Тази седмица президентът Радев и България са домакин на Инициативата „Три морета“ (ИТМ). Тя е българско творение, бе подета през 2014 година от Атлантическия клуб и не съвсем известния у нас мозъчен тръст „Централноевропейски енергийни партньори“ от Полша. Президентът е прав, че ИТМ е или по-скоро може да е „истински инструмент за регионално сътрудничество и ускорено развитие на нашия регион“. Затова е полезно да опишем и преценим ползите и рисковете.
„България на три морета“
Българските исторически „три морета“ не са трите морета, по повод които вече пет години се провеждат срещи на върха.
Този лозунг не означава, че българите владеят или събират данъци от територии между Черно, Бяло и Адриатическо море. Но би могъл в обозримо бъдеще да се превърне в завършена действителност.
За целта е нужно само Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора да встъпят като пълноправни страни в Европейския съюз. И това не би било кой знае каква новина.
Сега дори само Северна Македония е по-важна за благосъстоянието на България от Русия например.
Исторически до учредяването на суверенни Гърция и Сърбия (и анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария) хората, живели по тези земи, са търгували свободно на тази, а и на по-широка територия.
Сега дори само Северна Македония е по-важна за благосъстоянието (доходите) на България от Русия например. От 2001 година насам, когато Европейският съюз едностранно премахна практически всички митнически пречки пред търговията със страните от бивша Югославия и Албания, тя е де факто свободна. Само Сърбия не е пълноправен член на Световната търговска организация, но като асоцииран такъв спазва правилата. Освен това всички страни от Западните Балкани и Молдова в момента са обединени от ЦЕФТА (зоната за свободна търговия в Централна Европа).
С членството на която и да е двойка юрисдикции между България и Адриатика (разширяването на Съюза обикновено е пакетен процес), за достъпа на български граждани и фирми до това море ще отпаднат и немитническите ограничения. Пък и е възможно те (особено Сърбия) в някаква степен да охладят предпочитанията си към инвестиции от Русия и Китай.
Възможностите на Инициативата
През 2020 година дванадесетте страни в нея (Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия) имат (измерено по текущи цени) икономика от 1.8 трилиона евро БВП (13.5% от икономиката на ЕС), около 14.3 хиляди евро средно на човек от населението. Това е два пъти по-малко от БВП на човек от населението в ЕС, а и вътре в групата показателят варира от 8 750 (в България) до 20 120 и 20 440 евро на човек съответно в Чехия и Естония. Като население общият пазар между тези страни би бил 112.2 души. Реално търговският обмен между тях е 226 милиарда евро.
През 2020 година дванадесетте страни в инициативата имат икономика от 1.8 трилиона евро БВП. Реално търговският обмен между тях е 226 милиарда евро.
Макар и сравнително „бедни“, тези икономики растат по-бързо от икономиките на страните с високи доходи – около 3.5% среден ръст от зараждането на Инициативата до 2019 година. Ако тези темпове се запазят „общата“ икономика на ИТМ през 2030 година ще е около 2.5 трилиона евро.
Необходимостта от инвестиции само в инфраструктура е оценена на 0.5 трилиона евро или приблизително 28% от БВП на Инициативата. От тях са събрани 20% в ИТМ Инвестмънт Фънд, от декември 2020 година в него с 20 милиона евро участва и ББР. През май тази година фондът направи първата си „съществена инвестиция“, закупувайки дял в „Енерджи Девелопмент ГмбХ“ – дружество учредено във Виена, но изграждащо и управляващо ВЕИ в България, Словакия и Чехия.
Обстоятелството, че първата инвестиция на ИТМ се осъществява и в България може да бъде и добър знак. Но няма други подобни знаци.
Засега са заявени 81 приоритетни проекта на Инициативата: от Австрия – 0, България – 3, Естония – 4, Латвия – 8, Литва – 8, Полша – 10, Румъния – 7, Словакия – 3, Словения – 6, Унгария – 15, Хърватска – 16 и Чехия – 1.
Само три проекта са типично морски – пристанища. Повече от половината проекти са транспортни, около една трета са в енергетиката, а останалите са в цифровата област.
Българските проекти са за тунела под Петрохан, Черноморската магистрала и разширението на газовото хранилище в Чирен.
И в тази инициатива от българска страна няма нищо, което е свързано с Черно море. Няма перспектива нито за газхидратите, нито за използването за сероводорода за производство на електричество. Няма и дума за българските технологии (и възможни чуждестранни инвестиции) за втечняване и рециклиране на СО2. И по трите водещо е положението на БАН.
Най-морска и от областта на абсолютно „кръговата икономика“ е технология за сероводород, разработена от Института по инженерна химия на БАН и изследователския център „Рокон“ АД. В продължение на 15 години те провеждат подробни изследвания и лабораторни експерименти. Усилията за преминаване към индустриалната фаза на производство на електроенергия са сравнително прости. Положителният ефект на технологията е, че едновременно с това производство се възстановява флората и фауната на морето, получават се суровини за (например) производство на торове (сяра) и сероводородът от морето служи като резервно копие за цялото енергийна система на страната - включително АЕЦ, вятърни и слънчеви електроцентрали.
На всичкото отгоре технологията позволява по-голяма мобилност дори от газовите електроцентрали и осигурява независимост от вноса на енергия. Вероятно необходимата инвестиция е между 500 и 550 милиона евро. По предварителни оценки потенциалът на проекта е равен на 10% от потреблението на енергия в ЕС (включително Великобритания) за 40 години напред.
Фундаментални неясноти
Изглежда очевидно, че от това, че у нас не се търсят възможности и алтернативни източници за производство на електроенергия, дори когато се пропагандират инициативи като тази или като „Зелената сделка“, крайните печеливши ще са износителите на енергийни ресурси от Русия.
Подходът на другите страни, поне в 32% енергийни проекти в ИТМ, е много различен. Но и това не е чак толкова важно.
Очевидно е, че моретата не са три, а четири или дори пет, защото свързаността предполага включването на Бяло и Средиземно море в картината.
Нищо чудно в ИТМ след срещата в София да бъде приета и Гърция. (Макар и казано между редовете, това изглежда приоритет на организаторите.)
Инициативата е отворена не само към моретата, но и към нови страни участнички. Балтийски и черноморски страни засега не участват в нея. Странно е отсъствието на Украйна, а и на другите Адриатически страни. Само с академични и статистически похвати икономиките на ИТМ могат да бъдат
Макар и възникнала по идея на неправителствени организации, инициативата изглежда засега само правителствена.
отделени от тези на Европа, източните и южните съседи, и изобщо от глобалната размяна.
Макар и възникнала по идея на неправителствени организации, инициативата изглежда засега само правителствена. Спомоществователи в нея са банките за развитие на България, Естония, Латвия, Румъния, Словения, Унгария и Хърватска. Колкото и да са различни като маниер на управление, тези банки чакат финансиране от своите правителства, а правителствата от ЕС.
Изглежда невъзможно 0.5 трилион евро проекти на Инициативата да бъдат просто допълнение към почти 2 трилиона програми на ЕС и 1.35 трилиона евро дългова програма на ЕЦБ. Ще има неясноти и забавяния поради логистика, координация и администриране на всички тези инициативи. Ако и когото те започнат да се осъществяват, честността и прозрачността ще са огромно предизвикателство. По тази причина, а също и поради геополитически неясноти, на 5 юли Вишеград Инсайт поиска публичност и „Граждански форум към ИТМ“.
ИТМ изглежда като дребен пакет проекти в сравнение не само с програмите на ЕС. „Новият път на коприната“, спонсориран от Китай. Неговата амбиция е да запълни съществена част от 26-те трилиона щатски долара липсващи инвестиции в инфраструктурата на Азия. Европейската част от този път може да прехвърли прага от 1 трилион евро. Нищо, че например Черна гора вече навлезе в дългова криза.
Историята не свършва тук. Пак наскоро Г-7 обявиха съревнование на Китайския път с инициатива „Повторно изграждане на по-добър свят“ (ПИПС). Засега оценките са, че тя „ще мобилизира“ над 40 трилиона щатски долара ресурс за своето осъществяване.
В икономиката е известен един закон на Грешам: лошата икономика измества добрата икономика. Това може да се случи и с ИТМ, частично поради собствени несъвършенства, частично поради ефекта на изтласкването от по-големи инициативи.
Идеята за България „на три морета“ изглежда по-осъществима от същата инициатива за Източна Европа.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
