Връзки за достъпност

Извънредни новини

Стефан Русинов. Преводачът, който носи източните култури при българския читател


Стефан Русинов

Той не се изморява да търси и отсява добрите романи. Макар и да са писани на другия край на света.

Стефан Русинов спечели в понеделник награда „Христо Г. Данов“ за своите преводи от китайски на романите „Живи“ на Ю Хуа и „Трите тела“ от Лиу Цъсин.

Роден в Сливен, той завършва магистратура по превод и редакция в Софийския университет, а след това и още една - по съвременна китайска литература в Централнокитайския педагогически университет в Ухан.

За живота си в Китай той споделя, че средата е по-позитивна и окуражаваща, отколкото българската. „Там имаше много по-позитивно отношение към самия човек, той беше добър по подразбиране.“

Стефан разказва и за любопитния навик на китайците да правят комплименти. „Самите комплименти и начинът, по който бяха отправени, ме караха да вярвам, че мога да стана онзи човек, който другият вижда у мен.“

Русинов е преводач и на други знакови китайски произведения като "Изплези си езика" на Ма Дзиен и "Изтезание със санталово дърво" на Нобеловия лауреат Мо Йен.

„Някакъв вътрешен двигател има със сигурност“, казва той за мотивацията си да се занимава с преводи.

„Иначе, ако трябва да рационализирам дейността си по някакъв начин, за мен наличието на истории от всякакви светове и от всякакви култури е нещо много важно за една пълноценна и здравословна културна среда“.

Неговата мисия не е лесна предвид факта, че преводаческата професия не е сред най-добре платените. Това „не е толкова български проблем или проблем на времената“ според Стефан, тъй като преводачите винаги са били в неизгодна позиция.

„Разбира се, има страни, в които преводачите са по-добре обезпечени, отколкото в България. Но в крайна сметка сме в пазарна ситуация и преводът разчита на купувачи“.

Русинов има преводи и от английски, сред които детската литература на Силвия Плат и "При дивите неща" на Морис Сендак.

„Не съм сигурен, че зависи толкова от езиците, колкото от конкретния текст, който се превежда“, казва той за разликата между превода от китайски и английски. „Има текстове на китайски, които ми идват много плавно, докато с някои от английски съм се мъчил много.“

„Интересно е, че английският понякога е по-труден. Когато превеждам от китайски, понеже той е толкова различен от българския, в някакъв смисъл се чувствам малко по-свободен“, казва Стефан.

По негови наблюдения интересът на издателствата към преводи от китайски език почти липсва.

„Тоест, ако аз не се заровя и не изчета десет книги, за да подбера една, да я предложа на издателство и да мотивирам избора си, китайската литература на български език вероятно ще е твърде малко“.

Затова наградата, казва Стефан, би трябвало да се сподели с издателствата „Колибри“ и „Жанет 45“.

„Книгите на езици, от които се превежда по-рядко, почти винаги се издават със субсидия. Ако няма субсидия за полска литература, ние сигурно ще четем полска литература страшно малко. Тези две книги бяха издадени без нито една стотинка субсидия.“

Към момента Стефан води магистърски курс по художествен превод от китайски език в Софийския университет.

Той реализира свой подкаст, посветен на работата с художествен превод – „Бележка под линия“. Стефан е автор и на собствена рубрика в онлайн медията „Тоест“, където превежда публицистични текстове за Китай.

Освен превода, добрата литература и комплиментите, Стефан обича също планината и спорта. „Напоследък всяка година с приятели правим едноседмични пътешествия из някоя българска планина“, казва той. „Обичам да се катеря из баирите“.

Facebook форум

Най-ново видео

Деца от България задават въпроси на астронавти
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:40 0:00
XS
SM
MD
LG