Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какъв всъщност е проблемът с Плана за възстановяване, който все още не е изпратен


Вицепремиерът Томислав Дончев на брифинг за плана за възстановяване

Всички в България говорят през последните дни за едни милиарди. Те трябва да дойдат от европейския план за възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19. Обаче за целта България трябва да каже за какво ще ги използва, и то до края на април.

Правителството в оставка е подготвило план. Към него има много критики, и то не от сега, а от месеци. За да им отговори, кабинетът реши изобщо да не изпраща плана в Брюксел, а да остави тази задача на следващите управляващи. Ново правителство в България обаче вероятно няма да има до 30 април, когато е крайният срок.

Опозицията нарече решението на кабинета „саботаж“.

Министрите казват, че са съгласували забавянето с Брюксел. Европейската комисия потвърди, че закъснение е допустимо. Но говори за „няколко допълнителни седмици“. Така дори да има правителство в България скоро, то няма да има време да прави промени в плана.

Изглежда като задънена улица. Има ли изход от нея?

Според експерти, с които Свободна Европа говори, има вариант планът да бъде изпратен в срок, а след това по него да се правят промени. Те няма как да включват пренаписване на целия план, но преразглеждане на отделните проекти, които да бъдат финансирани, е допустимо.

Именно този сценарий ще бъде обсъден от депутатите в парламента.

Какъв е този план и защо е важен

Националният план да възстановяване и устойчивост на България е задължителен, за да получи държавата пари от европейския механизъм за възстановяване. Този механизъм беше създаден миналата година като допълнение към седемгодишния бюджет на ЕС и цели да помогне на държавите да се възстановят след кризата, предизвикана от пандемията, и едновременно с това да насърчи дигитализацията и зелената икономика.

Европейският механизъм за възстановяване и устойчивост е с общ бюджет от 672,5 милиарда евро. От тях 312,5 милиарда са под формата на грантове, а останалите 360 милиарда ще бъдат заеми, които ще трябва да се връщат. На България се полагат около 6,217 милиарда евро грантове и 4,549 милиарда евро заеми.

Механизмът за възстановяване от пандемията на ЕС е с бюджет 672 милиарда евро.

Механизмът е основен елемент от „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU) – планът за възстановяване от пандемията на ЕС с общ бюджет 750 милиарда евро. Той включва още инструмента ReactEU, фонда за справедлив преходи и допълнителни пари по вече съществуващи програми.

Идеята на всички тези планове, механизми и инструменти не е просто да разпределят едни пари между държавите от ЕС. Целта им е да финансират реформи.

„Този план е важен за България не само защото в него има пари, и то не малко. А защото неговата цел е да финансира едни реформи, чието изоставане е станало очевидно по време на кризата, предизвикана от COVID-19“, каза пред Свободна Европа Юлиана Николова, директор на фондация „Център за модернизиране на политики“ и член на основния екип, започнал преговорите на България за членство в ЕС.

„Той трябва да помогне да излезем от тази криза по начин, който да не позволи тя да се случи втори път.“

Парите и реформите

Парите от механизма за възстановяване трябва да отиват за политики и реформи в шест области – зелен преход, дигитализация, здраве, икономика, устойчивост на институциите, икономическо сближаване, социално и териториално сближаване и политики за следващите поколения. Поне 37% от парите за всяка държава трябва да са за инвестиции, които подкрепят целите за климата, а най-малко 20% трябва да са за дигитализация.

Зад всички тези абстрактно звучащи термини стоят съвсем реални проекти, които ще бъдат финансирани.

„Въпросът е дали тези мерки реално ще допринесат за развитието на България“, каза Юлиана Николова.

„Лично за мен в този план липсват реформи. Експертите са се опитали да облекат всеки проект в реформистка риторика. Но не мога да се съглася, че ремонтът на Медицинския институт на МВР например ще допринесе за това да се изпълнят препоръките да се осигури достъп до здравеопазване и равномерно разпределение на медицински кадри на територията на страната.“

Критиките на опозицията към подготвения от правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ план са в тази насока.

След като беше представен първият вариант на плана през октомври, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че „вместо визия за инвестиции, получихме шопинг лист за усвояване“. По-късно от парламентарната трибуна той каза, че формацията е предложила всички представени в Европейския парламент партии да работят заедно по плана.

„Ние тогава не бяхме чути. Сега вие се цупите и казвате: „Няма да внесем този план!”. Всъщност се опитвате да прикриете своя провал“, каза Иванов.

Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън“ каза, че формацията ще настоява планът да се преработи като се запазят „рационалните части“ от него, а парите за „отживелици“ се пренасочат. Тя каза, че планът трябва да се внесе в срок.

„Над 2 млрд. лв. са предвидени за саниране. Както досега не успя, така и занапред стиропорът няма да успее да модернизира икономиката“, каза Манолова.

БСП също критикува плана и каза, че има собствени предложения.

Имаме ли време за нов план

В отговор на критиките правителството реши да остави приемането на плана и изпращането му в Брюксел на следващото управление.

„Аз имам законовото право официално да внеса плана на Министерски съвет и да го изпратя на Европейската комисия (ЕК). Смятам, че не е почтено. Нека се подаде от новото правителство“, каза вицепремиерът Томислав Дончев на 9 април.

„Какво слушаме през последния месец – „правителството на Борисов е подготвило корупционен план, нискокачествен план, ние имаме алтернативни предложения, ние имаме алтернативен план“, каза Дончев на брифинг по-късно.

„Дори това е договорено – ако искат месец или два да актуализират, да пишат нов план. Водихме преговори с ЕК и те казаха, че ще проявят гъвкавост. […] При цялото ми убеждение, че нито има алтернативни планове, нито има смислени предложения за ревизия, нито има капацитет. Това не е да седнеш някъде и да пишеш есе.“

По думите на Дончев, новият парламент може да възложи на правителството в оставка да внесе плана.

Свободна Европа попита Европейската комисия дали има съгласувано забавяне на внасянето на плана. По думите на говорител на институцията по правило националните планове за възстановяване на държавите членки трябва да бъдат внесени до 30 април, но забавяне с няколко седмици е допустимо.

Някои държави членки може да имат нужда от няколко допълнителни седмици да завършат своите планове.
Европейска комисия

„Подготвянето на тези планове е предизвикателство за държавите членки. […] То се случва в момент, в който страните са съсредоточени върху битката с пандемията. Някои държави членки може да имат нужда от няколко допълнителни седмици да завършат своите планове и да гарантират, че те напълно отговарят на изискванията“, каза говорител на ЕК.

„Качеството трябва да бъде основен приоритет. В интерес на всички е добри финални версии на плановете да стигнат до нас възможно най-скоро.“

Опозицията определи отказа планът да бъде внесен като „саботаж“. „Смятам, че отказът да бъде внесен изготвеният план с всичките му недостатъци, е саботаж“, каза Христо Иванов в парламента на 15 април.

Юлиана Николова посочи, че евентуално забавяне няма да доведе до това държавата да загуби парите, но това не значи, че няма да има последствия.

„Финансирането по този план се получава до 31 декември 2023 г. Тоест ние имаме не много голям хоризонт. И всяко забавяне скъсява този хоризонт“, каза тя.

Освен това забавянето на плана може да забави изплащането на предварителното финансиране в размер на 13% от полагащите се на държавата средства, което е предвидено да стане до края на 2021 г.

По думите на Юлиана Николова, ако се правят големи промени в плана, това ще отнеме много време – повече от няколко седмици.

„Не казвам, че така, както е направен, документът е много добър, но ние в скоро време няма да можем да създадем нов по-добър.“

Тя допълни, че е възможно в националния план да се правят промени и след внасянето му.

„Регламентът предвижда, че националните планове могат да бъдат променяни с мотивацията, че предлаганите промени дават по-голяма възможност за постигане на целите, правят плана по-добър и изразходването на парите по-ефективно“, каза тя.

„Реформите според мен трябва да бъдат по-сериозни и по-дълбоки, отколкото са залегнали сега в плана, и това според мен може да се промени.“

Какво ще прави парламентът

Новият състав на парламента предстои да реши какво да прави с плана. Самият той не може да го изпрати в Брюксел, правителството трябва да направи това.

Парламентарната комисия по бюджет и финанси ще обсъди въпроса в четвъртък. Председателят ѝ Георги Ганев („Демократична България“) каза пред Свободна Европа, че ще бъдат събрани мнения на работодателски, синдикални организации, както и на експерти от неправителствения сектор, и ще бъде подготвено становище, което ще бъде изпратено на вицепремиера Томислав Дончев.

По думите на Ганев проблемите в плана не са толкова в самите приоритети, а в отделните проекти, които ще бъдат финансирани „и по-специално наличието на сериозни несъответствия между конкретните проекти и написаните приоритети“.

„Веднъж внесена, много трудно може да се променя стратегическата приоритетна част. Но конкретните проекти могат да бъдат преразглеждани“, каза той.

„Затова засега клоним към мнението, че е по-добре да се внесе плана до 30 април и след това да ревизираме проектите, които не съответстват на приоритетите. Но тепърва ще обсъждаме.“

Според Юлиана Николова до тази ситуация около плана за възстановяване изобщо не би трябвало да се стига.

„Би било хубаво този план да се базира на национални приоритети - когато имаме нещо, което искаме да постигнем – да речем справедливо, икономично и защитаващо природата разпределение на водния ресурс, това да не зависи от правителството, което е на власт“, коментира тя.

„Въпросът трябваше да бъде не за конкретни срокове и разпределение на милиони, а за това какво искаме да постигнем, къде искаме да стигнем през 2030 г.“

Facebook форум

Най-ново видео

Колко бездомни котки има във вашия квартал
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:24 0:00
XS
SM
MD
LG