Служебният премиер Стефан Янев е бил сред подслушваните от службите политици покрай последните парламентарни избори от 4 април. Това обяви в петък заместникът му и служебен вътрешен министър Бойко Рашков.
Преди ден той потвърди информацията, изнесена от съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов, за използвани специални разузнавателни средства (СРС) спрямо 32-ма политици. Освен това Рашков съобщи, че също разполага с данни, че в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) са унищожавани материали в тази връзка.
Тя е един от органите, които имат правомощия да използват СРС-та, наред с Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО), Дирекция „Вътрешна сигурност“ и „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР.
От ДАНС съобщиха още в четвъртък вечерта, че са образували вътрешна проверка по случая, а в петък сутринта Софийската градска прокуратура (СГП) информира, че е възложила проверка и на Националното бюро за контрол на СРС. Оттам потвърдиха официално, че ще обсъдят казуса.
„Най-напред помислих, че това е предизборен ход [на Атанасов] и нищо друго, но реших да се поинтересувам. Естествено попитах човек, който има информация в тази насока и той ми потвърди“, коментира Рашков пред Свободна Европа в петък.
Подслушване без да се посочи името на реалния обект
Според информация, с която служебният вътрешен министър разполага, СРС-тата спрямо политици са реализирани „по такъв начин, че при евентуална проверка да не може да се докаже на 100% [кой е бил подслушван]“.
Рашков разказа, че в подобни случаи службите започват наблюдението над „интересните за тях политически лица“ като изискат справка за телефонните им разговор от мобилните оператори. Така те установяват с кого най-често комуникира набелязаният човек и в искането за СРС до съда вписват неговото име, а не на реалния обект.
„Така в разрешението не фигурира името на известния човек, интересен за тях, а на този, с когото той най-често комуникира. По този начин обаче подслушването прихваща и телефона на политическото лице, без да се споменава неговото име“, посочи служебният вицепремиер с уточнението, че „такова подслушване няма да послужи за наказателно производство, защото това са СРС-та с политическа цел“.
Законът за специалните разузнавателни средства обаче изрично регламентира случаите, в които подобни способи могат да се ползват и те са само при наличие на конкретни данни за някои тежки умишлени престъпления. Използването на СРС-та в друга хипотеза, по думите на Рашков е „абослютно нарушение на закона“.
Проверяваният разпорежда на онзи, който го контролира
На въпрос дали по случая ще бъде извършена ефективна проверка, вътрешният министър не се анагажира с прогноза, но отбеляза „изумителния“ похват на прокуратурата да „възложи“ проверка на независим орган, който не ѝ е подчинен, защото се избира от парламента.
„Явно Иван Гешев си е помислил, че вече контролира и Бюрото за контрол на СРС. Не мога да си го обясня по друг начин, освен с такава амбиция и мания за величие. Прокуратурата, ДАНС, МВР, ДАТО и съдът са органи, които участват в процедурите по разрешаване и използване на специални разузнавателни средства и по тази линия Бюрото ги проверява“, коментира Рашков с обобщението, че сега се получава, че „проверяваният разпорежда на онзи, който го контролира в тази област“.
„Не знам главният прокурор дали изобщо чете закони или вече не го интересува никакъв закон, а продължава да служи на господаря, който го е назначил – срамно е това“, добави служебният вицепремиер без да конкретизира кого визира с определението „господар“.
"Прокуратурата се превръща в мракобесна институция"
Преди ден Рашков съобщи, че в четвъртък срещу него е било образувано досъдебно производство по медийна публикация, в която се твърди, че заедно със зам.-ръководител на ДАТО са подготвяли подслушване на главния прокурор с цел събиране на компромати. Това твърдение беше разпространено първо в сайта Breaking и цитирано от „ПИК“.
Говорителката на главния прокурор Сийка Милева отрече пред БТА още в четвъртък вечерта, че има образувано разследване срещу Рашков, добавяйки, че „в интерес на правовия ред“ би трябвало „длъжностни лица да се въздържат от разпространението на неистини и фалшиви новини“.
„Аз научих, че въз основа на медийна публикация е образувано досъдебно производство, в което не е написано моето име. От публикацията обаче е повече от ясно, че прокуратурата ме свърза със служител, с когото съм искал да подслушвам главния прокурор и да използвам получените данни, за да го компроментирам. [Гешев] прави ли си сметка, че от тези негови действия по-голямо компроментиране няма за един юрист, още повече за главен прокурор“, заяви Рашков пред Свободна Европа в петък.
По повод изявлението на Милева, той конкретизира, че наблюдаващ прокурор по въпросното досъдебно производство е Иван Петров от СГП и призова разследващите да огласят в каква посока се води, ако действително не е образувано по публикациите в двата таблоидни сайта.
„Прокуратурата се превръща в една мракобесна институция в нашата страна, която връща държавата с десетилетия назад“, добави Рашков.
Нарушаване на случайното разпределение на делата
По думите му това разследване се води от специален отдел в градската прокуратура, в която работят няколко обвинители, между които се разпределят всички дела от особен обществен интерес.
„Ако прокуратурата в София са 50 прокурори, там е обособен тесен кръг от 5-6 техни колеги, които очевидно се ползват с някакво изключително доверие пред главния прокурор. Законът за съдебната власт изисква делата да се разпределят на случаен принцип, но когато определени дела се възлагат само на няколко прокурори в специални отдели, се елиминира този принцип в абсолютно нарушение на устройствения закон. Това продължава от години“, заяви още Рашков.
Според него тази практика се утвърждава с разпореждания на главния прокурор с цел „верни негови подчинени [...] да водят целенасочени разследвания срещу конкретни, неудобни хора“.
