Връзки за достъпност

Извънредни новини

Синьото сърце на Европа. Борбата за последната дива река продължава


Река Вьоса

Чували ли сте как тупти синьото сърце на Европа? Ако живеете на Балканите, отговорът на този въпрос с голяма вероятност е "да".

Преди няколко години международни и местни организации от Балканите стартират кампания, с която да привлекат внимание върху заплахата от разрушаването на едно природно богатство, с което само регионът разполага. Кръщават кампанията „Да спасим синьото сърце на Европа“.

Синьото сърце се състои от хиляди малки и големи реки, които като деликатни артерии пресичат територията от Словения на север до Гърция на юг. Това са последните свободно течащи реки на континента. Съществуването им обаче е застрашено от над 3000 проекта за язовири, бентове и водноелектрически централи.

В края на месец май борещите се за опазването на последните диви балкански реки постигнаха малка, но важна победа. В следващите редове ви разказваме защо тази побеза е от значение за целия континент и защо от подобни кампании има смисъл.

Вьоса, последната дива река на Европа

За тази река се пеят древни песни, а хиляди момичета в Албания носят името ѝ. Съдбата на албанската река Вьоса стои в центъра на кампанията „Да спасим синьото сърце на Европа“ още от самото ѝ начало.

На брега на Вьоса в Албания
На брега на Вьоса в Албания

Вьоса е последната голяма свободно течаща река в Европа извън Русия. Извира в Гърция, пресича границата с Албания и в продължение на 270 км се вие в изключително красиви каньони и меандри, докато се влее в Адриатическо море. Дом е на хиляди редки видове, от критично застрашената европейска змиорка до розовото фламинго.

Това, което прави реката единствена по рода си на целия континент обаче, е, че тя и почти всички нейни притоци са останали „неопитомени“ – без изградени бентове или изкуствени отклонения.

Това е изключително трудно да се види в Европа – една цяла, жива речна система.
Улрих Айхелман

„Вьоса е специален случай заради размера си и заради факта, че с изключение на два притока, на които има язовири, всички останали разклонения и притоци на реката са свободно течащи. Това е изключително трудно да се види в Европа – една цяла, жива речна система“, казва Улрих Айхелман, един от природозащитниците начело на кампанията, пред списанието Much Better Adventures.

„Цяло чудо е, че реката е оцеляла през всичките десетилетия на разрушение, през които Европа премина“, отбелязва Айхелман. Според него това се дължи на изолацията, в която Албания се намира до началото на 90-те години и на нестабилната ситуация след падането на комунистическия режим, която прави страната нежелана за икономически инвестиции.

С течение на времето обаче това се променя. Днес регионът привлича стотици компании, искащи да се възползват от неопитомения воден ресурс.

„Чуждестранните консултанти виждат балканските реки като последния европейски пазар, в който да правят това, което са правили преди в други страни“, казва Айхелман. „Виждат ги като площадка за правене на бизнес.“

Към момента Вьоса е заплашена от изграждането на цели 40 водноелектрически централи. Според Айхелман, дори само една от тях да бъде построена, естественият вид на речната мрежа ще бъде безвъзвратно изгубен.

„Ако построите и един язовир, блокирате утаяването, блокирате движението на рибите. Дори само един язовир може да разруши всичко.“

Зелена ли е синята енергия на Балканите

За Айхелман вредите от хидроенергията далеч надхвърлят ползите. Той подчертава, че в името на борбата с изменението на климата се нанасят огромни щети над биоразнообразието. Според него енергията от водноелектрически централи, които унищожават природата, няма как бъде разглеждана като възобновяема.

Специално проучване върху реките на Балканите стига до същия извод. В доклад от 2012 година се казва, че язовирите в региона „оказват значително влияние върху речните екосистеми“, застрашават популациите на диви животни и ще доведат до „загуби в екологичната цялост, ерозия и намаляване на биологичното разнообразие “.

Строителство на река Вьоса, близо до Каливач, Албания
Строителство на река Вьоса, близо до Каливач, Албания

Европейският съюз също признава вредите от изграждането на язовири. В Стратегията за биоразнообразието за 2030 г. е залегнал планът за възстановяването на 25 000 км реки обратно към техния естествен вид. Това ще включва и премахването на стотици вече изградени язовири.

Леонардо ди Каприо и един ВЕЦ в Албания

През последните години кампанията „Да спасим синьото сърце на Европа“ успява да спре няколко хидропроекта в Албания. Но след всеки спрян проект се появяват два нови. Една история от преди броени дни показва обаче защо в гражданския отпор все пак има смисъл.

Поредният план за изграждане на голяма електроцентрала на река Вьоса е одобрен през 2017 г. Тогава турската фирма Ayen Enerji в сътрудничество с албанската Fusha сключва договор за изграждането на ВЕЦ Каливач.

Решението предизвиква множество протести от страна на местните жители и природозащитниците. Според фирмите изпълнители притеснения за въздействието на проекта върху природата няма. Както местните хора, така и специалистите, изследващи речния басейн, твърдят обаче, че докладът по въздействието на проекта върху околната среда е силно опорочен. Според учените данните, които те са събрали през последните години, са представени неправилно в доклада и от тях умишлено са направени подвеждащи заключения.

Тогава в кампанията против изграждането на ВЕЦ-а се включват няколко световноизвестни имена. През 2018 г. компанията за спортно облекло Патагония, която подкрепя различни каузи, свързани с опазване на природата, продуцира документален филм, посветен на борбата за опазването на Вьоса и другите диви балканските реки. Актьорът Леонардо ди Каприо също критикува плановете за изграждане на язовири по река Вьоса в множество свои публикации в социалните мрежи.

Международният отзвук има ефект. През 2020 г. албанското Министерство на туризма и околната среда отхвърля оценката за въздействието върху околната среда, представена от фирмите изпълнители. Вместо това министерството публикува доклад с отрицателна оценка и по този начин на практика замразява работата по проекта.

Фирмите обаче не се отказват и в началото на 2021 г. завеждат дело, оспорващо оценката на министерството. На 28 май Административният съд в Тирана излезе с решение, отхвърлящо искането им.

В района на Пермет, Албания, река Вьоса е място за спорт
В района на Пермет, Албания, река Вьоса е място за спорт

Новината беше приветствана от страна на природозащитниците като „поредното послание към [албанското] правителство, че то трябва веднъж завинаги да се откаже от плановете за изграждане на водноелектрически централи.“

Тази победа обаче, макар и изключително важна, не е окончателна. Искането както на учените, така и на местните хора е цялата река да получи статута на национален парк. Само тогава Вьоса ще бъде защитена от опасността нови малки или големи хидроцентрали да се появят край бреговете ѝ.

И макар борбата да продължава, има място за оптимизъм. Защото както отбелязва анализаторът Тоби Фогел, „активизмът в защита на природата е един от малкото примери за гражданска мобилизация на Балканите, която наистина има ефект (за разлика от други форми на активизъм, които просто биват игнорирани или потискани от властимащите)“.

Facebook форум

Най-ново видео

Хокей на 81 години
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:02 0:00
XS
SM
MD
LG