Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Не правим нищо по-различно от СССР". Какво се случи на срещата между Путин и Байдън


Президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин по време на срещата им в Женева

Държавните глави на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин проведоха първа среща помежду си в Женева. Тя дойде в момент на сериозно влошаване на отношенията между двете страни.

Основните теми на срещата, на която присъстваха още държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, външният министър на Русия Сергей Лавров и екипи от дипломати от двете страни, бяха контролът над оръжията, противодействието на киберпрестъпленията, шпионажът, промените в климата, опозиционерът Алексей Навални и COVID-19.

"По установения ред". Срещата между Байдън и Путин
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:39 0:00

Първи след срещата говори Путин, който на няколко пъти подчерта, че има повод за оптимизъм. Той заяви, че двамата лидери са постигнали договорка за възстановяването на оръжейния контрол и за връщането на оттеглените посланици от Вашингтон и Москва.

По думите на Путин двете страни ще продължат преговорите за удължаването на действието на договора за ограничаване на ядрените оръжия „Нов СТАРТ“.

„Оценките ни по много теми се различават, но според мен и двете страни показаха желание да разберат другия и да потърсят начини за сближаване“, каза още руският президент.

Русия не иска да е като САЩ

Той отхвърли възможността за постигане на компромис по редица въпроси. Като, например, ареста и осъждането на опозиционера Алексей Навални, руските действия в Източна Украйна, засиленото военно присъствие в близост до руско-украинската граница и обвиненията на САЩ за действия на Кремъл във връзка с кибератаките на американска земя.

По отношение на Навални Путин каза, че опозиционерът отлично е знаел какво ще се случи с връщането му от Германия, където той се лекуваше след отравяне с новичок, и дори е искал да бъде задържан и вкаран в затвора.

Той на няколко пъти беше попитан от западни журналисти за липсата на свобода на политическо изразяване, както и за убийствата и арестите на политическите му противници.

Съчувстваме за това, което се случва в САЩ, но не искаме същото да се случи и в Русия.
Владимир Путин

Видимо подразнен, руският президент направи паралел със случилото се на протестите в защита на правата на чернокожите през 2020 г. в САЩ, както и с нахлуването на привърженици на Тръмп в сградата на Конгреса през януари. Той подчерта, че в това отношение Русия не иска да прилича на САЩ.

„Съчувстваме за това, което се случва в САЩ, но не искаме същото да се случи и в Русия“, подчерта руският държавен глава.

Путин обвини Украйна в нарушаване на договорките за прекратяване на огъня и определи като неприемливо желанието за изтеглянето на сепаратистите, връщането на украинските войски и провеждането на избори в Донбас.

По отношение на кибератаките руският президент подчерта, че е необходимо разпространението на неверни твърдения и лъжи срещу Русия и Кремъл, да бъде прекратено. Той добави, че всъщност Москва има много повече поводи да се оплаква, тъй като най-големият брой на кибератаки срещу страната са дошли от американска територия.

Путин отхвърли и тезата, че Москва се опитва да военизира региона на Арктика. По неговите думи възстановяването на базите от съветско време не нарушава никакви договорености, а Русия и САЩ ще си съдействат в региона.

„Ние не правим нищо по-различно от това, което имаше в СССР“, обобщи темата руският прзидент.

Дори на края на света. Конфликтът между НАТО и Русия в Арктика
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:19 0:00

По повод действията на руските власти, свързани с т.нар. закон за „чуждестранните агенти“, Путин заяви, че подобен закон действа за руски организации на територията на САЩ. Той подчерта, че законът не пречи на организациите, които попадат в неговия обсег да извършват дейност.

По време на разговора е била дискутирана конкретно ситуацията с Радио Свобода и останалите подразделения на Свободна Европа в Русия, които от месеци са подложени на натиск. По думите на Путин по този въпрос предстоят допълнителни дискусии от страна на външните министерства на двете страни.

Той заяви, че Байдън е поставил въпроса за размяната на затворници и по него е възможно да бъде постигнат резултат.

По отношение на търговските взаимоотношения Путин заяви, че въведените от САЩ санкции са повлияли донякъде на икономиката на Русия, но не значително, а същото е било валидно и за американската страна. Според него продължаването на наказателните мерки няма никакъв смисъл.

На няколко пъти руският държавен глава подчерта, че американският му колега е човек, с когото може да се провежда диалог и може да се преговаря по множество въпроси. Нееднократно отбеляза и, че влошаването на отношенията между двете страни се дължи главно на позициите, заемани от Вашингтон.

Какво каза Байдън

Подобно на колегата си, Байдън подчерта, че двете страни са открили точки, по които могат да постигнат съгласие.

Той категорично отхвърли тезата, че политическите му намерения са насочени изцяло срещу Русия и подчерта, че целта му е да защитава интересите на американските граждани, което включва отстояването на човешките права и посочването на истината.

„Повдигнах въпроса за Радио Свобода и Радио Свободна Европа, както и нуждата от свобода на медиите, включително и в Русия“, каза Байдън, добавяйки, че е попитал Путин дали смята, че това помага за положителното отношение към Москва в света.

Той на няколко пъти заяви, че няма да се откаже да говори по темата, свързана с Алексей Навални и задържаните американски граждани, подчертавайки, че е казал на Путин, „че в случай, че Навални умре последствията ще бъдат ужасяващи“.

Той каза, че в детайли са били разисквани въпросите по отношение на стратегическата стабилност и обяви, че двете страни създават работна група по темата, която да се занимавам и с с контрола над оръжията.

Байдън неколкократно заяви и, че трябва да се вземат конкретни мерки по отношение на кибератаките, особено тези срещу САЩ.

Повдигнах въпроса за териториалната цялост на Украйна, както и за случващото се в Беларус.
Джо Байдън

По думите му по отношение на регионалните конфликти американската страна е поискала възможност за доставяне на хуманитарна помощ в Сирия, прекратяване на терористичната дейност в Афганистан, ограничаване на ядрената програма на Иран и спокойствие в Арктика.

„Повдигнах въпроса за териториалната цялост на Украйна, както и за случващото се в Беларус“, каза още Байдън.

Той определи срещата като важна заради факта, че двамата президенти са имали възможност да се видят лице в лице, както и заради това, че „постигнах това, за което дойдох“. Уточни обаче, че тепърва ще стане ясно дали поетите ангажименти от Русия ще доведат до нещо.

Байдън добави, че САЩ вече са предприели действия във връзка с доказаната намеса на Русия в последните две президентски надпревари. Той попита какво би станало, ако САЩ е в тази позиция и обясни, че по този начин само се намалява руското влияние в света.

В дните преди срещата представители на двете делегации многократно казваха, че след нейния край не бива да се очакват особено големи резултати. Според говорителка на Белия дом САЩ „нито се стреми да възстанови отношенията с Русия, нито се стреми към ескалация на напрежението“.

За руската страна срещата беше определяна като шанс за Владимир Путин да покаже на сънародниците си, че Русия може да върви наравно със САЩ по въпроси от глобално значение.

Ситуацията, в която беше осъществена срещата, е изключително напрегната, а двамата лидери признаха, че отношенията не са в най-ниската си точка след края на Студената война.

През последните шест месеца Съединените щати наложиха два пъти санкции срещу руски официални представители. Причината бяха обвинения в намеса в президентските избори в САЩ, кибератака срещу Solar Winds, отравянето и арестът на Навални. Русия пък отвърна с реципрочни санкции и отхвърли обвиненията.

Преди разговора си с Путин, Байдън участва в срещата на Г-7 и срещата на върха на НАТО. След двете събития, участвалите страни обявиха, че е необходимо да се вземат мерки срещу агресивната политика на Русия.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Как живеят наркозависимите при талибаните
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:38 0:00
XS
SM
MD
LG