Няколко струпани стола и маси и една ограничителна лента на входа. Така ни посреща кафе-пекарната "Колумбус кофи лаб" на Тодор Борисов в центъра на София малко преди заведенията отново да отворят. Тук, както и в близкия ресторант, не цари еуфория или трескав подготовка. Всички са готови, но не знаят колко време ще продължат да работят. Това е третото отваряне.
“Отваряй, затваряй!. Все едно един самолет да излети и да искаш да го приземиш веднага. Такава е логиката”, казва Борисов.
Заведенията първо бяха затворени в началото на пандемията през пролетта на миналата година. През май месец заработиха отново. След това отново спряха да работят на 27 ноември 2020 г. заради големия брой заразени. Малко по-късно само ресторантите към хотелите получиха право да отворят.
По разпореждане на премиера Бойко Борисов от първи март отвориха всички заведения, а три седмици по-късно - на 22 март, отново всички затвориха.
Премиерът определи тактиката като "ластик". В разгара на третата вълна на епидемията ластикът отново беше отпуснат и от 1 април властите в България позволиха на заведенията за хранене и кафенетата да посрещат клиенти, но само на масите отвън.
“От двете злини по-малката е да имаме право поне отвън да отворим, но това няма да покрие всички разходи”, казва собственикът на “Колумбус кофи лаб”. Оборотът му е намалял с 50 - 60%. Тодор Борисов казва, че за да може да “избуксува” на нивата от печалбита преди пандемията, ще са необходими между 3 и 6 месеца. Служителите в кафе-пекарната са запазили работата си.
“Успяхме да ги задържим, с по-малко пари, но все пак успяхме. Ние сме го тренирали този персонал и трудно се намира обучен”.
Отсреща се намира ресторант “Мамма миа”. Срещаме се със собственика Николай Йорданов, който казва, че бизнесът “не е оптимист, но таи надежда”, че няма да има ново затваряне.
Според него в начина, по който действа държавата, “няма и сянка от логика”.
“Предишния път затворихме при 30 души заразени на ден, сега отваряме при хиляда и повече. Когато нещата стават инцидентно, прибързано и неясно, това струва страшно много на бизнеса. Това ни струва непрекъснато страшно много пари, без да имаме доходи, да подкрепяме тези хрумки”, казва той.
Йорданов е изчислил, че всяко затваряне му струва около 20 хиляди лева.
В този ресторант работят 25 души. Осем от тях вече не очакват с притеснение следващото потенциално затваряне, защото са напуснали не само работното си място, но и бранша. Приходите от доставка по домовете са само между 5 и 10% от обичайния оборот, а разходите включват и комисионите на фирмите за доставка като Foodpanda или ТаkeAway.
Иво Стоянов е започнал работа като сервитьор в “Мамма миа” през септември. “Повечето време не съм работил. Тъкмо започнах, пак затворихме, и аз пак бях на дъното”, казва той. През това време е получавал по 24 лева на ден обезщетение - част от антикризисните мерки на правителството. Докато заведението е било затворено, Стоянов е бил общ работник на строителен обект, за да може да покрива сметките си.
“Трябваше да се работи. Оцелях криво-ляво. Не знам дали след десет дени няма да ми кажат, че пак затваряме. Дано този път отварянето не е кратко”.
За да запази служителите си, бизнесът можеше да разчита на схемата, известна като 60/40. Затворените заведения до вчера можеха да разчитат и на обезщетение, равно на 20% от оборота. Новата заповед на здравния министър гласи, че заведенията могат да работят на открито. Не всички ресторанти обаче имат тераси и маси отвън.
20% от местата в пицарията на Николай Йорданов са на открито, но за да работи, заведението има разходи като за работещо на пълен капацитет.
“Освен това хората в заведението трябва да бъдат поддържани поне на минимума заплащане, за да не се разбягат. Трябва да сме заредени, за да не обиждаме клиентите, ако нямаме половината неща”.
Ако след десет дни или месец се стигне до ново затваряне, заредената стока се бракува. По думите на Йорданов мерките на държавата в помощ за персонала могат да имат ефект, но само в краткосрочен план.
“Това може да е едномесечна мярка, с която някой да скалъпи двата края, но за по-дълго е невъзможно. Тези хора имат деца, имат кредити, плащат наеми”.
Николай Йорданов казва, че предпочита заведението да остане отворено само отвън за по-дълго, но да е сигурен, че когато заработи напълно, няма да се стигне до четвъртото поредно затваряне. “Това е нашият кошмар”, казва той.
