за секунди се напълниха с вицове, мемета и подигравки – все едно на всички руснаци априори им е ясно, че тази история със собствеността е опашата лъжа.
Джудо в Ленинград
Аркадий Ротенберг е приятел от детинство на руския президент Владимир Путин. Двамата са тренирали джудо в родния и за двамата Ленинград – днес Санкт Петербург. Първи е тръгнал на тренировки по-големият Ротенберг, днес 69-годишен. След него – Владимир Путин, днес 68-годишен. Имали са общ треньор, играли са в една група.
В началото на 90-те, когато служителят на КГБ Путин се завръща от работа в Източна Германия, той започва работа в местното кметство. Тогава Ротенберг става негов спаринг партньор по джудо.
През 90-те Ротенберг регистрира фирма за бартерни сделки – предимно с Финландия, където живее брат му Борис. Един от клиентите им е Газпром. Регистрира още две фирми, чиято дейност не е известна. А заедно с Путин и с един по-нов приятел на име Генадий Тимченко създават клуб по джудо в преименувания вече Санкт Петербург.
Клубът се казва Явара-Нева и ако си струва да му запомним името, то е предимно защото тримата му създатели много скоро и почти едновременно ще се озоват на върха на влиянието в Русия.
Когато Путин става президент
Онова, което става с Ротенберг през 90-те, не е много ясно, а не е и много изследвано. През 2010 г. той дава първото си интервю в живота – за вестник Комерсант. Питат го как е станало така, че от господин Никой се е превърнал в милиардер точно след идването на приятеля Путин на власт през 2000 г. Накратко преразказан, отговорът му е следният: учил се е да стане добър бизнесмен, станал е и така е забогатял.
Пресата разбира за съществуването на Ротенберг след като Путин става държавен глава. Открива се детското им приятелство в джудото, но нищо повече. Така е и досега.
За малко по-широката публика Ротенберг възниква, когато придобива част от дяловете на една банка – СМП, която по-късно описва като малка и в лошо състояние. Това става през 2001 г. Малко по-късно брат му Борис изкупува чужд дял и двамата се озовават мажоритарни собственици на банката. Нейни клиенти малко по малко стават държавни предприятия, сред които се откроява едно – Росспиртпром. Това е държавно предприятие за производство на водка, създадено от президента Путин през 2007 г. То контролира 30% от производството на водка в Русия.
Тръбите за руския газ
През 2007 г. Ротенберг регистрира една компания, която и до днес е сред основните източници на дохода му. Казва се Стройгазмонтаж и има магически бизнес успех. 5 месеца след създаването си тя купува 5 строителни компании на гиганта Газпром и се заявява като това, което е и сега: производител на тръбите, по които тече руският газ.
Още месец по-късно Стройгазмонтаж печели първия си конкурс – за изграждане на участък от газопровода “Северен поток”.
В следващите две години дружеството получава без конкурс и поръчката на Газпром за изграждане на газопроводите Джубга-Лазаревское-Сочи и Сахалин-Хабаровск-Владивосток. През 2009 г. дружеството е вече основен партньор на Газпром с общо 19 поръчки, пише Комерсант.
Третият приятел от клуба за джудо – Генадий Тимченко – през това време оглавява друга компания – Стройтрансгаз. Но това е отделна история.
Магистралата Москва – Петербург
Ако човек тръгне с кола от Москва за Петербург по стария път, от едната страна дълго време ще вижда гора. През 2004 г. правителството решава да прокара магистрала, която да минава точно през средата й. Тогава Путин е едва в началото на управлението си и съпротивата на обществото е силна, а отстъпчивостта на властите – възможна.
Заради съпротивата участъкът на магистралата, който преминава през спорната територия на Химкинската гора, и е само 43 километра, е завършен чак през 2015 г. Но въпросът е какво става през това време и къде е Ротенберг в тази картина.
В първите години съпротивата срещу строежа идва от екологичните организации, опозицията и дори от представители на управляващите. Част от активистите и репортерите са бити от неизвестни лица или арестувани. По това време те са убедени, че в основата на идеята да се изсече гората е местен кмет и компанията строител. Но чак през декември 2010 става ясно, че Аркадий Ротенберг е станал съсобственик на дружеството, спечелило поръчката за строежа на магистралата – Северозападната концесионна компания (СЗКК).
Бюджетът за този участък от магистралата е 66 млрд рубли (над 720 млн евро) като почти половината идва от държавния бюджет, а останалото – от кредити, предоставени от две държавни банки – Сбербанк и Внешекономбанк.
Борбата за Химкинската гора отне живота на журналиста Михаил Бекетов, който пръв описа историята и я определи като корупционна схема. През 2008 колата му беше взривена, а месеци по-късно той беше пребит. Въпреки успешната мозъчна операция Бекетов остана в инвалидна количка, с ампутиран крак и без да успее да възстанови напълно възможността си да говори. Почина през 2013 г.
Олимпиадата в Сочи
Олимпиадата в руския черноморски курорт Сочи влиза в историята като най-скъпото подобно мероприятие в историята. За провеждането й са похарчени около 51 млрд долара, макар че официалните числа са близо десет пъти по-ниски.
Аркадий Ротенберг и брат му Борис получават 21 държавни поръчки в този гигантски проект. Те са на стойност от над 7 милиарда долара.
Човекът, пръв изнесъл тези факти е един от лидерите на тогавашната опозиция – Борис Немцов. Той дава едно число за сравнение: цялата Олимпиада в канадския град Ванкувър през 2010 г., заедно с изграждането на околната инфраструктура, струва 6 милиарда долара.
Сред обектите, поверени на Ротенберг, са строителството на шосета и магистрали, на тунели, на най-големия ТЕЦ в района, на трасето на “Формула 1”, на медиен център, на сграден комплекс, на писти за ски скокове и за ски бягане. Негови компании реконструират летище, морско и търговско пристанище.
Според Немцов много от тези проекти са получени без конкурс и имат една обща отличителна черта – цените им са завишени спрямо обичайните за съответния сектор.
Година преди Олимпиадата, през 2013 г., сп. Форбс поставя Аркадий Ротенберг на 31-о място по богатство в Русия.
Мостът до анексирания Крим
След анексията на Крим през 2014 г. Русия поверява основния си инфраструктурен проект там на компания на Ротенберг. Това става без конкурс, макар че самият Ротенберг твърди, че се е съревновавал със 70 други компании. По данни на Комерсант компанията е била само една и в последния момент се е отказала от участие. Тя е принадлежала на Генадий Тимченко – приятелят от клуба за джудо в Петербург.
Кримският мост свързва анексирания полуостров с Русия над Керченския проток. Той е дълъг 19 км и осигурява автомобилен и железопътен транспорт. Поръчката е на стойност 3,3 млрд долара. Това е най-дългият мост, строен някога от Русия.
Участието в това строителство струва на Ротенберг влизането в черния списък на ЕС, САЩ, Канада, Швейцария и Австралия. Той е от първите бизнесмени, на които бяха наложени санкции след като Русия анексира Крим от Украйна. Санкциите засягат също и свързаните с Ротенберг Инвесткапиталбанк, банка СМП, Стройгазмонтаж.
