Или си на училище, или учиш от вкъщи. Така обикновено изглежда влизането в клас през последната година. Това обаче е така само през очите на децата. За някои учители нещата са по-сложни - те могат да преподават присъствено, след това да имат час онлайн, а освен това им се налага да правят и двете едновременно - да бъдат на живо пред децата в училище, докато включват в час онлайн онези от класа, които са под карантина.
Разбираме го от Христиана Цонева, която преподава точно в такъв ритъм, а освен това има две деца, които в изтеклата година са си оставали вкъщи в различни моменти.
Доза сняг и пронизващ вятър
Христиана е учителка по английски в столично училище. "За пореден път е това затваряне и не знаем дали при повторно връщане към живота няма да има и следващо и докога", казва тя в телефонно интервю пред Свободна Европа.
Синът ѝ е четвъртокласник, а дъщеря ѝ е в трета група в детската градина. Разговаряме в час, в който не се налага Христиана да бърза между присъствените часове в училище и тези, които провежда от вкъщи дистанционно.
Денят е понеделник, 22 март. Вместо пролетно време, се сдобиваме с доза сняг и пронизващ вятър. На тази дата влезе в сила и третото затваряне заради нарастването на случаите от COVID-19.
Първото започна през март 2020 г. и беше удължавано неколкократно. След нормалния старт на учебната година на 27 ноември последва второ затваряне, което засегна и децата в предучилищна и начална училищна възраст. На 4 януари детските градини отвориха, а малките ученици се завърнаха в клас.
Но така беше до този понеделник. Сега семейството на Христиана, както и много други, ще трябва да останат вкъщи. Засега за 10 дни.
Все едно ситуацията е на живот и смърт
"Крайностите в решенията [на правителството] ме притеснява - или е твърде успокояващо, или изведнъж започват да говорят, че ситуацията е на живот и смърт".
Така изглеждат действията на властите в очите на г-жа Цонева. Тя преподава на ученици от три различни нива. Налага ѝ се да обучава част от тях са присъствено, а друга част - онлайн. Някои от тези, които ходят на училище обаче са поставени под карантина и се налага да ги включва онлайн.
С въздишка казва, че работата ѝ е свързана с безкрайна подготовка на материали и превключване между онлайн обучението и бързането към училище за присъствените часове. Не че преди не се е готвила, просто сега материалите трябва да бъдат съобразени и с двете форми на обучение.
Плътно вкъщи
Децата на Христиана, които досега са посещавали детска градина и училище, от понеделник вече са плътно вкъщи. Синът ѝ е в четвърти клас и тази година му предстои и външно оценяване. Тя казва, че колегите ѝ много се стараят, но онлайн обучението е с по-кратки часове и съсредоточаването и мотивирането на децата е по-трудно.
Предимството за нея е в това, че синът ѝ е станал по-грамотен технически и сега при новото затваряне ще се справя по-лесно. Той обаче никак не е щастлив, че отново ще трябва да учи от вкъщи. Заради затварянето на детските градини там ще бъде и сестра му, която е на 5 години. При предишните затваряния ѝ се е наложило да се справя с много ежедневни ситуации сама заради заетостта на другите членове на семейството. "Стана много по-самостоятелна" - това е положителната страна, която Христиана вижда.
Но наред с позитивите има и негативи. "Изнервящо е", казва Христиана за начина, по който се обявявят новите мерки. Смята, че това трябва да става еднократно и категорично, а не "през два дни се променят нещата". Със семейството ѝ приемат ситуацията, но по думите ѝ този подход създава хаос в съзнанието на човека и в организацията на ежедневието.
Колко време?
Дали затварянето ще бъде 10-дневно? Христиана не е убедена и прави аналог с миналата година, когато властите започнаха с обявяването на кратък период и постепенно удължаваха този срок. За учениците онлайн обучението ще премине към пролетната ваканция, но според нея за работещите затварянето ще продължи поне до края на април.
"Винаги съм предпазлива за крайни изказвания, защото сме склонни да подценяваме", казва Христиана. Тя смята, че като хора вече сме свикнали със ситуацията, защото сме "адаптивни". Казва го през смях, а в гласа ѝ се долавя и значителен оптимизъм.
"Най-вече ни плаши продължителността. За пореден път е това затваряне и не знаем дали при повторно връщане към живота няма да има и следващо и докога. Чисто психически това се отразява много тежко на всички, а на много хора и финансово", допълва тя с известно притеснение.
